- Публикувана: 27 апр. 2008, 22:27 ч.
- Последно мнение: 26 юни 2008, 15:11 ч.
Анкета - колко от вас са оставяли децата си да плачат
Всъщност ставаше дума за малки бебета дали оставяте да плачат. Не знам точно до кой месец са малки, но може ориентировъчно да кажем годинка, защото тогава някъде започват да разбират и да намират начин да казват за какво всъщност реват или поне си им личи повече отколкото на едно пеленаче. Ясно е, че ако едно порастнало бебе реве от лигня е най-добре да не му се обръща внимание, демек да го оставим да си пореве
писах го по-напред, но пак
до приблизително 5-6-месечна възраст бебетата не могат да прявят причинно-следствени връзки тип - аз плача => мама ще ме гушне
плачат си, защото имат нужда от нещо (храна/вода/ласки) и трябва да си го кажат по някакъв начин
всяко оставяне да плаче с "педагогическа" цел е просто безмислено на този етап
после вече става друга ситуацията
до приблизително 5-6-месечна възраст бебетата не могат да прявят причинно-следствени връзки тип - аз плача => мама ще ме гушне
плачат си, защото имат нужда от нещо (храна/вода/ласки) и трябва да си го кажат по някакъв начин
всяко оставяне да плаче с "педагогическа" цел е просто безмислено на този етап
после вече става друга ситуацията
Не оставям да плаче в случаите когато ти си описала. Но ако се инати за нещо забранено го оставям да плаче, но продължава обикновено 15 секунди. Не си оставям детето също само в стая , в апартамента и т.н.
Това е и моят отговор.
Нали точно това правим - помагаме им за заспят, да укрепнат пихически и физически, помагаме им за всичко . Но какво значи помощни средства- майката не е ли и тя едно голямо помощно средство, без което детето не ще оцелее!?Но в един момент от развитието на детето вече трябва да отделим ,да разграничим съня от кърменето и храненето и съня от обичта. И си мисля,че колкото по-рано стане това,толкова по-добре за всички.
Така е. Ролята ни е да помагаме, не да насилваме. Идеалният момент за отделянето, според мен, е когато бебето/детето сътрудничи, и нещата се получат без насилие и ревове или поне когато е достатъчно голямо, за да разбира. Иначе децата имат двама родители. Бащите също могат да приспиват или да се научат.
За тези ,които никога не са оставяли детето си да плаче,мога само да кажа,че са едни щастливки и имам кротки и неревливи деца.Обаче има и друг тип деца 
Ето няколко ситуации:
Април месец-около 10 градуса, бебе на 2 месеца
.Спи си кротко в количката навън/когато тя се движи-разбираемо е защо/Когато количката спре или стигнем до входа за да се приберем,се започва неистово реване.Ако обърна посоката и изляза навън-моментално рева спира.Пробвали сме какво ли не,нищо не помага.Накрая го оставяш да пореве и като види,че не става по неговото млъкне.
Малкия ми син на 3-4 месеца-иска постоянно да го разнасяш из стаите /пуфкайки като влак/Спреш ли или пък ако млъкнеш ,се започва с рева.Можеш ли цял ден да обикаляш като гламав из стаите,защото бебето така иска.На него му е забавно и манипулира-дори и на 3-4 месеца.
Мога да ви дам много примери.Децата са различни-едни са кротки,а други си реват за щяло и нещяло.Зависи от темперамента и характера им.И аз съм се чудила ,как може да има деца,които кротичко да си играят в кошарката или пък да се возят СЕДНАЛИ в количката.
Ето няколко ситуации:
Април месец-около 10 градуса, бебе на 2 месеца
.Спи си кротко в количката навън/когато тя се движи-разбираемо е защо/Когато количката спре или стигнем до входа за да се приберем,се започва неистово реване.Ако обърна посоката и изляза навън-моментално рева спира.Пробвали сме какво ли не,нищо не помага.Накрая го оставяш да пореве и като види,че не става по неговото млъкне.Малкия ми син на 3-4 месеца-иска постоянно да го разнасяш из стаите /пуфкайки като влак/Спреш ли или пък ако млъкнеш ,се започва с рева.Можеш ли цял ден да обикаляш като гламав из стаите,защото бебето така иска.На него му е забавно и манипулира-дори и на 3-4 месеца.
Мога да ви дам много примери.Децата са различни-едни са кротки,а други си реват за щяло и нещяло.Зависи от темперамента и характера им.И аз съм се чудила ,как може да има деца,които кротичко да си играят в кошарката или пък да се возят СЕДНАЛИ в количката.
И аз съм се чудила ,как може да има деца,които кротичко да си играят в кошарката или пък да се возят СЕДНАЛИ в количката.
Бе да ти кажа седнали да се возят разбирам, щото разглеждат. Но тук редовно срещам легнали бебета неспящи гледащи кротичко тавана на количката и явно изобщо не им идва на ума да роптаят
. Моите може да умират за сън, но не дават да им пусна назад облегалките. Заспиват понякога в седнало положение, с клюмнала напред глава, но не щат и не щат да заспят в легнало положение. То и този период отмина де, вече колкото и да са уморени не искат да заспят в количка, прекалено са любопитни. Тук в Дания не си носят децата, за да не ги научат на ръце. Не съм виждала и да ги целуват. Ако реве го слагат в количката и го разхождат. Или в леглото и седят до него и го успокояват. Чувала съм че е така де, не съм виждала с очите си, щото не съм срещала ревящи бебета в количка. Мрънкащи да, много рядко, но истерично ревящи в количка просто не съм. Не знам как става този номер, имам чувството, че само моите реват истерично в тази държава. . Не знам как става този номер, имам чувството, че само моите реват истерично в тази държава.
