Проблемно кърмене! Моля помогнете!

Yanast, благодаря ти за съветите.

4етейки твоя анализ, стигам до извода, 4е в такъв слу4ай аз май не съм избрала съвсем правилния подход. Аз съм малко по-суров 4овек, имам пред вид, 4е   държа на ли4но пространство и време, знам, 4е отглеждането на дете е вид цялостно себеотдаване, но няма да мога да се отдам до такава степен, 4е да съм изцяло зависима (поне на този етап ми се струва невъзможно). Аз съм за това детето да си има отделна стая, отделно, легло, спалнята на мен и баща му да е за нас, за нашата близост с него като създатели на живот, като родители.

Искам да кърмя за да осигуря на детето си нужното му за правилен и нормален растеж, както природата го е измислила. Но ако това ще ме при4исли към факта да не може да се отлепим един от друг, то това няма да е най-правилното за мен.

Сигурна съм, 4е много избързвам за момента в разсъжденията си, сигурна съм, 4е ще дойде момент, в който детето ще стане по-независимо и няма да се 4увствам така приклещена, както в момента....

Ще ви пиша и за други мои вълнения....

Етаниел, всъщност аз много добре те разбирам, защото точно през първия месец и аз се чувствах заклещена. Аз много държа на собственият си комфорт, на това да мога да отида до магазина, да се разходя, да си свърша нещо, да не съм зависима. И в един момент имам едно пъшкулче в ръцете с което да ида да си купя 2 сутиена е голям проблем... И си викам край, това се тропоса за мен, няма измъкване...
Теорията за отделната спалня и т.н. ако бяхме се запознали преди да родя много хубаво щах да ти я обясня, да се обоснова...
Ама с детето всичко се промени. Не съм спряла да държа на личният си комфорт, нито на личното си пространство и време, просто промених начина си на живот, така че да ми е удобно и на мен и на бебето.
Аз лично съм твърдо против цялостното себеотдаване в името на "ДЕТЕТО". Аз съм родила дете за да стане живота МИ по-хубав и пълен, а не за да се жертвам и да издигам децата си на пиедестал.
Разбира се, първите месец-два е малко по-трудно, но ако ми кажеш кое от предишният ти живот ти липсва мога да ти дам предложение как хем ти да имаш това от което имаш нужда, хем бебето ти да е доволно и нуждите му да са задоволени

Yanast, много добре си ми го казала! Евала!

Да ти кажа, не знам то4но кое от предишния ми жвот ми липсва...наистина въпросът ти е уместен.

Аз също исках да родя дете за да стане животът МИ посмислен, да дам плътски образ на огромната любов между мен и съпруга ми, но казвайки вси4ко това излиза, 4е май съм родила дете за да угодя на МОИ някакви емоции и виждания за живота.

Аз по принцип съм 4овек, който търси логика в нещата, някаква последователност, някакъв алгоритъм...в момента тези неща напълно отсъстват от ежедневието ми и може би това ме води до тези депресионни настроения...

Вярвам, 4е нещата ще влязат в някакви релси, ще се опитам да успокоя съзнанието си и да се водя от малкото същество, което има огромна нужда от мен (а и от баща си надявам се) в момента, аз съм 4овек, който не отри4а никакви средства и методи, които водят до крайната поставена цел...за това ще дерзая, ще променям съзнанието си, ще бъде открита....и най-важното ще продължавам да полагам усилия в кърменето

Здравей и от мен. Аз имам дъщеря която е вече на почти пет години. Родих я с секцио. В родилния дом ги хранеха с Ам и два дни не съм и давала да суче поради причината че бях на обезболяващи. От там тръгнаах и мъките. Бях с хлътнало зърно а тя беше свикнала на лесното сукане от шише. Хранех я като слагах на по малката приставка на помпичката един биберон и сучеше по този начин. В същото време от другата ми гърда течеше мляко в една чаша. Познай каква картинка бях. След сукането и давах и от другата гърда или се цедях и от шишето. Тя беше свикнала да я слагам на леглото и почти не е гушкана.  Роди се 3 килограма. На 17 тия ден беше 2850. А на 30 беше 3, 400. Така изкарахме до шетия месец. като от втория я дохранвах. Мечтаех да я гушкам а тя ревеше и не искаше. Сега като голяма е все след мен. Аз самата искам да я оставя да е самостоятелна но тя все тича. Така е. РАдвай се че иска да е  гушнат. сега когато е малък. Като порасне ти ще искаш да е при теб да е гушнат да го целуваш но той няма да ти позволява. За кърменето кърми докато можеш. Една моя близка даже спеше като той беше на нея. Също го хранеше през около два часа. Но като стана по едро бебе самото то почна да суче на по големи интервали. Живота ни се променя когато имаме едно малко съкровище. Успех.   

Да си го кажем честно - не само липсата на алгоритъм в момента води до депресивни настроения Нека отдадем заслуженото и на следбременните хормони и да помълчим (защото за тях или добро, или нищо )
Що се отнася до обвързването и раждането на дете за "лични нужди"... Аз почти не познавам планирано и желано бебе, което да не се е появило на бял свят, заради нечии лични нужди. Освен че природата те тласка... това е някакъв своеобразен израз на егоцентризъм - МОЕ собствено дете. Страхотно - човече, което съчетава мен и човекът, когото обичам...
Желанието за второ дете при нас беше породено от сходни импулси - още едно бебе... Те са толкова мили и сладки..., толкова е хубаво да ги гушкаш... Ако мога, непрестанно ще имам бебета, за да ги гушкам, обличам и разхождам... Нещо като живи кукли
Родителството идва след това. Поне при мен беше така. Бавно и постепенно бебето стана наше..., вземахме решения... всеки път все по-важни и по-важни...отдавахме се. И така изведнъж идеята за осмислянето на живота... и за детето като малък Бог... нещата просто сякаш се сляха. Влязоха в тяхна си златна среда и животът ни цялостно се промени. Както и възгледите ни за много неща от него. Това му е хубавото.
И ако ти звучи отвлечено... извинявам се Чувството няма как да се обясни. То е като любовта - ако можеш да я обясниш, значи не я изпитваш
Чувството за обвързаност е плашещо понякога..., но чувството, че нуждата от теб неминуемо ще си отиде е още по-плашещо...
Успех ти пожелавам в чувствата... и алгоритмите Ще се напаснат, ще видиш

Явно си приличаме, затова ще си позволя надълго и нашироко да ти разкажа как аз успях да направя живота си лесен и приятен
Първо-направих си много удобно място за кърмене. Нагласих си фотьойл с висока облегалка, пред него една табуретка да си вдигам краката (докато бяхме в щатите имах люлеещ се фотьойл, от тези дето лягат назад и подложката за краката се вдига, много е удобен!), сложих малка масичка отстрани на която държах вода, капучино, нещо за хапване, лаптопа, списания, дистанционното за телевизора. Имах една възглавница, от тези, дето са като кравай, специално за кърмене. Значи сядам, слагам възглавницата в скута ми, бебето върху възглавницата, под главата му подлагам навито на руло одеалце. Така подпряно бебето суче без да го държа и ръцете ми са свободни да ям, пия или да правя нещо друго.
Когато искаш да се разходиш/ да си свършиш нещо вкъщи без съмнение слинга е най-добрия ти помощник. Аз си носех кенгуро (преди да открия че слинга е мноооого по-удобен) и в количката и когато на дребчо му писваше в количката просто го закачах в мен и си продължавах.
За излизане навън всъщност кърменето е страхотно улеснение. Например когато седнм на кафе и бебоците се размрънкат аз просто взимам моя, слагам си едно пончо (защото като бебе сучеше много дълго и предпочитах да не ми пука какво се вижда и какво не), пъхах бебето отдолу да суче и си плямпах с приятелките, с една свободна ръка. Некърмещите майки или бъркат АМ, или бутат залъгалки, или дондуркат, или друскат количката.
Единственият недостатък на кърмнето е, че можеш да идеш винаги и навсякъде, но в комплект с бебето. На мен това не ми тежеше. Комбинирали сме се с една приятелка да ходим заедно на маникюр и козметик-записваме си часове една след друга и влизаме 2-те с 2 бебета, както всяка гледа и 2-те докато обслужват другата. оказа се, че може да кърмиш докато ти правят ноктите Ако на теб това ти тежи-можеш да оставиш бебето на някого с изцедена кърма или АМ, нищо трагично няма да стане. От малък позволявам на роднините да го гушкат. За мен когато беше бебе най-добрата почивка беше когато дребен е в ръцете на някого в съседната стая. Хем съм свободна да правя каквото си искам, хем съм спокойна, че ако детето се разреве за кърмене мога бързо да реагирам.

И накрая да си кажа пак, че първия месец и половина бебето ми беше залепено за мен нон-стоп и аз все това питах всички кърмещи майки, които срещах (бяхме в САЩ, където всички в квартала ни кърмеха и кърменето на поискване е стандарт-така съветват в болницата, педиатрите, кърсовете за бременни, на срещите за майки с бебета до 3 месеца и т.н.) кога ще започне малкия да се насуква по-бързо и да прави по-големи паузи между кърменията. Те всички се замисляха и не можеха да кажат кога точно е станало (и някак замислено викаха, "ау, верно че в началото сучеше непрекъснато" ) ама ето, сега като е минало толкова време и аз самата не помня точно кога кърменето от основното нещо с което се занимавах по цял ден стана нещо, което правя между другото.

И последно последно извинявай за дъъъъългия пост, надявам се да съм ти била полезна

Янче, що не вземеш да родиш второ преди мен и така подробно и спокойно да разкажеш как става с две
На моменти мисля, че мога и с 5 деца да се справя... друг път ме хваща страх. Сега ми е от страхливите мигове... Давай както си тръгнала с обясненията и пофантазирай за две... Едното на 3 годинки, другото новородено.
Мога да ти дам още насоки, но мисля, че за добър сценарий отправната точка си я бива

Асе, ние вече повече от година правим опити, но при мен кърменето има само един единствен отрицателен страничен ефект-още нямам М и засега не съм бременна Ама като го родиш отваряй темички за проблемите, обещавам да се опитвам да измисля решения, то на теория е и много по-лесно де, та не вярвам да се затрудня особено Виж, като ми опре до главата (надявам се скоро) може да ти рева аз

Здравейте отново на вси4ки!

Отдавна не съм писала и реших да ви драсна някой ред като на4ало на седмицата

Темата при нас ве4е не е проблемно кърмене (слава Богу и благодарение на вас), нещата се движат добре, мал4о е наддал 800 гр за 3 седмици и за сега мисля, 4е мога да задоволявм нуждите му. Не му давам никакви добавки като вода, 4айове и др. Само на кърма сме (това ли му викате изклю4иелно кърмене?)...

Е, все още су4е на 2 4аса (само през нощта е на 3 4аса), но се надявам да се разреди по-нататък...

Взеха да ме притесняват позите за кърменето. Аз така и не си намерих нищо 100% удобно, гледам да му е добре на него, но не винаги и на мен ми е удобно. Той натежава все пове4е и ми е трудно да го държа подпрян в свивката на ръката си. Използвам ве4е и 2-те си ръце, но не е удобно.

Моля посъветвайте ме как кърмите вашите по-големи бебета (деца), позлвате ли някакви помощни средства (4ух за някакви възглавници специални и други такива), легнала така и не се нау4их да кърмя, той не иска, може би защото не му го правя удобно....

Благодаря преварително

Поздрави

Да, това е "изкл.кърмене"-единствено и само кърма. Браво за което
Бебо сам ще разреди кърменията-споко
Пробвай с обикновена възглавница под него-един вид да го повдигнеш и да не го държиш за да не се уморяваш. Въпросните възглавници за кърмене са големи С-образни, хем бебето ляга на нея, хем и майката се подпира. Мисля че в "кикиморско царство" имаше..или в "данет"..

Поздравявам те! Звучиш по съвсем различен начин, отколкото в началото.   
Нормално е да си разтревожена и колеблива първите седмици и месеци, но имай предвид, че твоите настроения се усещат от бебо много точно и той се влияе от тях. Колкото по-спокойна си ти, толкова по-спокойно ще е и то. Звучи банално, но е точно така.
Абсолютно подкрепям всичко, което е казала Yanast. Аз имам и наблюдения от голямата си дъщеря, която беше много гушкана и носена като малка, а израстна много самостоятелен човек и още 2 клас прекосяваше сама половин София за да стигне до училище. Тя е вече на 21 г. и затова мога да давам смело примери с нея, вече е изградена личност и възрастен човек.
Бебето ти няма как да се разглези сега - може да се разглези човек, който вече се е осъзнал като личност - това ще се случи след около годинка. А простият факт на носенето и гушкането не е разглезване сам по себе си. Разглезване е, когато на детето се позволяват неща, далеч от полезното и нужното за развитието му и не се поставят точни граници на поведението според различните ситуации.
Моят опит показва, че разглезване се получава обикновено в периода 1,5-3 г  и изобщо в предучилищния период. А нуждата на малкото бебе от носене и гушкане не е глезене, а природна необходимост, която скоро отпада. Почакай да започне да прохожда твоето съкровище - изобщо няма да му е до гушкане (освен когато се е ударило )

Аз също кърмя в люлеещ се стол, но и на много други места - гледам само да съм седнала удобно. Аз също разнасям бебето навсякъде с мен, защото така ми е по-удобно и почти не съм нарушила живот си преди раждането, пътем и работя. За по-удобни пози можеш да надникнеш тук: http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=267739.msg6536001#msg6536001  (не знам защо тази статия не е в библиотеката  )

Децата минават през различни етапи на развитие - банална истина. В момента сте на етапа "скачени съдове", после следват други етапи. Признак за разум и мъдрост у една майка е да следва етапите по реда им, вместо да се опитва да ги прескача и след време да се връща към тях. Познавам възрастни мъже, които са като скачени съдове с майките си - картинката не е никак привлекателна    А уж са били възпитавани много строго като малки...

Успех! 

Етаниел, радвам се много, че нещата с кърменето потръгнаха при вас! Последвай съветите, които са ти дали момичетата, и се отдай на детето си, сега когато то има нужда от това. После ще искаш да го гушкаш, но наистина рядко ще ти се отдава, защото детето ще иска да тича и да опознава света кооло себе си! 
Ако има кой да поема грижата около бебчето отвреме-навреме - ще е чудесно. Просто оставяш изцедена кърма, или малко АМ и излизате с мъжа ти някъде, или пък да клюкаш с приятелки! 
Ася много правилно тие написала, че хормоните са виновни за голяма част от мислите, които те налягат....и това ще отмине!

П.С. Асе, то съвсем малко остана, хайде да се видим скоро   (сори за спама) 

Благодаря ви, моми4ета!

Ще се опитам да си уравновеся мислите и да се отдам на насладата от всеки един период на малкото съкровище. Ще се опитам да осигуря някакви удобства за мен и мал4о (както и за тати разбира се) за да минат тези периоди леко и щастливо.

За разглезването може би не съм права и наистина до разглезване водят съвсем други неща разли4ни от гушкането. Ще се ориентирам да си взема слинг, ще си направя удобни места за кърмене, ще гушкам беб4о, когато е нужно и когато той иска

За съжаление още не мога да възприема кърменето като "на4ин на живот", за мен все още е на4ин на хранене

През нощта спя при мъжа ми, беб4о е сам и ставам да го кърмя само, когато той припла4е (той си спинка след като се нахрани нощем). Не знам дали така не се отдале4авам от него, но според мен това е правилният на4ин за сега.

А бе хора, как кърмите, когато сте навън? Пред мен като нова майка се изправя все по-напористо този проблем...

Още пове4е, 4е мал4о у4е на 2 4аса, т.е. ако реша да изляза за пове4е от 2 4аса с нео на разходка, трябва да се храним... (днес например ревна много яко навън, защото беше гладен и трябваше да прити4вам до вкъщи, тъй като не съм подготвена как се прави кърмене навън, не 4е имам някакви пртеснения, но като се сетя как ме гледаха като излизах с големия корем по заведения - за хапване предимно - не знам как ще ме гледат, ако закърмя навън)....ще про4ета и темите в библиотеката, но ще се радвам, ако и вие ми споделите опит...още пове4е, 4е нямам за съжаление други приятелки в квартала, с които да си водим бебетата на разходка и да кърмим (трябва тепърва да се запознавам с някои майки по градинките и парковете

ПОздрави

За кърменето има няколко варианта-преди всичко обличаш удобни за целта дрехи-или с копчета отпред (като ризи), или с голямо деколте, или пък лесно вдигаща се нагоре блуза. На мен ми е удобно отдолу да имам еластичен потник и като дръпна блузата нагоре, а потника надолу почти нищо не се оголва. Ако искаш да си по-дискретна можеш да си вземеш едно пончо-пъхаш бебето отдолу и нищо н се вижда, Можеш да използваш и шал, парео... Аз личнопрез първите месеци винаги мятах нещичко да закрива дребното, защото сучеше по много време и някак не исках да се тревожа какво се вижда, как изглежда отстрани, кой как ни гледа и т.н. Слд това шилото започна много да мърда, да маха всичко, което е в/у главата му... та си кърмех без да се прикривам, но и вместо 40 минути дребното сучеше 5
Кърменето в слинг също е много дискретно... Честно казано в повечето случаи почти никой не разбира какво правим

 etaniel ,все още е рано да възприемеш кърменето и като начин на живот,но неусетно и това ще стане 
 По въпроса за кърменето навън,като всяко ново нещо,трудното е първите 1-2 пъти,докато свикнеш.После,все повече ще го усещаш като най-нормалното и естествено нещо