Номинации за най-голяма муня

Отиваме в събота на опера, поканени от мила приятелка.
Две майки, две деца на пет и шест години съответно. Концерт за ветерани - бабките напудрени, фризирани, с нарисувани вежди и бастуни. Дядовците съответно пристегнати. Дотук чудесно. Ние с Анка като ходили вече на опера ("Вълшебната флейта", на която я заведох с идеята колко ще е шарен Папагено, но не би) и на балет ще го даваме като изискани дами. Оставяме си балоните на гардероб  , защото са с хелий и никак не върви да ги гониш по тавана на втория балкон, където сме, и гледаме да седнем отрано, за да не вдигаме бабките. Почва, текат субтитри, които чета в ушето на Ането, че тя не смогва. Съответно тя е станала от мястото си и се е намърдала в скута ми, а една пълничка бабка е седнала на нейното място.
Да, обаче на мен от цял ден празнично обикаляне на ток кански ме болят краката и решавам деликатно да ги оставя да си починат, събувайки временно обувките (още повече, че както ми тежи детето на коленете, хич не ми е удобно така). Добре, обаче тя обявява, че има пиш, и докато се усетя, се е смъкнала долу и е сритала едната ми обувка някъде по средата на предния ред.
Ами сега? Клякам и се опитвам да се добера до обувката, обаче тъй като делим едно място с детето, няма как да се завъртя, а и ще вдигна още повече шум и ще възмутя бабките. И без друго не я стигам.
Междувременно детето ще се напишка. След кратък, но недостатъчен размисъл хващам детето за ръка и по чорапи го водя да се изпишка. Какво пък сега, тъмно е.
На връщане обаче виждам, че трябва да вдигнем без друго възмутените от нашето излизане бабки и решавам да изчакаме в края на реда. Планът ми е да изчакам всички да се изнесат бързичко към гардероба, а аз небрежно да вляза в празната зала и да си взема обувките (защото и другата съм оставила, няма да се мандахерцам с една обувка я).
Да, обаче след края на действието виждам момченцето на моята приятелка да крачи гордо с обувка в ръка пред бабите, едната от които ме поглежда на минаване и казва:
"А! Туй дите босу!"

  Анда  , и аз имам много случки на опера и концерти, но сега се сетих за една колективна муньовщина.

Преди доста години. Работя в един международен отдел, помещаваме се в голяма стая с няколко бюра, едното от които на началничката ни.

Един ден в обедната почивка сме се събрали около моето бюро 3 колежки и си говорим простотии, ама големи простотии , влиза шефката ни с един младеж японец, слага го да седне на нейното бюро и излиза някъде. В това време ние продължаваме да се забавляваме, едната от колежките започва да разказва съня си от предната вечер, който е доста пикантен - как правила секс с пантера (мъжка, разбира се ), каква му била гладка и лъскава черната козина, как ръмжал и т.н., да не ви описвам пълни подробности . Хилим се като луди, от време на време поглеждаме към японеца, но така или иначе сме решили, че той не ни разбира, а и с напълно непроницаемо изражение прелиства разни бумаги, които си е извадил от чантата.
И така си продължаваме ние да се кикотим, в това време се връща шефката с две кафета и, както вече сте се досетили, започват с японеца да си говорят на чист български език . За да е резилът пълен, се оказва, че той е новоназначеният аташе по културата към Японското посолство и е дошъл да се запознае с отдела ни. Е, запозна се с нас в целия ни блясък  . Направо как не се отвори тогава земята, за да потънем от срам, не знам .

Сега ще ви разкажа и най-големият ми срам...Преди доста години си търсех работа и отивам на интервю в една засукана фирма. Бяхме се разбрали с интервюиращия, т.е. този дето щеше да ми е шеф, като стигна до офиса, да му се обадя от вътрешния телефон и той да дойде да ме качи на съответния етаж. Отивам аз натокана, с едни обувки на висок ток - отпред остри и с панталон, който е с доста широки крачоли надолу, които въпреки високите ми токове, стигаха до земята.
Та отивам аз, обаждам се, чакам човека пред стълбите. Идва той и застава на най-горното стъпало, тръгвам да се качвам към него, като в същото време си размятаме с него нормалните "културни" реплики. На предпоследното стъпало заострения връх на лявата ми обувка се пъха в крачола на дясната. Последва полет напред, човека се опитва да ме хване, но аз си забивам главата между краката му. Когато полета ми спря, бях на колене пред бъдещия си шеф. От този нелек удар глава в междукрачие, аз оставам на черният му панталон (и то в основата на ципа му) диря от розово червило и фон дьо тен  .Ставам аз някакси, оправям се и с целият си акъл започвам да протягам ръка в опит да му изчистя панталона, а човека се опитваше всячески да си скрие достойнството от мен.
Не искам да ви разказвам, как мина интервюто, при положение, че човека ме вкара при секретарката си, криейки червилото размазано по панталона, а след малко се върна с мокро петно на съответното място.....

Хохохо kalimma, уби мъ!

Аааааа,не.Сълзи ми потекоха от смях.

  Момичета радвам се, че съм ви развеселила. Сега се сетих за още една случка в рейса: возя се аз в старите Икаруси и съм застанала на колелото. В рейса много народ, гъчканица яка. По едно време измежду хората виждам една празна седалка (от тези, които са обърнати назад до колелото) и се чудя защо никой не сяда. Мисля си, че сигурно е изцапана, но я загледах и виждам, че си е една чиста кожена седалка-нали в Икарусите са кожени. И си викам ще сядам-няма да се бутам я! Започвам да си проправям път към седалката с гръб към нея, защото бях с някви чанти...И стигам до заветната седалка, надупвам се да сядам, при което усещам, че много висока ми идва таз седалка. Та какво се оказа:на седалката си седи един дядо, който си е сложил коженото куфарче върху краката. В бутаницата съм видяла само него, а не човека. Та надупих му се на дядото, погледнах надолу, видях му краката между моите, изправих се и се върнах пак на мястото. Човека не знам какво си помисли, че правя, но след малко си извади една кърпичка и са забърса куфарчето отгоре.

Ееее не вече с глас се смях, ужас 

Калима, може ли да ти стана приятелка? Сигурна съм, че никога няма да ми е скучно с теб 

ЕЕЕЕ не , не мога  [

  Сега като се чета и на мен ми стана много смешно. Сетих се и още една в рейс: чакам си аз рейса на една спирка, а до мен продават варена царевица. Реших, че ще си купя една и ще ми стигне времето да я изям, докато ми дойде рейса. Хрупам си аз, при което виждам, че ми идва рейса, и за да не се качвам с кочана, че нали съм културна, решавам да я изям набързо. Идва рейса, започват да се качват хората, а аз все още си пълня устата със зърна. Оглозгах царевицата някакси и се затичвам да се качвам, при което се задавям много лошо  . Гледката беше следната: връхлитам в полупразният рейс, средната врата, започвам да кашлям мнооого лошо при което от мен излитат всичките зърна с които си бях напълнила устата. На следващата спирка слезнах. Пфуууу тази моя култура, че не се качих с кочана.....

 

Леле, ама верно не е скучно с теб:)

                       Най-накрая да се самономинирам и аз, Ню ме подсети в другата тема, та... Бях малка, излизаме с приятелка, гаджето и и едно друго момче... ще се загаджваме и ние... Аз млада, много зелена, а приятелката вряла и кипяла вече... Малко преди да се разделим, тя използва случая докато си оправяме грима да ме консултира сексуално... да не се притеснявам, бла-бла, и непрекъснато да искам още... той много обичал така...   ... И така, прибираме се ние, 'още', 'още', 'още', добре, ама младежа след първите три часа почна да му идва нанагорно  ... За негово нещастие беше много добро момче, и не смееше да ми откаже, а аз подучена да си искам до безкрай... Сега ми е много неудобно като се сетя... Повече не се видяхме. Сигурно много го е дострашало от мен  ... Но на другата сутрин закусвахме заедно и ме закара до вкъщи... Чудя се тия четири часа дали ги помни още... И дали не е получил фобия от жени примерно...

Хахах не е скучно, ама колко срам съм брала, не е истина