Любители на КОТКИ тема 2

Скоро една мама, че е време да сменя лентичката, та я посиних Момче е Дияна отдавна ни "навива" за бебе. 1во искаше сестричка, след това братче. Накрая за да няма сърдити рече "мамо реших, близнаци - момиче за мен, и момче за вас"
Много се зарадва, че ще имаме бебе, но беше малко разочарована когато на един от прегледите казаха, че може би ще е братче Сега вече го чака с нетърпение. На 8момартенският празник в градината, на картичката беше написала "Аз обичам мама, защото е ми роди братче". Сега спокойно мога да казвам "дреме ми на ****" кат се ядосам на нещо

Харо май само на белтъци налита, сега не съм му давала. Дияна окупира всички яйца, само жълтъци не яде.

AnMary бравост 
Тайничко се надявах да кажеш - момче  Така шаренки лапенца, е много хубаво
Живи здрави само  , не остана при тебе 

Моето глупаче днес много искаше да яде от нашия сладолед. Сложих му мъничко, щот нали си ми е момченце  , а той глупачето му с глупаче, души 2 часа , въртя ту от ляво , ту от дясно и се отказа. Хич и не си близна 
Инак козуначе си хапваме 

Не знам Харо дали е закачил от козунака. Аз козунак не ям. Дано са се сетили да му дадат малко. Иначе сладолед не отказва.
Близна малко белтък и жълтък и толкоз. Но закачи голямо парче френска шунка 

Отново подновиха поканата за гости в Б-с, но Харо не знам к'о ша го правя. Хич не ми се иска пак да оставям ключ на онуй бабе. Не е лоша бабата, но постоянно иска пари. Не приема дежурното "нямам" и не й пречи на другата вечер пак да намине. Връща ги, но ми е писнало да ми прави поклони на вратата

Djindjari с този сладолед... сетих се какво куче имах преди време. Всъщност старият ми котарак и пудела живееха заедно. Стопаните им заминаха за Германия и синът им не искаше да ги гледа. Живеят в съседен блок. Навих мама да вземем котарака Спас Той беше образ. Като се притесни започва да се плюнчи. След време обаче положението на пудела станало критично, та прибрахме и него. И така у дома имахме две момчета. Пудела, тъп та дрънка. Гонеше Спас и се опиваше да го "оправя". Спас малко се стресира като ни видя на вратата с въпросният индивид а четири крака. И така пудела беше луд по сладолед. Купуваш си сладолед, а той скача и се опитва да ти го отмъкне от устата. И за него се купуваше друг

Всъщност все едни кучета и котки съм имала, образи.
Кучката Лиза (1вото животинче в новият апартамент) ядеше туршия, люти чушки, чесън.
Спас (котака) нагризваше кексовете на мама
Пудела крадеше сладолед
Томи налиташе на зелено. Мама обичаше да ходи на пазар с него. "Пресни ли са морковите?", "Разбира се г-жо?", "Ако той ги яде ще купя еди колко си"
Харитон и той е по зарзавата. Не знам кое повече обича шунка или царевица

Да си припомня какви други животинки съм гледала: патета, плуваха в леген на балкона. Рибоци. Не бяха придирчиви на храна, но пък Дияна (малка беше) веднъж ги беше прехранила и даже ми се похвали. Рибите плуваха една седмица в хранителен р-р.
В предишната квартира имахме врабче. Мама ходеше с него да си купува вестници, а той и стоеше на пръста и си чирикаше. И основно котки и кучета прибирах. И понеже живеехме в Ст. град и дом. любимци не бяха много позволени, с дечурлигата правехме какви ли не гимнастики, за да можем да ги вкараме. Имахме куче (мома), която обичаше да яде блажната боя от вратата на банята. И имаше алергия към нея. Яде, става на бабунки, отива на ветеринар. В къщи не пишкаше, но нямаше време да излезем навън, и редовно подпикаваше изтривалката на съседите. Нещо не ги харесваше
Беше късокосместо помиярче, ама много сладко, вечно и беше студено. Уших и от един мой шал гащи и елече. Не пишкаше докато не й свалиш гащите

Сега като се замисля доста дом. любимци съм спасявала и имала, живота ми е бил пълен с радости

Извинявам се за отклонението от темата , можете да не четете това 
Аз пък се сетих за Буми ...
Искам да разкажа за едно кокоше пиленце , моето Буми  ... Баща ми военен изпратен в някакво си планинско селце (командир на застава) ... В селото пълно с кокошки и кво ли още не . Та при кокошките квачки, първото и нетърпеливо пиленце като се появи и му кършат вратлето (убиват го) за да остане майката да измъти другите пиленца. Инак тя скача с първото и зарязва другите яйца. На един познат на бащата , живееш близо до заставата му се случва същата случка. И оня вдигнал малкото жълтурче сладко и понечил да му счупи вратлето , а бащами същия жалостив като мен, само дето не ревнал, грабнал пиленцето и казал "бе не го убивай , дай ми го да го гледам" Прибира се баща ми и носи малкото жълтичкопухче, мънинко и нежничко сладурче. Веднага го сложихме на топличко до печката, почнахме да бъркаме бебешки пилешки каши от царевично брашно ...
По цял ден ми беше в ръцете, спяхме заедно, разхождахме се, много обичаше да тича подире ми, беше решило, че жълтите ми чехли се явяват нещо като мама и само като ги обуя и тичка милото с всичка сила да ме стигне . Един ден бащата строил войниците на боен разчет вечерта (кой войник какви задачи има за другия ден ) , а мене майка ме праща нещо да взема от бащата. Коввам си аз жълите чехли , аонова мънинкото се изплъзнало от майка и гааааааааз по жълтите чехли. Въобще не съм го видяла, че се напъва да ме стигне и тичка горкото. Стигам аз до бащата и да изчакам да свършат с разчета минавам пред строя набързо и след 2 мин. се чува някакъв смях, войниците с хилят и сочат с пръст земята . Поглеждам аз и какво да видя - онова мънинкото (Буми) разперило крилца и тичаааааааааа с малките си краченца  вече едва едва, уморено. Хванах си го аз, гушнах го и го целувах, целувах ...
Умря моето Буми, не можа да порасне голямо, да видя петелче или кокошка щеше да стане ...
Умрях от мъка, плаках безутешно 2 месеца, сънувах го , не знаех на кой свят съм, исках и аз да умра с него, много го обичах тоз жултурко малък.
ДО ден днешен го сънувам, идва си при мен и се гушкаме дълго ...дълго 

Каква история и се смях, и се насълзих... Какво се случи? Защо умря?

И аз така. Много трогателна история! Ама сме се събрали едни тука ...

Любовта към животните започва в много ранно детство. Понякога ми се ще да ми се беше разминало.

Ми появи се една друга квачка, баща ми я домъкна и нея от някъде и майка решила, че на малкото Буми не му достига топлинка и затова не расте както другите . Неговите братчета и сестричета отдавна вече бяха загубили бебешкото си оперение, а нашето си седеше с бебешки пух, тук там някое черничко перце....
И решила една вечер майка , да го сложи под квачката с другите пиленца, да е на топличко малкото глупаче. А оная като го набарала, и го кълвала по главичката до кръв, гадната квачка 
Взехме си го ние , а то вече не беше никак добре, седеше си на крачетата и се подпираше на човката си. Леле как плаках ...
Не искаше да яде, просто бавничко си умираше. Само като види муха и сякаш живваше ... за кратко и я изяждаше. Леле, като отидох при готвача на заставата, там мухи колкото искаш ... баща ми прати още 3-ма войника да помагат да биеме мухи за малкото ...
Хапна още малко мухички и си умря малката душица.
Първо винях майка, че  е оставила бебето пиленце при квачката...
После винях себе си, че не съм била в този момент до него, ами сладко сладко съм си спала , докато оня квачка го е биела до смърт ...
После си мислех , че може би си беше обречено, просто не се развиваше добре, нещо му липсваше ...

И така до ден днешен не мога да се примиря  аз съм си виновна 

Та за да не е безкрайно тъжно ...
Малкото не знаеше как да рие, нямаше кой да го научи елементарни кокоши неща, не знаеше как да си чисти перушинката. Вземах аз една пинсета от майка и почвах да му ровя перцата, да го освежа. Голямо глупаче беше. Един ден си видя на дупето нещо и реши така както си е разкрачено да провре главичка между крачетата и да клъвне това, което имаше на дупето. Загуби равновесие и направи едно салто , 2 часа се смях на учудената му физиономия после... Явно не можеше да реши какво точно му се е случило ... Много беше веселко с него ...

И с последния абзац е безкрайно тъжно.

много тъжно, аз се разревах...но съм си лигла 

Дано да не ни четат много-много, защото веднага ще изникне тема в Клюкарника: "Нормално ли е възрастни хора да плачат за умряло преди години пиле, като се има предвид, че някои от тях дори не го познават?".

 
ужасТ

давате ценни идеи

Аз се замислих кой се привързва повече към стопанина си, кучето или котката.
За песа Томи казвах, че това е единственият мъж, който ме обича безрезервно

Сетих се обаче за една котка от село. Не помня точно какво работеше вуйчо тогава, но пътуваше доста, май караше междуградски автобус. И донесе едно диво коте. Харесало му и го взел. Това коте бягаше и се криеше от всичко живо, общо взето като дявол от тамян. Не помня как, но успях да му вляза под кожата. Не беше вече диваче Порасна и стана най-хубавата котката в махалата, която котараците облитаха Не помня вече колко поколения котета имаше. Ражда някъде, на другия ден я гледам как пренася малки вързопчета и си ги крие някъде в двете къщи. Питах "Мацо къде са котетата" и тя подтичвайки и мякайки пред мен ме водеше. Даже се поспирваше и се обръщаше да ме изчака. И ме водеше при котетата. И ми даваше да ги пипам, разглеждам и т.н. Онез малки слепи муцунки. Дядо ми винаги ме предупреждаваше, че ако пипна слепите котета, котката може да ги изостави. Не се случваше. Всъщност никога не съм се замисляла над този факт, верен или неверен е. Дядо ми само ме молеше да не казвам на братовчед ми къде са котетата. Една от бременността на котката съвпадна с бременността на вуйна ми с братовчедката. И само им се смеехме. Едната пъшка и едвам пристъпва, другата влиза в кухнята с мяукане и влачи големия си тумбак Котката роди по-рано и по-бързо
Много пъти съм искала да им прибера котката към Сф, но баба ми не даваше, свикнали си с нея А и тя едва ли щеше да свикне със затворения начин на живот. Почина от старост. Скрила се в хола на баба ми (хола още не беше готов, имало някакви греди). Мъчно ми беше. Май друга такава котка не съм имала. А и напоследък само на котаци налитам

Имах едно коте като по-малка - най-красивото коте на света. Е, нямаше такава любов. Водех го на дискотека, спеше през цялото време в предния ми джоб. Ако нямах възможност да го взема в ръце, просто започваше да се качва по панталоните ми. Беше дошло пред вратата ни на село и майка каза: "Ела да видиш едно коте, прилича на теб", беше русо-рижо и мнооооооого малко. Един ден една моя братовчедка ми беше дошла нагости - играла си с котето като с кукла и му била дала развалена кайма. Разбрах за това чак след като ей-така внезапно котето си отиде. Аз не си бях в къщи и когато се прибрах и когато никой не се затича радостно към мен, се учудих и тогава майка не ми спести истината: "Твоето коте умира, но не го пипай". Беше залиняло, почти умряло, наобиколено от разни мухи, но въпреки това се опита да мяуне като ме видя. Ох, заливам се в сълзи. Толкова ми е болно и все още се просълзявам абсолютно всеки път, когато се сетя за него. Чувствам се адски виновна, че не съм го опазила. По принцип имаше несъразмерно голямо коремче за възрастта си и всички казваха, че няма да живее дълго. Но си беше привидно здраво. Местният ветеринар каза, че разбира само от крави и овце и нямаше становище за големия му корем. От тогава намразих провинцията и направих всичко възможно да се изнеса оттам. И до днес изпадам в ужас като чуя за коте, което е болно, а стопаните му не го водят на лекар, защото може и да му мине. Защото може и да не му мине.

Хм, искам да ви питам котките ви обичат ли да си играят с...клечки за уши?!
Моят съм забелязала в последно време, че се е побърква като види клечка, почва да пищи и мяука, докато не му я дам и после такава игра пада! Бута си я с лапи навсякъде, а като я бутне под килима без да иска се навира целият и той. Преди малко го видях, че не можеше да си я стигне и посегнах да му я подам, а той като нададе боен вик и ме одра, да не му я пипам. А най-гадното е, че го видях да си изравя мръсни клечки от кошчето , затова не ги хвърлям на достъпни места вече.

Имахме 1 такава стопанка.
Ние пък още от най-малка, винаги сме имали котки. Първите ни котки, които си спомням бяха Дончо и Донка. Дончо беше като тигър, тъмен, голям и мн красив. Не ми даваше да го мачкам, само ако го изненадам, докато спи. Донка беше по-мъничка, но със същата окраска. Милата, беше я блъснала кола и беше останала с 1 око. Живеех с надеждата, че ще й порасне ново . Не си спомням какво стана с тях.
Спомням си, че като 6-7-годишна имахме 1 малко котенце (сигурно дете на Донка). Спомням си, че мн го дармасках, но милото като си пуснеше нокетчетата като започнех много да го стискам и... го мятах на земята. Така си спомням, че веднъж така го метнах, че му бях разбила малката муцунка и то докато се освести, аз пак го гушнах и започнах да му се извинявам. Не си спомням какво стана с котенцето, но винаги когато се сетя за малката бедна душичка и ми се плаче. Как съм могла да бъда толкова жестока???
А 1 съседка ми е разказвала, че когато била малка имала малко котенце. Обаче сестра й мн го тормозила и веднъж го навряла в буркан и затворила капака. Извадила го полу-удушено, поставила го на земята и скочила върху него... познайте какво станало с котенцето. Сестрата е била на 2-3 години. Сега е много мило момиче, но винаги като я видя, се сещам за милото животинче