И както и да се развият нещата, дори и мъжа ми да се върне, детето пак няма да отиде повече при баба си.... Ако искате ме разбирайте, но няма да допусна това нещо!
Инече писах сутринта смс на мъжа ми, защото детето страда и го търси пита за него, но явно и това не го трогва! Ако иска да се връща, но на дойде да поседи малко с детето, защото той е много чуствителен и наистина усеща липсата му. Аз не си позволявам да плача пред него, дори незнам ако не беше малкия сигурно съвсем щях да се смачкам психически.Аз дори не мога да го позная, дори незнам дали съм го и познавала. Той е безумно отговорен, гледаше детето, помагаше във всичко. Като беше в командировки все бързаше да се върне, независимо от часа, само за да си легне при нас... Сега няма и следа от безумно обичащия мъж...
Изобщо не се и чувствай длъжна да се обясняваш, за мен е перфектно ясно,че за да имаш такава нагласа към свеки,значи тя го е направила да е така...Нещата,които казваш са ужасни и се моля като мине време мъжът ти да се осъзнае,че има отговорност към детето. А за вашите отношения ти знаеш най-добре какво ще можеш да простиш и какво не и струва ли си изобщо