Номинации за най-голяма муня

Лелеее, Анда ме подсети за една случка, как не се сетих по-рано!!?
Бях бременна и имах характерното в случая кървене на венците. Отивам при зъболекарката си и тя ми слага между зъбите някакви памучета, напоени в билкова тинктура. Два часа трябвашеи да седя с тях. /Памуците - яркооранжеви/ Тръгвам си аз от кабинета, като си мисля да не си отварям устата докато не се прибера вкъщи, защото гледката е смазваща   И естествено забравям, че между зъбите имам оранжеви памуци, обаче се сещам, че вкъщи нямаме паста за зъби, влизам в една аптека и с най-широката усмивка казвам - "Препоръчайте ми паста за зъби, цената няма значение, за качествена поддръжка на зъбите съм склонна да дам повече пари. "  Аптекарката отстъпи две крачки назад,  Ядосах се - викам си ейййййй, не се научиха на човешко обслужване тия хора, гледа като тресната, не може един клиент да обслужи ...
Прибирам се вкъщи, разказах на майка ми, която ме изпрати да се погледна в огледалото. Голям смях падна

Сетих се за още една моя муньовска проява. Бяхме гаджета с мъжа ми и както се разхождаме влезаме в една следкарница и той си купи пуричка, за си я хапва докато вървим. Поисках да я опитам, даде ми я той.
После съм си я изяла цялата и въобще не съм забелязала, но и той по никакъв начин не реагира. Усетих се след половин час. Ужас.

Пак тинейджрските години се мотаем с него, купува си той капучино, на плота вместо да си сипе захар с металната лъжичка и да си вземе пластмасова бъркалка, разбърква си капучиното с металната, облизва я и я връща без изобщо да се усети.

Ето една от моите изцепки:
Аз на 19 г. зелена и тайно влюбена в колегата Веско, всеки път като го видех по етажите на банката бузите ми пламваха в алено   и губех речта си! Един ден приятелка идва да ме вземе от работа и да ходим на пицария. Хубаво, но тъкмо излизаме от входа и като се лее един дъжд, ние нямаме ни чадър, ни кола и седим под козирката и чакаме и ние не знаем какво. В един момент я чувам да се изцепва "Я, какъв голям чадър!", обръщам се и о, ужас,   моят възлюбен под чадъра! Нали възпитано момчето и иска да помогне, казва ще ви откарам, накъде сте. Аз примряла от притеснение само мълча и вървя послушно! Като стигнахме до двувратата му кола успях да изръгам приятелката ми да седне отзад, а аз до него ! Няма да забравя - той казва "аз отивам до Йорданка Николова" или подобно име, и аз невинно питам "Това някоя колежка ли е?" , "Не, заведение!" . Умрях от срам , така и не разбрах после кое е това място. Нямах търпение да се махна от него и от колата му! След цяла вечност в задръстването най-накрая стигнахме и аз бързайки да сляза се препънах в нещо и увиснах на вратата на колата, едва не паднах в калта! Той бил сложил големия чадър на прага до мен! Приятелката ми се пули замръзнала, а аз "Айде слизай, де!" и повдигам облегалката да се измъкне, щото няма врати отзад. Тя наведе глава да мине и в този момент аз изпуснах седалата и тя се върна с трясък в лицето й!   Горкото момиче седна обратно и охка, аз вече исках да умра на място! Младежът вика "Леле, момичета, претрепах ви в моята кола, много съжалявам!" После цяла вечер двете  се хилихме истерично, а хората в заведението ни гледаха странно!


Същатата тази приятелка е пушачка и веднъж на вечеря с ухажор тя пуши, докато той и разправял нещо смешно. Както се кикотела фасът и изхвърчал от устата право в .... чинията му!

Това ми напомня за времето на писмата до мило съветско другарче. Една моя съученичка незнам какво му беше писала на блестяж руски на нейното другарче, но получи едно последно много мило писмо. "Дорогая моя ярка." И така на всяка реплика все "ярка" и беше името. Обаче до тая светеща думичка още не бяхме стигнали в учението и се наложи да се пита моля другарката по руски език.  Е, резултатът е ясен - централизирано спряхме да си пишем с милите руски другарчета.    

А, Рони, понеже аз съм си муня, а и Руски не знам, та в момента не мога да определя кое ще е точното значение (сред многото препдоложения в главата ми) на тази думичка , а пусто любопитство ще ме изяде... та може ли да кажеш образно коя е или ако е неудобно на лични...Благодаря ти предварително !

П.П. Аз май също ще обера номинации за спамерка, ама сооори 

с моя слаб руски да не те подведа, ама ярка май беше кокошка.

На една екскурзия си обикаляме ние с една деvойка v гарата v Рим,и по едно vреме гледам аз дvе много готини мом4енца и с vисок глас и обясняvам ,какvо му било готино дупето на единя.........така де ,там кой ,Ще ме разбере.Мом4етата ни изгледаха странно ,но не реагираха.Моята позната се vьрна при групата и аз останах да си се рахождам сама.Гледайки v една vитрина 4уvам:"Eй ,к'vо гтино гадже" на бьлгарски език,опулvам се аз  и гледам няколко мом4ета ме гледат.Стана ,ми кеф ,4е vидях бьлгари и се загоvорихме,смяхме се много за слу4илото се.Смяхме се докато не дойдоха и дvете мом4ета ,4иито задни 4асти обсьждах аз и не се ухилиха ехидно ,,....сьбрах си парцалките и с най- бьрзата стьпка се отпраvих кьм групата ,кьдето само шепнех след тоvа цял ден

Майка му на това хубаво жълто нещо

Хахахаха, кокошка, благодарско на Карен също 
  Аз пък с мойто съзнанние, и заради лафа на американката какви ли не си помислих, и си викам брей тая учителка как е  реагирала...ама аз си предствях едни неща...

А по повод на разказа на Вал за ексурзията се сетих, че преди бая годни, в ранния ни тийн период с една приятелка какво ни беше станало, говорихме си на пилешки, сигурно се сещате, като пред всяка сричка слгахме представка "пи" /например- пикак пиво пипра пи виш = какво правиш/ и така веднъж седим на една пейка и една бабка се настани до нас, ама явно ни се е сторило много нахално и ние почнхаме да си говорим така на нашия си език за нея, да я обсъждаме демек...и  тя жената си кротува, кротува, пък по едно време като почна да говори по същия начин ама супер  бързо и смислено и ние двете ама ей така се ококорихме  и набързо се ометохме от там..

Е, не, като стана дума за училище сега се сетих как веднъж отидох на училище без чанта. То сега може да не изглежда кой знае какво, но аз говоря за далечната 198... Звъни звънеца, първи час -  химия, сядам си аз на мястото и се обръщам да се взема от чантата тетрадките и учебника, но... чантата ми я няма. Шаш голям! В първият момент си помислих, че някой съученик си е направил майтап, но изведнъж изниква картинка в съзнанието ми как, за да се обуя, си облягам чантата на стената в антрето и после я забрявам. А учителят ни по химия беше невероятен образ - много отнесен тип, но много държеше да имаме специална тетрадка по химия, която той в началото на всеки час преглеждаше. Срам, не срам, ставам аз и питам учителя дали мога да се върна до вкъщи, щото съм си забравила чантата. Той ме погледна много странно, сигурно си е мислел, че искам да избягам от изпитване, както и целият клас междудругото, но ме освободи. Тичам до вкъщи, вземам си чантата и беж обратно за 10мин (добре че живеех наблизо). Когато влязох отново в клас, обаче, целият клас вперил очи в мен, а аз стоя на прага, държа си чантата и не смея никой да погледна в очите от срам. В първият момент настана гробна тишина, а на мен ми идва да се изпаря в атмосферата като химична реакция от срам, и в следващият момент като избухна един всеобщ смях.... Колко дълго после са ме подигравали съучениците за този случай.  А тогава бях в най-ранимата възраст

Ааа, друг пък един път отидох на училище по домашни чехли. Добре, че малко преди да стигна се усетих и се върнах набързо да се преобуя.

Абе въобще аз съм много разсеяна и  имам много такива случаи, особено като ученичка, но не мога да се сетя за всички. То сега ми е смешно, ама като знам какъв срам съм брала тогава...

Тоя пилешкия език ми е много познат  - майка ми и баба ми, когато си имаха някакви тайни от мен (голяма лепка съм) говореха на "пилешки", а аз гордо обяснявах на хората, които ме питаха какво правят в къщи домашните: "Ми говолят си на фленски".

Пилешкият език е бил много фешън по времето на нашите майки и баби!

Ама  той човекът с чувство за хумор ти е отговорил! Йорданка Николова е бившето име на площад "Журналист"  Аз поне за друго място с такова име не съм чувала!

Аз пък си донесох юргана от Щатите - моног се бях привързала към него

Айде и аз да се присъединя към вас!
Една вечер си седим в едно кафе и един приятел се хвали с чисто новата си Нокия! Има камера, може да прави клипчета супер е! Започва да снима клипче да покаже и насочва камерата към всеки един от нас като го кара да каже нещо! Един приятел който седеше до мен почва да прави маймунск ифизиономиии всички му се смеят! Аз в желанието си да не остана по-назад грабвам телефона от ръкатан момчето, втренчвам се в дисплея и е мога да разбера на какво се смеят! Връщам му телефона и това мое недоумение се повтаря 4 пъти преди всички да паднат под масата от смях! На клипа ме има как гледам в камерата и всеки път като я взимам казвам " Дай да видя!" .
Значи бях се виждала с бащата на мъжът ми само веднъж ! Прибира се той, а ние с моя в неговата стая! Той лежи, аз седнала върху него и тъкмо му паля цигарата и нахълтва баща му! Паднах от срам! На следващия ден отивам пак на гости, ама входа се заключва и аз чакам да слезе да ми отвори! Гледам приближава се някакъв мъж и аз радостнаа, че няма да чакам благодаря с широка усмивкаи влизам! Още докато се качвам по стълбите до асансиьора се чудя от къде ми е познат този човек! Затваряме вратата на асансиьора и аз се светвам ,че това е баща му! Разиграва се диалога за кой етаж сте и тн. Стигаме етажа и аз бързо се мушвам и заставам пред вратата им с   лице! Чувам зад мен " Аааааааааа, вие вчера бяхте върху Сашо нали?" А в същия момент Сашо отваря по гащи и се хили като тиква, като от гащите му виси лентичка с презарвативи! Та баща му седи опулен и " Ей аз забравих, че трябва да ходя до пощата (в 21 часа)!" (прибра се човека в 23 часа)
Ако се сетя още нещо няма да ви го спестя!!!