Номинации за най-голяма муня

Случката на Карен ме разби, просълзи, още съм червена, не мога да спра да се кикотя! 

Ами да разкажа и аз за едн моя излагация... Отивам на гости на добра моя дружка в Бургас преди години. Една нощ решаваме с двама пича да идем на Стария плаж да купонясваме. Метнахме се там на едно водно колело и като се почна- смях и пиене! Като се наквасихме порядъчно, се съблякохме и се метнахме в морето. А то едно топло, лунната светлина примамлива- голям кеф. Сега си мисля с какъв акъл сме я вършили тая, ама имахме късмет, че пичовете излязоха свестни, та с пръст не ни докоснаха. И така цяла нощ веселба. Посрещнахме изгрева и решихме да си ходим. Тръгвам да се обличам, ама цялата съм в черен пясък, а пък панталончето ми снежнобяло- ще го изцапам. Та влизам в морето на плиткото, там да си го обуя. Навих крачолите да ми е по-лесно и вдигам единия крак да си нахлузя панталона. Ама явно пиенето беше "повредило" вестибуларния ми апарат- льос! във водата. Всичко се измокри! Добре де, ама гола ли да си ходя сега?!? Мокро не мокро, обувам си панталончето, а то стана съвсем прозрачно- все едно съм по прашки. На всичкото отгоре и го изцапах с черния бургаски пясък. Приятелката ми успя да си облече рокличката, но пък падна, докато се радваше на една вълничка, та и тя се измокри. И така, двете мокри, рошави и мърляви, скачаме в колата на господата и ни стоварват пред квартирата. Обаче точно тогава ни подгони алкохолният глад и тръгнахме към денонощния магазин наблизо. Влизаме триумфално двете "красавици" и събираме смаяните погледи на продавачките. Дружката ми, небрежно полюшвайки сандалките си в ръка, шляпа с черните си песъчливи боси крака по плочките, а от мократа и рокля се стичат струйки вода. Аз от своя страна дефилирам по мокър, прозрачен бял панталон, навит до коленете, а върху мръсните ми песъчливи крака святкат сребристите каишки на най-красивите и елегантните ми сандали. И в този карикатурен вид се разходихме край всички щандове, напазарувахме, а продавачките така и не успяха да скрият изумлението си..... И до края на пребиваването си пазарувахме от друго място............................

И мен, и мен...щото аз я бях пропуснала тая случка, ама после катоя видях пак се хиля като ненормална, а сега тъкмо е офф- топик, да ви кажа, че тея теми направо бяха попадението на годината, не помня така и толкова да съм се смяла и освен това така ми повдигнаха настроението, че сега съм надула музиката и му удрям як денс тука и не ми пука за нищо, абе толкова ми е готино, че все едно съм се дрогирала....а то просто мнооооооого смях тукаааа  

Тва исках да кажа, не ме биййте за офф - а , обичам ви, продължавайте 

  Егати сакатлъка! Хиля се, та не мога да спра.

Това наистина е било много отдавна 198година 

Аз туй го разбрах като 198...и някоя си година, т.е. през 80-те.... 
А, кажи сега Бубулече, не сме ли тука всички муни и половина, една година не можем да разшифроваме 

точно за това иде реч. Не ми се пресмята кога съм била в 7-ми клас. 

Аз пък се сетих за още една моя муньовщина, тоя път свързана с компа, това в началото, когато си прекарах нет и сега нали голям мерак, голямо нещо да си сваля най -сетне и аз филм, ей няма да забаравя и филма - "Секс игри". Да, обаче мойта връзка не е много бърза и един филм се сваля за приемрно 15 часа. Та сега се реших да го свалям през нощта и да мога да го гледам на другия ден . Хубаво, преди да си легна, подготвих всичко и пускам да се сваля, да ама, умна глава, не разбира и мисли, че и монитора трябва да работи цяла нощ и то беше вече станало бая късно - няма кой да питам, викам ще работи, кво да правя...А кофтито е, че стаята ми не е голяма, компа ми е до леглото и ще ми свети и няма да мога да спя...та като се зарових да търся някой тъмен десктоп да не ми свети много, най-тъмния, който намерих беше черен фон със зеления код от "Матрицата", намалих контраста и светлината на монитора докрай и легнах да видя как ще е...да, да ама не - пак ми свети и накрая освен всичко метнах и една хавлия на монитора и така горе- долу се ядваше и спах...а на другия ден като му разправих на моя приятел и той се спука от смях....е вече си изключвам монитора, когато свалям нещо през нощта.... 

Оох, пак се хилих до скъсване и реших да се включа пак, но този път с две муньовщини дето са колективни, участваме и жени и мъже та не знам в коя тема да ги включа. В едната вземам дейно участие и аз.
1. Преди 5 години посрещаме Милениума, т.е. 2000г. в компанията на нашата Джи Пи и наш приятел, които са вече семейство и още доста приятели. Вали сняг като в Алпите, а ние пием и пеем в една кръчма в Студентски град. Като излизаме в 5 сутринта снега е до кръста и трябваше да го изринем, за да изкараме колата. Нашата Джипка и липсват някакви ензими, които разграждали алкохола, та не пие и ни вози. Изкарваме колата и първо тръгваме към Пирогов да оставим един приятел, дето беше първа смяна милия - рентгенолог. В средата на пътя той решава да се обади да му приготвят едно легълце там да дремне до 8 когато му почва дежурството, ама му го няма телефона, а тях далечни години GSM-тата скъпи, та се не пипат. Търси, търси, няма го. Накрая моя мъж звъни на неговия номер, а всички в колата - 6 парчета, мълчим и слушаме. Тишина. Връщаме се на изходна позиция и почваме да търсиме. Пак звъним и излиза един сервитьор от кръчмата и ни носи телефона. Доктора платил с него последното си питие. Горките пациенти . Закарахме го до Пирогов и тръгваме към Павлово да оставим жена му. Изпращаме момичето и на улицата в преспите мойто мъж и нашия приятел решават да свършат някои естествени нужди в преспите. А наоколо само един снегорин разчиства улуците. Ние с дружката чакаме в колата. Тръгваме и нашия приятел, който по това време работеше в Белгия за много престижна фирма мобилен оператор, решава да покаже на мъжа ми телефона си - последен модел на Сименс с всички екстри. Търси, ама телефон няма. Звъни моя мъж на номера му, всички мълчим пак. Тишина. Айде обратно към Павлово. Да, ама там снегорина току що минал и преспите от страни 2 м. Търсят героите мястото, където са се облекчавали и почваме да ровим и звъним. Намерихме телефона под 1 м сняг. Работеше. Накрая се оказа, че сме навъртяли 80км градско в търсене на мобилните комуникации на скъпите ни муньовци.
2. Класика в жанра. А жанра е порно . Това лято моя приятелка ще ходи за 1 месец в САЩ при сестра си и, за да усъвършенства оскъдния си английски, чати с разни индийци, американци и друга английскоговоряща сган, включително и българи. Ама да са в крак с новите технологии, са си сложили и камери да се гледат и да плащат трафик. И така цялата банда е в ефир, а мъжа и се изкъпал и милия, в целия си блясък на излизаща от вълните Венера, се изтъпанва зад гърба и и пита, естествено, къде са му боксерите. Вие да познавате мъж, който знае къде му стоят чорапите и боксерите? Аз не. А финала на изречението му бил: "Тая камера включена ли е?" И това след няколко минутен разговор. А в този момент в Уеб-пространството настъпва смут. Валят въпроси кой е тоя и как да и помогнат на жената. Абе американци, ще долети от 10 000км, да я спасява от извратен изнасилвач. Моята дружка после дълго време чатеше, ама без камера и срам, срам . Случката завърши с неприлично предложение. Една американка я питала дали има нещо против докато е в Щатите, тя да дойде да забавлява мъжа и в Бг. Ей, и пари можем да къртим от тия съпрузи значи.
3. Това е бонус-трак, току що се сетих. Пътуваме след Великден към София от Ямбол и спираме отново в Стара Загора да оставим една позната при сина и. А майка ми ми даде едно шише светена вода да съм пръскала с нея дребното да не го хващали уруки. Нали е баба, как да не и ходиш по акъла. Ама шишето стъклено и да не се счупи, прехвърлям водата в 500мл бутилка от Горна Баня и я слагам отстрани на вратата на колата. Спираме на една бензиностанция да заредим и аз влизам в магазина да купя вода. Връщам се а моя благоверен надига една бутилка и ми вика: " Що си я взела? Е, тука има вода." И гледам го аз как се освещава вътрешно. Викам: "Остави водата че е осветена и ще те хване сюргюн / т.е. разтройство/" А той: " Ами като е светена, що си я оставила тука?". Пукнах от смях, ама нищо не му стана. Явно добре са я осветили в църквата.

Решавам аз да спестя някой лев като купя 10 пакета памперси директно от вносителя. На опаковката имаше техния номер и аз се обаждам и казвам, че искам да напазарувам от тях. Казват ми работното време, точния адрес и ми обясниха как се стига с кола, че е по-завъртялно.
Отивам там, откривам офиса без проблеми, чукам влизам и казвам:

- Добър ден, идвам да купя памперси на едро.
- Какви памперси? - гледат ме много изумено
- Ами Бейбиситър еди-кой-си размер, 10 пакета.
- Ама ние не продаваме памперси.
- Е как така не продавате? Нали ми обяснихте как да стигна до вас с колата?
- Да.
- И нямате памперси?
- Ние продаваме закачалки и дръжки.
 

Явно съм сбъркала някоя цифра или телефонът е набрал грешно, но със сигурност са ме взели за хахо. 

Milena B. ,тvоя доктор ми vзе ума 

Вие разказвате, аз се доказвам 
Кой ще ме пребори - доказах "черно на бяло" че съм муня 
Аз реших, че пиленцето е пропуснала едната цифра 


П.П.Pilence 74 надявам се да не си го приела като заяждане 

Мани, мани, много ми е смешно, щото и аз първоначално като теб се обърках, ама после се усетих и точно това си помислих - говориме за муни, а те в кошарата  Бубулече, това важи за всички тука, да не се обидиш нещо, нали знаеш, че аз теб си те обичам 

   

Хайде сега,хайде сега.........vие пьк се заоби4ахте.