Номинации за най-голяма муня

Айде и аз да се вклю4а с една прясна историйка. В миналото си мисля имам и други, може би по-достойни ама нещо не се сещам.
Та... онзи ден седнала пред компа. с една ръка сърфирам, с другата навигирам (разбирай сменям каналите на ТВ-то), ина4е кърмя бебо. Той оба4е напоследък доста нервен приве4ер та намалям ТВ то по4ти до дупка. Е да ама мъжО надул другото ТВ в кухнята по4ти до дупка, а апартамента малък-т.е. вси4ко се 4ува.Нервирам се, ама няма как да стана или да извикам да намали (даже и джиесема не ми беше подръка) без да ядосам малкия тартор, и само се надявам шума да не му действа. В един момент оба4е явно скъпия гледа нещо много смешно в КУХНЯТА, и избухва в адски силен, продължителен смях!!! А аз възмутено хващам дистанционнното, и се опитвам от4аяно да
намаля ... СМЕХА му 

Сега се сетих и едно изпълнение като съвсем малка - баща ми пътуваше, майка ми разгърнала пътна карта на България и ми обяснява откъде тати е тръгнал, къде ще отиде и къде пътува то4но сега... Гледам аз с интерес, и после се изцепвам: Е добре де, ама къде все пак е тука на тати камиона, защо не се вижда?!!

Класната ми в четвърти клас обясняваше как викала на телевизора да млъкне...

АЗ тук разправях за часовника, че не мога да познавм добре, ама онзи ден вече съвсем затвърдих този факт ! Вървим си с майка ми и пак ме пита една жена колко е часа и аз със същия си часовник, без цифри на циферблата ами с чертички ми е и когато е на половинката....как баш тогава намират да ме питат колко е часа...та  пита ме жената и аз поглеждам и виждам, че и половина, а стрелката така на три, ама се зачудих  2:30 или 3:30 е всъщност и се обръщам към майка ми като питам : Два и половина или три и половина трябва да е, при което и майка ми, и жената казаха :три и половина и жената си благодари и продължи... Да ама пак станах муня  

Хахахахах, а мойта учителка по математика разправяше, че редовно почуквала на пържените картофи да не шумят.....

То да си учител е диагноза, принципно. Няма как да не муньосаш след няколко години стаж... Колко повече - толкова повече, казал Мечо Едуард...

Оооххх, ето какво ни се случи днес на мен и моята дружка от втория етаж - Симона...
Става 12:30 и аз взимам бебето, отивам да взема кухнята и й звъня отдолу да слизат с нейното бебе да ходим на разходка. Обаче тя се подава заговорнически от терасата си и ми шушука - "Ела, ела горе". Качваме се с Гергана и гледам в хола й се разположил важно на единия фотьойл един дебелак, който ми вика "Добър ден, госпожо"... хм.. .викам - "Добър ден!" и сядам и аз, и като се почна един лаф . Симона ме дърпа в кухнята и с две изречения ми казва - "Запознах се с този долу пред блока и е голяма клечка, всичко може да ни уреди, обещава майка си и баща си." И тоя като почна - "Ааааз съм зам. патолог към МВР на България, над мене има много малко хора, който не ми кажете, него не познавам... я кажете, вие госпожо /аз /, вашият мъж, какво работи???" Викам - "Ми, ам... полицай е!" И той - "А! Така ли? Е сега ще го уредим, какъв е?", викам - "Сержант", той: "Оооо, чакай да завъртя едно телефонче сега, до 1 седмица ще е в най-хубавото районно и ще е офицер!!!" Аз: "Ама той няма висше образование, а с полувисше... те офицерите нали трябва да са с висше", той: "Ти слушаш ли ме сега, какво ти говоря? Кой му иска висшето образование? А?"... вади ГСМ и почва: "Ало, началника на РУ ли е? Атанасов ти ли си бе?! Я бързо провери тука един сержант, който работи при тебе и до 5 мин. да ми се обадиш, дали е свестен, ще го преместя в Министерството на .... незнам кое, защото момчето заслужава, чуваш ли бе, заслужава... Абе, какъв е този нисък щат, дето им давате на тези сержанти бе? Аз ако съм 1 ден няма да ти работя бе ей, момче!!! До 5 мин. да ми звъннеш!", затваря телефона и се обръща към Симона/ ние го гледаме ей така / и й вика - "Вие тука под наем ли сте или в собствено жилище?", тя: "Ми под наем сме", той - "Е сега ще завъртя едно телефонче, момент... Ало, община Връбница ли е? Миткова, ти ли си бе? Димитров е. Утре ще дойдем с една госпожа и мъжа й, да им дадем едно апартаментче, за около 4, айде да е 3 000 лв., много свестни хора, мда... АЙде", обръща се към мене - "Обади се на мъжа си, искам да говоря с него", аз, завладяна от мисълта, че мъжа ми го чака голямото повишение, със всичкия си акъл му звъня ие мрънкам - "Мише, ми тука един човек иска да говори с тебе, чакай да ти го дам", той вика - "Къв човек бе, за какво, не го пускай да се разхожда из нас, къде сте"... той откачи горкия, давам телефона си на властимащия и той почва важно, важно - "Кажете, сержант!!! Виж сега, като се върнеш от работа, ще дам на жена ти един телефон да ми се обадиш непременно и да говорим за твоето преместване на друго място " Затварят, след 1 мин. мъжа ми ми звъни: "Кой е тоя бе? Къде си? Отде го намери?", викам - "Спокойно, сега не мога да говоря с тебе!!!" хех... абе луда работа... Симона пък звъни на Веско - мъжа си и му предава същите новини, вика му - "Върни се по-рано от работа, че ще те запозная с един човек, да си оправяме документите, че утре ще ходим в общината", Веско отсреща  . Вика й: "Ква община утре бе, утре е събота и аз съм на работа", ония мърмори: "Събота, събота... ако трябва и в неделя ще отворят, ха!!!"
Еееххх... децата пищят, искат да излизаме вече, ония не мърда от фотьойла и продължава... Симона ми вика - "Ще ходим ли в Южния парк" /лъже/, аз: "Ами ще ходим я", ония - "Аууу, къде ще ходите толкова далече, знаете ли колко е опасно, я идете и после ми звъннете едно телефонче и ще ви пратя патрулна кола да ви вземе оттам, че страшна работа".
Взехме да говорим за престъпността и аз му казвам, че имам една приятелка, на която един бандит преследва дъщерия й и живее във Враца, тоя вика: "Кой бе? Я кажи, как се казва тоя, да видим кой ще преследва вече???", аз звъня на дружката ми във Враца и викам - "Муци, как се казва ония бандит, дето тормози дъщеря ти бе?" тя :  "Що бе?", аз: "Казвай бързо бе!", тя ми казва двете му имена и аз затварям. Ония вдига телефона и почва - "Ало! Димитров съм, ти кой си? Николов, ти ли си бе? Виж, какво сега, има един ....еди кой си... направи му бързо една справка, а така... бандит, а? Можеш да го прибереш и от мен му прасни едно 196 ". Докато говореше с този, врачанския шеф, обаче, телефона му почва да звъни , тоя скочи и отиде в другата стая да говори. Ние със Симона се спогледахме озадачено и не можем да загреем още, че тоя ни вързва шарени пилета . Къде тя ще се примири, че изтърва жилището си, а аз, че мъжа ми няма да стане офицер?!?! А, не! Връща се и вика: "Обадиха ми се от справката за мъжа ти, кога сте женени?" Аз: "На 12.06`99", той: "Не, мойто момиче, на 13.06 сте се женили"... и аз много ясно почвам да споря и настаявам, че е на 12.06. Той, не та не... Хуквам до горе и му нося свидетелството за гр. брак, той го поглежда и грабва телефона: "Ало, абе ей, ти що ми казваш, че са женени на 13.06, е на - жената ми носи акта - на 12.06, не ми заеквай, не ми заеквай, утре в 17:30 в кабинета ми!!!", затваря и вика: "Симонче, моля те, дай още една биричка, че направо съм бесен заради тоя келеш!", Симона вече с мъченическа физиономия му вика : "Айде вън да излезем, децата подивяха, на кафето ще седнем и там", той се съгласи. Отиваме вън, сядаме и в 16:30 се оттървахме от него с уговорката, мъжете ни да му се обадят задължително, че работата е гореща.
Главата ми беше пламнала вече, не мога да издържам човек да ми говори толкова много, направо получавам мозъчен блокаж - 4 часа да ми дърдорят... и то глупости. Ама, айде, викаме, може пък да има нещо вярно. Първи си пристига моя мъж. Казвам му - "Бързо, обаждай се"!!! Той, обаче хич не беше ентусиазиран и по природа си е мнителен, ама да ми направи кеф, му звъни... включи се гласова поща. Звъним на домашния му телефон, обажда се някакво момче и мъжа ми вика - "Доцент Димитров търся", онзи вика - "Грешка имате", звъня му аз и питам, дали е същия номер или е грешно свързването, този ми вика, че телефона е същия, но няма Димитров там. Разправяме една през друга, какво се е случило, а той слуша, слуша и вика - "Вие ме отчайвате направо... така като слушам, този е някакъв с диагноза"..
Връща се мъжа на Симона, ние една през друга му разправяме, той пък подивя, звъня му да го бие, ония не вдига. Звъня на онова момче пак на домашния, пак същия отговор - "Няма такъв тука!"
Оооофффф, какво да ви разправям, девойкиииии... втасахме я днеска...
Отнесохме си подигравките и рева от наша страна, и всички си легнаха вече... Симона и Веско в апартамента под наем. И 3 етажа над тях, мъжа ми - пак сержант. И аз си останах булката на сержанта

Ох Ню,безпощадна си!

Ню, вие сте уникални 
Само не разбрах как така Симона е пуснала непознат в дома си мене такова шубе ме блъска, ама аз съм си Тома - неверни по принцип, та ...Ох, майстор си на разказа, спор няма 
 

 Една моя приятелка е женена за дипломат. Преди няколко години бяха в Италия за някакви там прояви и трябвало да отидат на официална вечеря. Типично в техен стил се изпокарват порядъчно в хотела и след доста зор приятелката ми решава, че не може да го излага човека и ще отиде с него на въпросната вечеря. Добре нагласена в блестящ тоалет не спира да ръси ругатни по адрес на мъжа си , а той горкия седи и преглъща. Най-накрая успяват да се завлекат в залата и приятелката ми с най-прелестната си усмивка не спира да псува, хули и обижда човечеца, той също се усмихва все едно си говорят нещо хубаво - предполагало се е , че освен тях никой друг не говори български. Тягосната вечеря приключила и когато си тръгвали един от сервитьорите на чист български и пожелал "Лека нощ госпожо !"  Голям срам...

Ама Ню....как така е разбрал кога сте се женили?

Той първо я е попитал и после й казва с един ден по-късно. Поне аз така го разбрах.

Точно така 

Ей New направо ме разби.Къф е тоя бе?Ама луди под път и над път.То цял скеч може да се направи от тази история.

  Абе, Ню! как ти се лепят все такива?!? 
обираш точките