
Бях бременна и имах характерното в случая кървене на венците. Отивам при зъболекарката си и тя ми слага между зъбите някакви памучета, напоени в билкова тинктура. Два часа трябвашеи да седя с тях. /Памуците - яркооранжеви/ Тръгвам си аз от кабинета, като си мисля да не си отварям устата докато не се прибера вкъщи, защото гледката е смазваща
И естествено забравям, че между зъбите имам оранжеви памуци, обаче се сещам, че вкъщи нямаме паста за зъби, влизам в една аптека и с най-широката усмивка казвам - "Препоръчайте ми паста за зъби, цената няма значение, за качествена поддръжка на зъбите съм склонна да дам повече пари. " Аптекарката отстъпи две крачки назад, Ядосах се - викам си ейййййй, не се научиха на човешко обслужване тия хора, гледа като тресната, не може един клиент да обслужи ...Прибирам се вкъщи, разказах на майка ми, която ме изпрати да се погледна в огледалото. Голям смях падна

! Няма да забравя - той казва "аз отивам до Йорданка Николова" или подобно име, и аз невинно питам "Това някоя колежка ли е?" , "Не, заведение!" . Умрях от срам
Горкото момиче седна обратно и охка, аз вече исках да умра на място! Младежът вика "Леле, момичета, претрепах ви в моята кола, много съжалявам!" После цяла вечер двете се хилихме истерично, а хората в заведението ни гледаха странно!
Аааааааааааа

.
Затваряме вратата на асансиьора и аз се светвам ,че това е баща му! Разиграва се диалога за кой етаж сте и тн. Стигаме етажа и аз бързо се мушвам и заставам пред вратата им с
Та баща му седи опулен
и " Ей аз забравих, че трябва да ходя до пощата (в 21 часа)!" (прибра се човека в 23 часа)