Номинации за най-голяма муня

..... ама, че си терца  голям срах е било   , мен също ме е страх от кучета, ако бях на твое място сигурно щях да закова врата на асансьора

И другите истории са весели, но ти ме утепа!!!

Смях се с глас, дори пуснах някой друга сълза

Колежка на майка ми има момченце на 4-5 годинки един ден отива с него на пазара видяла някаква съседка и се заприказвала и забравила ,че е с детето прибрала се в къщи жената прибрала покупките , направила си кафе и понякое време и се сторило много тихо и се замислила ми детето го няма къде е -къде е  и се сетила забравила го на пазара . Бегом обратно и какво да види то горкото плаче , а леличките на сергиите го успокояват
Тоя същата в една обедна почивка отишла да обядва , ама си и пиинала/ доста/ и паднала в тоалетната и заспала

За теб смях сега, а за мен тогава беше ужас, макар че по принцип обичам животни и уж не ме е страх, ама..... Добре, че въпросния съсед отиде в комуна  в Испания /оказа се наркоман/, та и кучето изчезна също. Но съседката от другия вход си е тук все още, и като я гледам няма никакво намерение да ходи някъде. И като ме види се чудя защо ме гледа малко странно и особено тази жена..........

Малееееееееееееее голям смях падна!!! Супер сте!!!
Да се включа и аз! Втора година студентка- употребата ми на алкохол преди злощастната вечер се свежда до половин бира .... Та - празнуваме рожден ден на едната ми приятелка - ние си бяхме трички. Пих джин с тоник, после рожденичката нещо ме разсърди и аз с третата приятелка и бутилка коняк се yсамотихме обидени в съседната стая. До тук спомените ми приключват Започвам с разказа на приятели - следва сдобряване с рожденичката и отправяне към една дискотека. Пия още коняк. Всички са изумени как съм пила толкова пък не ми личи  Танци и песни до 4 часа. Тръгва си рожденичката с нейното гадже, а аз с третата приятелка. На буквално няколко крачки от квартирата аз поглеждам моята приятелка и заявявам, че не я познавам и държа да ми каже къде ме води!!!! Тя милата - шаш. И аз най-вероятно неудовлетворена най - авторитетно си свалям очилата, слагам ги отпред на блузата, и лягам на тротоара, прегръщам едно дърво и скръствам пръстите на ръцете. Ей в чудо се е видяло момичето - а и тя пияна, та хем се смее хем не знае какво да ме прави. По закона на гадостите идва патрулка и гледа някаква откачалка лежи прегърнала едно дърво и вика с все гърло. Спират те и моята приятелка започва да им обяснява ама аз - не аз не знам коя е тази и незнам къде ме води....   СРАМ  Оказва се, че единя полицай ме познава и започва да ме уговаря да пусна дървото и да ходя да се наспя. Аз съм му казала,  че и аз това искам ама и тук мога да си спя След хиляди уговорки съм станала и са ни закарали в квартирата на приятелката. Събуждам се на сутринта -обяд пипам - сама съм - пипам - няма ми очилата. Ами знаете ли как се намират очила като не виждаш ТРУДНО!!!! Намирам си най - сетне очилата и с изумление установявам, че не виждам с лявото око! УЖАС! Отне ми 30 мин да разбера, че стъклото на очилата е паднало.   Няма да ви казвам как се чувствах в следващите 2-3 дни, особено при срещата с този познат полицай, който беше така мил да ми разкаже отново случката. От тогава джин и коняк не съм помирисвала.
Имам още мнооооооооого истории, но тази е най- големият ми срам, за който за добро или лошо нямам лични спомени! Бяло петно!

Аз не си спомням мунчовщините, дето ги върша, но ще ви споделя пресен отнесен слючай. Значи 2 или 3 седмици се каня да запиша бебе на  кухня, в сряда ставало, ама първата седмица не знаех, че сряда, а мислех ,че петък.
Следващата седмица забравих, че е сряда, в смисъл не разбрах, че денят е сряда и то стана Четвъртък и останахме без кухня.
На другата седмица отидохме на вилата и остана за по-следващата.
В сряда, любимият отишъл и закупил 5 купоня, безценен фиш му дали и аз се възгордях, че най-накрая ще трябва да правя нещо постоянно, ежедневно дори. Организация ще си създавам демек.
Вчера първи ден, кухнята работи 2,5 часа общо и добре, че е наблизо. Аз решавам, че е в време да отидем с бебе (то цяла церемония се превърна, ама толкоз желана бе тая кухня  ), обаче се сещам, че нямам подходяща посуда. В 12 00 тръгвам с каляската до близкото базарче, да търся буркани с широко гърло, ама няма асансьор бе! Спрял. 14 месеца не ми се бе случвало да тръгна с количката и да е спрял, мръсникът неден. Ккато и да е - отидох, купих, върнах се, оставих бебе на вестникарката долу, измих бурканя, отидох и взех кухнята, теглих количката 2 етажа нагоре..
Днес тръгвам пак за мястото, нищо, че бебе не е във възторг от храната, ама нека се разнообрази! Да, ама съм изхвърлила купоните.  Много ме доядя и обърнах къщата наопаки, обаче съм ги хвърлила явно.
Не знам на вас муньовско ли ви се струва, обаче аз такъв регрес не бях преживявала. Шматка заспала, тъй да се каже.

ПопраФка: Днес късно се сетих, че е сряда и тряба да ходя за записване. Никога няма до стигна до проклетата куфня!!

И аз като Небесната КрасТавица моите не си ги спомням. Ама това е защото толкова ме е срам, че гледам бързо да ги забравям... 
Не мога обаче да не ви разкажа за моята приятелка, която аз познавам като най-голяма Муня на Муните (в добрия смисъл). Случват й се муньовски случки сутрин, обед, вечер, лете, зиме и постоянно. 
Та в едно знойно лято, след дълго и изморително обикаляне по магазините с нейна близка, решават да седнат някъде да се освежат. Хубаво, ама лятото знаете как е - всички кафенета пълни с народ, всички маси заети. И изведнъж тя вижда на един сенчест тротоар маси, столове - подредени, ПРАЗНИ! "Истински Рай!" - решава тя. Засилват се, зядат, въздъхват облекчено. Появява се едно момиче и тя без да му мисли казва: "Две кафета и две кОли, моля!". Момичето я погледнало объркано и казало: "Ама, госпожице, тук е мебелен магазин!"   

Небесна КрасТавица, не ти е писано според мен... По добре не опитвай повече. Готин ник, БТВ.

Айдеее,и аз да се запиша.
Преди години,аз18-19 годишна,много бяха модерни късите спортни,тип тенис-пола,полички.Та аз с една такава и една съвсем къса блузка.Ансамбъл тип пола-гъзовейка и един цицодръж,както се изразяваше майката на най-добрата ми приятелка.И с едни високи токове,дето няма как да ходиш с тях,ако не си кълчиш дупето Та с въпросната приятелка бяхме ходили якъде,после в тях и към 10 вечерта,аз решавам,че няма защо да харча пари за такси-ще хвана последния автобус.И съм застанала на спирката,ама под лампата,че да не помисли шофьора,че няма никой и да отпраши,и меря тротоара,полюшвайки дупе.Както си чакам,до мен спира кола с два пръча.
-Колко?-казва кратко единия и ме посочва.
-10 и 20-поглеждам часовника си аз.
Чак после се усетих,че са ме помислили за момиче от бранша ,а аз им казах колко е часа
След години,с мъжа ми-гаджета,се прибираме от едно гости.Разстоянието не е голямо и решаваме да вървим пеша.На една спирка виждаме момиче с къса пола да се разхожда под лампата.
-Проститутка-осведомява ме шепнешком моичкият
-Глупости,мило!-възмущавам се аз-Момичето просто чака рейса...
И досега ме бъзика-какъв ти рейс в 2 през нощта

Направо ще ме умориш
Ей,моми4ета д обре,4е сте вие да се посмея на фона на проблемите си

Моята най-добра приятелка си е муньо по рождение (просто е не
спасяема).
Сядаме на кафе, поръчва ме си, след малко сервитьорката носи поръчка и нашата "муня" й вика: "Ама аз кога си поръчах?"
Незнам как сервитьорката не я трясна с таблата.

На автобусна спирка (по-принцип винаги има по някое спряно такси), муня вижда кола, засилва се, качва се и казва: "До центъра", шофьора се обръща и объркан  и отговаря: "Ама моля Ви се госпожице, аз не съм такси."
Има и още, но сега нямам време да разказвам.

А как боли тиквата от коняк и бяло вино, особено от количества
По повод на никога не пия повече нещо си... Преди доста години, почти 18 без малко да се оженя след един незабравим запой с "Японско утро" - коктейл от водка и червено кампари, но ние бяхме наблегнали на водката. На гости бях на моя дружка в Панагюрище и отиваме на гости на един момък, ама много засукан, бонбонче. И той нещо ме заглежда, та работата върви на ставане. Ама преди гостито сме пили няколко "утра" за отскок и у тях отиваме вече весели. Продължихме с наздравиците и в един момент влиза майка му. А компанията голяма и всички почват да и честитят "снаха", гадове . А аз направила главата, само се хиля и не вдявам, че снахата съм аз. Жената нещо май се зарадвала, да и се чудиш на акъла . Но на следващия ден, когато трябваше да се запознаем официално, аз просто си бях хванала автобуса за София. Направо избягах и от тогава в Панагюрице не съм стъпвала. А водка пропих отново след дълги години, когато Собиески влезе на българския пазар .

Ето и една супер прясна случка с мен от онзи ден:
Имам среща /по работа/ с момче, което не познавам. И барманът ми казва,  че е седнал е на бара  и е с шарена блуза. Освободих се аз и гледам на бара момче със шарена риза. Отивам и му казвам:
-Ела с мен.
Той:
 - Аз?
Аз:
-Да, ти.
Той:
-Добре.
И тръгва след мен. В този момент чувам барманът да вика "Госпожо, госпожо, не е този". Нашият просто го е нямало в момента, в който съм погледнала към бара и съм извикала грешния човек. При което го поглеждам въпросително, демек защо е тръгнал с мен, като не ме познава и знае за какво става въпрос, а той ми отоговаря:
-Жена ме вика, не отказвам.
Голям срам брах...

 Поля, опасна си!

 Хе-хе Поля как забърсва мъжете-директно