Съпруга ми си тръгна

О, не, той ходеше при майка си, рядко, но ходеше, просто не пусках детето да ходи, но на него никога не бих забранила това. Инече, тя му звъни всеки ден по телефона и ако си е дошъл по рано от работа и като звъне разбере ли, че се е прибрал затваряше бързо. То всъщност и до сега си е било така. След като почнах да пускам детето за по няколко часа той го водеше събота или неделя, като е имало и седмици, когато не са ходили.А и незнам дали пък и чак толкова и е притупало на свеки са го вижда детето. То беше на 6 месеца, когато тя ме попита, как му казваме на галено... Не знаеше женицата, но пък и за какво и е! Те не могат да понесат факта, че детето е кръстено на моя баща (трябвало на девер ми името да носи), като игла в очите им е и факта, че сина ми е одрал кожата на мен и моя баща... То затова е грозничко детето! Много неща, заради които дори е трябвало да бъда и много по крайна!!! Факт е, че когато детето ходи на гости при баба си, аз пращам храна от вклъщи, за да има той какво да обядва или закуси. Дори и храна не му се предлага като отиде. То сина и си идва усверипял от глад, та детето ли да ми нахрани!
Дори ми е идвало на ум да се местиме в друг град, за да сме колкото се може по далече от нея! Да бягам, за да си запаза семейството! Сега сигурно пак са симулаций че вдига кръвно, припада, задушава се, ей такива сериалчета разиграва! Човек да я ожали. Истина е, че мъжа преди 4 години, когато заживяхме заедно, сам избяга от нея, но нещата после пак се завъртяха... Аз дори не съм вярвала, до момента, в който мъжа ми не ми предложи брак, че ще мога да кажа нещо лошо за тази жена... Тя не се държеше с мен така. В деня след като разбра, че ми е предложил вече се "запознах" с истинската и същност и от тогава та до  днес..
За консултацията с адвокат съм го мислила вече, и чакам просто да отминат празниците за да се консултирам с такъв и просто да съм наясно с това, което ме очаква. Аз не мисла, че мъжа ми ще ни потърси скоро или поне докато брат му си е в България.
Финансово за сега ще се оправа, имам някакви заделени пари поне за 2 месеца да мога да покривам сметки и нуждите на детето. Обаче всякаш всичко върви срещу мен, колата се развали, детето за 2 дни унищожи всички маратонки и какво ли не... Знам, че баща ми няма да ме остави така, но каквото и да е, никой не е длъжен да ни издържа, все ще се оправа някак си. Дупе знае 2 и 200.
Искам само детенцето ми да е добре, да не се травмира и да мога да се погрижа за всичко свързано с него, за да запълна липсата... Въпреки, че бащата си е баща и те двамата са много близки, но не всичко зависи от мен.
Да му се обадя и да се моля, незнам дали ще мога, а и свеки най-вероятно точно това очаква да се мола да се прибере, за да клекна и да може да се възползва още повече от създалото се напрежение между нас. Не съм толкова горда, но в крайна сметка, всичко има цена, а аз тази цена не искам да плащам! Жалко, че и сина ми, ще трябва да я плати. По-добре сами, отколкото манипулирани (ако се обада да се моля) цял живот от това долно същество. Нея Господ достатъчно е наказал, но не съм вярвала, че в човек може да съществува толкова злоба, че да търсиш нещастието и на собсвените си деца! Жалко е!