Много забавна тема, записвам се 
- Публикувана: 27 май 2005, 12:27 ч.
- Последно мнение: 24 окт. 2019, 11:57 ч.
Номинации за най-голяма муня
Звини ми телефона. Вдигам и чувам непознат мъжки глас "Ало".
Аз: О, имате грешка.
Преди години в един ресторант, в който често ходехме с приятели, срещам един познат, който работеше там като сервитьoр. Момчето учтиво ме пита как съм, що съм, как върви работата. Аз,поразвеселена от изпитата ракия се бях поразбъбрила и изстрелвам следното във връзка с работата: "Ами нали знаеш как е: когато котката спи, пишките играят".... та мишките хубав номер ми изиграха.
С приятеля ми сме в един супермаркет и висим на опашка. На мен ми писва и му казвам да отключи колата, за да го изчакам вътре.
Колата е точно пред огромния прозорец на магазина. Отключва той, аз излизам и започвам яростно да дърпам дръжката, ама гиди мръсната кола не се отваря. Продължавам да дърпам и по едно време чувам как някой удря по прозореца на магазина отвътре.
Обръщам се и гледам един чичка тропа с ключа и ми крещи нещо, а моя умира от смях до него.
Аз, шматката, се опитвам да вляза в чуждата кола, която е заключена.
Колата е точно пред огромния прозорец на магазина. Отключва той, аз излизам и започвам яростно да дърпам дръжката, ама гиди мръсната кола не се отваря. Продължавам да дърпам и по едно време чувам как някой удря по прозореца на магазина отвътре.
Обръщам се и гледам един чичка тропа с ключа и ми крещи нещо, а моя умира от смях до него.
Аз, шматката, се опитвам да вляза в чуждата кола, която е заключена.
Много забавна тема, записвам се
Знам, че ще се обади мъжа ми да пита какво трябва да се пазарува. Чакам, но не се обажда. По едно време улисана в работа чувам звъна на телефона и със засилка почвам да се обяснявам : еее айде де...хляб, минерална вода, лимони...По едно време се усещам какво звучи в ухото ми: Здравейте, Вие имате една неплатена сметка.....лева, моля, платете до....(аудио робота от БТК) 
Почувствах се като глупак.
Почувствах се като глупак.
Излизаме четири приятелки на по 22... Седнахме в едно заведение да пием бири и да си лафим... След доста време, вече по тъмно ставаме и тръгваме... Десет минутки след като си тръгнахме едното момиче казва, че много му се пишка и ние всички се ядосваме, че не се е сетила малко по-рано, къде да търсим тоалет сега, като всичко е затворено... Приятелката ми и предлага да се скрие зад някоя кола, а другите ще я предупредим, ако идва някой... И в този момент въпросната мацка ни застрелва с 'Ми няма да стане, аз съм с тампон и не мога да пишкам'... Ние . В крайна сметка се оказа, че тя не е много наясно с анатомията си и винаги си е махала тампона, за да може да пишка. Умряхме да се хилим, и и обяснихме, че не е задължително да го прави... В крайна сметка тя не ни повярва съвсем, поне не тази вечер... Беше особено странно, защото не беше някое задръстено момиче, имаше собствена фирма, развиваше се и т.н.т...
. В крайна сметка се оказа, че тя не е много наясно с анатомията си и винаги си е махала тампона, за да може да пишка. Умряхме да се хилим, и и обяснихме, че не е задължително да го прави... В крайна сметка тя не ни повярва съвсем, поне не тази вечер... Беше особено странно, защото не беше някое задръстено момиче, имаше собствена фирма, развиваше се и т.н.т... Сетих се най-сетне и аз за една случка, с която да се включа в изключително забавната темичка! 
Дано само някоя моя съученичка не я е написала вече, защото ни я разказа класната ни... 
Значи, нейна позната живеела със семейството си (включващо син Димитър) в Австралия. Един ден тя била сама вкъщи и идва някакво служебно лице да отчита водомера (или някакъв друг там -мер). Звъни на вратата, отваря жената и човекът казва нещо от рода на "Hello, I'm here to see the meter" ("Идвам да видя водомера"). Хубаво, обаче на нея това "дъ мийтър" й прозвучало като австралийското произношение на "Димитър"... И съответно казва :"А, няма го". Онзи -
, "Как го няма?", а тя - "Ми излезе с приятели, не знам кога ще си дойде!" 
Австралиецът - , и се опитва да разсее мистерията - "Ама не, бе госпожо, той е тук, стои зад вратата!!" Сега било неин ред да и да го убеждава, че няма никакъв Димитър зад вратата... Накрая май служебното лице минало към действия, избутало жената от вратата, влязло и посочило водомера, който явно си бил вкъщи...
Дано само някоя моя съученичка не я е написала вече, защото ни я разказа класната ни... Значи, нейна позната живеела със семейството си (включващо син Димитър) в Австралия. Един ден тя била сама вкъщи и идва някакво служебно лице да отчита водомера (или някакъв друг там -мер). Звъни на вратата, отваря жената и човекът казва нещо от рода на "Hello, I'm here to see the meter" ("Идвам да видя водомера"). Хубаво, обаче на нея това "дъ мийтър" й прозвучало като австралийското произношение на "Димитър"... И съответно казва :"А, няма го". Онзи -
, "Как го няма?", а тя - "Ми излезе с приятели, не знам кога ще си дойде!" Австралиецът - , и се опитва да разсее мистерията - "Ама не, бе госпожо, той е тук, стои зад вратата!!" Сега било неин ред да и да го убеждава, че няма никакъв Димитър зад вратата... Накрая май служебното лице минало към действия, избутало жената от вратата, влязло и посочило водомера, който явно си бил вкъщи... Ейййй, изпревари ме. Тъкмо се бях сетила за този разказ и гледам, че го пише.
Малко спам, но
за всички тук от нашето училище - поне 10-тина форумки знам само от нашия випуск!
Ох, защо ми беше да влизам тук...и аз си припомних една моя Муньовщина 
и хем ме хваща срам, хем ми е смешно.
Даже тема пуснах тук когато се случи, направо ще я копирам и пейстна тук:
Събудиха ме с заявка за устен превод /в свободните си минути, уплътнявам времето и доходите си с това/. Всичко-ок. Разбрахме се да чакам клиентите пред Съдебната палата в 11:30 и да гледам /да я наречем условно Вера, жена с къса руса коса/. И така- отивам си аз в 11:25 пред Съдебната и почвам да чакам. По едно време към мен се задава смесена група от костюмирани дами и господа, заедно с българка на име Вера, с руса къса коса. Почват да се ръкуват с мен, което още повече затвърждава убеждението ми, че са "моите" хора. Лепвам се за единствения "испанец" в групата и ги следвам в Съдебната палата.
/Впоследствие не се оказа, че е и испанец. През цялото време само ми кимаше, усмихваше и си мърмореше под нос.
/
Присъствам на заседание на Зам.Прокурора на София и превеждам, а през цялото време телефона тихо вибрира в чантата ми.
В края на заседанието се оказва, че не съм била на правилното място с правилните хора, а по телефона ми е звъняла истинската Вера.
Уф, сега ми е смешно, но като го разбрах- никак не ми беше.
и хем ме хваща срам, хем ми е смешно.Даже тема пуснах тук когато се случи, направо ще я копирам и пейстна тук:
Събудиха ме с заявка за устен превод /в свободните си минути, уплътнявам времето и доходите си с това/. Всичко-ок. Разбрахме се да чакам клиентите пред Съдебната палата в 11:30 и да гледам /да я наречем условно Вера, жена с къса руса коса/. И така- отивам си аз в 11:25 пред Съдебната и почвам да чакам. По едно време към мен се задава смесена група от костюмирани дами и господа, заедно с българка на име Вера, с руса къса коса. Почват да се ръкуват с мен, което още повече затвърждава убеждението ми, че са "моите" хора. Лепвам се за единствения "испанец" в групата и ги следвам в Съдебната палата.
/Впоследствие не се оказа, че е и испанец. През цялото време само ми кимаше, усмихваше и си мърмореше под нос.
/Присъствам на заседание на Зам.Прокурора на София и превеждам, а през цялото време телефона тихо вибрира в чантата ми.
В края на заседанието се оказва, че не съм била на правилното място с правилните хора, а по телефона ми е звъняла истинската Вера.
Уф, сега ми е смешно, но като го разбрах- никак не ми беше.
Записвам се и аз!
Вчера!
Мъжа ми звъни, ама болен и го боли гърлото, демек фъфльоти нещо.
Аз по мобилен не чувам добре, нещо все ми шъшкат, не знам що.
Та звъни ми той и аз чувам: С колежката съм"
И си мисля докато говорим, бе каква колежка, каза ми, че отива да регистрира мотопеда в полицията, пък защо е взел и колрежката с него
Ама не питам, трая си.
И накрая на разговора питам: Ами защо и колежката ти е с тебе?
той се чуди, за какво го питам...И той на свой ред ме пита: Каква колежка бе?
Аз смотолявам нещо и затварям телефона, че не ми се занимава да се обяснаваме, че детото тича и аз го гоня. След една минута звъни, сетил се, и ми казва, че всъщност казал, че е с КОЛИЧКАТА, демек количката на детето е в багажника на колата, ако искам да ми а донесе
Вчера!
Мъжа ми звъни, ама болен и го боли гърлото, демек фъфльоти нещо.
Аз по мобилен не чувам добре, нещо все ми шъшкат, не знам що.
Та звъни ми той и аз чувам: С колежката съм"
И си мисля докато говорим, бе каква колежка, каза ми, че отива да регистрира мотопеда в полицията, пък защо е взел и колрежката с него
Ама не питам, трая си.
И накрая на разговора питам: Ами защо и колежката ти е с тебе?
той се чуди, за какво го питам...И той на свой ред ме пита: Каква колежка бе?
Аз смотолявам нещо и затварям телефона, че не ми се занимава да се обяснаваме, че детото тича и аз го гоня. След една минута звъни, сетил се, и ми казва, че всъщност казал, че е с КОЛИЧКАТА, демек количката на детето е в багажника на колата, ако искам да ми а донесе
и аз да се запиша сред муните 
преди години за първи път отивам в гърция на фризьор,но без да знам и дума гръчки.сядам си аз ,постригват ме,боядисват ме и когато да ме мие ми вика каце(което на гръцки е седни)ама аз преди 11г къде съм видяла такъв стол от онези за миенето сещате се,а аз се качвам с краката горе,защото си мисля,че ми вика качи се,представете си как се почуствах
преди години за първи път отивам в гърция на фризьор,но без да знам и дума гръчки.сядам си аз ,постригват ме,боядисват ме и когато да ме мие ми вика каце(което на гръцки е седни)ама аз преди 11г къде съм видяла такъв стол от онези за миенето сещате се,а аз се качвам с краката горе,защото си мисля,че ми вика качи се,представете си как се почуствах
Препоръчани теми