Защо семейните ценности остават на заден план в наши дни...

А защо "купони" и "семейство" да се изключват? Ако нещата се правят с мярка, според мен и двете са напълно съвместими.

ПП Ако мъжът ми ми беше казал / намекнал да избирам между двете, щяхме да си влошим сериозно отношенията.

Защото нещата не винаги са с мярка ... за пример: в понеделник на кафе с Пешо, вторник да погледна колата на Гошо, сряда пък Тошо има рожден ден ...а в петък и неделя ще излизам с компанията и така аз вечно чувствайки се на заден план да кажем ,че не съм била особено доволна от ситуацията....на ясно съм ,че това ни раздели ,питам се повечето такива ли са ? С големи мъжки компании и сакън да не откажеш излизане на някой приятел !

Ами като мъжа не е ангажиран с хубва/доходоносна  работа която да му носи удволетвоерние е така .
А и когато има доста свободно време и не е изморен , търси да си изразходи енерджито 
Или си няма нормално мъжко хоби .

Може да се повторя но бих приела хобито ,  пред това да ходи и да пиандурства с прияетли на по бира , кръчми и т.н. Бих разбрала да излиза с приятели спододелящи хоби  лов , риболов , коли - тунинговане , бЕ нещо да си чоплят. Повода за събирания да не е бирата като общ интерес.
Иначе такива мъже са ми безделници 







Пройдохи 

Той явно е предпочитал едната крайност, ако ти си предпочитала другата, логично идва раздяла. Такива неща се гледат и от двамата преди брака. Ако питаш дали повечето мъже предпочитат купоните през ден - аз поне не съм с такива впечатления. Говоря по време на брак или съжителство, не докато са във връзка.

Моите примери за са мъже във възраст 35-38 год, не мисля, че има голяма разлика с посочената от авторката. Примерите ми са за добри мъже - гледат си семействата 

Нямам подобни наблюдения. До човек си е и винаги е било така. И преди 20 години имах приятелка, което предпочиташе да митка 3 часа по улиците безцелно, само и само да не се прибере вкъщи. А сега, мога да говоря само за мъже около 35, такива са ми приятелите-ергени, ами - пак си е до човек. Един се разбива от работа, толкова, че буквално няма сили за жени. Само приказва, на дела - нищо. Другият е сериозно обвързан, но това не му пречи да митка нон-стоп, къде с мадамата, къде без нея, той просто непрекъснато е в движение. Третият си търси нещо сериозно и то не от вчера, та в процеса на търсене му се налага много да излиза, но иначе е фен повече на домашния уют Но нито един от тях не е против семейните ценности.

П.П. Ако в момента, в който установиш сериозна връзка, имам предвид съвместно живеене и веднага започнеш да се държиш като майка му - сЕди си вкъщи, какво е това миткане само нагоре-надолу, мисля, че имаш проблем и той няма общо със семейните ценности. Ако не, значи просто не си случила на твоя човек.

Няма мъж, който ако истински обича и уважава жената - да я оставя регулярно сама.
Такива мъже просто не знаят какво е да обичаш, а оттам и липсата на подобни ценности.

Абсолютно!

Може би би могло да се дължи и на ниска самооценка - да гони одобрението на приятелите си, за да се чувства значим, има и такива хора. Много ще е готин ако каже на жена си "Гледай си работата" и заседне на бира, но ако примерно Х си остане вкъщи, У и Z ще го смятат за мъж под чехъл /щото и на тях толкова им е акъла/. Тотално сбъркани приоритети, но познавам такива хора. Нямат си друго, което да постигат, и това е вариант да са "важни", "кисели" и "да им се чува думата".
Убедена съм, че авторката не е загубила нищо от споменатия младеж, приоритет сле Пешо, Гошо, Атанас и Спас...мерси.

А къде са Цанка, Ганка и Станка(приятелките на нежната половинка)?
Ние сме си почти нон- стоп вкъщи, а където ходим, сме като сиамски близнаци. Пращам го веднага, на която си търси такъв. Хубавата връзка взе да ми дотяга от такива "приоритети". Изобщо навици, които нямат мярка. Ако действително нямат, защото и ние, жените, сме малко особени...

Добре е мисля всичко да е с мярка.... да излиза и с приятели Да но не пък ден през ден... и да излиза и с теб...и да си стоите и вкъщи щом ви е приятно... изобщо всичко което ви харесва и не ви напряга! Аз също обичам да излизам с приятелки по женски  и  имах връзка в която аз трябваше да измислям постоянно какво да правим... тоя човек се връща от работа ,ляга и чака ...да го извикам че вечерята е готова ,после да измисля дали ще излизаме да реша с кого и къде ... просто всичко ... как пък веднъж не се напъна да ме изненада с нещо... понеже той нямаше навика да излиза по мъжки с приятели ми се цупеше че аз имам приятелки . В началото беше невероятно : не съм и помисляла че всичко каквото кажа точно така ще стане ,някой да те гледа в устата и да изпълнява всичко, после почна леко да ме изнервя все аз да решавам.. имах чувството че ме бърка с майка си... докато накрая...е мислех си че ще се задуша  просто постоянно около мен . Излизаше сам само като ходи на работа иначе все в къщи... дали готвя,чистя, къпя се ,пера... абе все около мен.. искаше ми се да имах някакво време за мен / да се епилирам, да си направя някоя маска, да се видя с някоя приятелка за по кафе/ но понеже той не знаеше какво да прави през това време .... Та той не ми даде време да ми липсва малко ,да му се зарадвам че го виждам.... Не знам и така не е добре, но и да ходи като безпризорен всяка вечер .... За това си мисля че истината е някъде по средата и като срещнеш точния човек от само себе си нещата ще се наредят ! Вярвам всъщност че ще е така !!! 

Разбира се, че въпросът е в мярката. С ММ в никакъв случай не сме сиамски близнаци, всеки си има занимания, приятели, интереси. Но или преди да направя уговорка/приема покана/поканя гости, или веднага след това му казвам. Разбира се, и моите, и неговите планове са съобразени с нещата, които смятаме да правим заедно. Той на мен също ми казва навреме ако има нещо. И се случва...да речем 2 пъти седмично.
Без деца сме.

   Поредната тема за самостоятелните излизания, когато сме във връзка... Дано само Човечето не я надуши, че съвсем ще депресира авторката.

   Не искам да повтарям "философията" си по въпроса, защото прекалено много пъти съм я излагала по другите теми и не желая да звуча назидателно или да влизам в излишни полемики, но смятам, че щом си толкова недоволна от механиката на отношенията си с този човек, е хубаво сериозно да преосмислиш дали би искала да продължиш с него, при положение че явно доста се разминавате във възгледите си.

   Само ще ти кажа, че друг тип мъже има, понеже това е един от основните въпроси, които поставяш. И голяма част от тях дори не са обвързани. Имам доста single познати от мъжки пол, в диапазона 25-35-годишни, които просто са си домошари по душа, семейно ориентирани, кръчмите, алкохолът и купоните просто не ги влекат. Признавам си, че дори и на мен ми е леко странен този техен лайфстайл, като вземем в предвид, че трудно биха срещнали половинката си, седейки вкъщи и четейки или зяпайки телевизия, но пък явно това ги влече.

   Това му е хубавото на съвременния свят – прекомерно шарен е и всеки може да намери това, което търси. Само не трябва да се оставя на инерцията и бездействието да го погълнат.

Black Cat 13, sоделям поста ти 
Само ще добавя че хората се променят , приоритетите им тоже понякога , та относително е .

Може човека да е домашар уж ,  па да вземе да изплющи в другата посока 

   Desss, аз, всъщност, в предишната си публикация май леко се обърках. Сега видях, че авторката пише в първия си пост, че май се е разделила с гуляйджията, а може и да бъркам.

   Т.е. май, в крайна сметка, не са се нагодили един към друг.

   А по отношение на градивната промяна у хората съм напълно съгласна с теб, само че често тя настъпва и прогресира плавно, почти незабележимо, понякога отнема години, а друг път така и не се случва, макар и чакана... Ей това му е кофтито. А тези мъже, които са "по живота", според мен, най-трудно улягат и на 40 пак си ги влече ергенлъкът.