Търся съвет как да го забравя

Megan,

уважавам мнението ти. Не се заяждам, но много трудно се чете това, което си написала.
Ще ви отговоря малко по-късно 

Благодаря за този прекрасен и тъжен разказ. Знам, че ти можеш да ме разбереш.

Не искам да забравям красивите моменти с него, не съжалявам за нищо. Искам само да престана да мечтая за него, защото и аз никога не бих лишила дъщеря ни от бащата, който я обича с цялото си сърце.
Много хора са ми написали ,че не можем да бъдем приятели, да така е уви....
  Искам само да знам ,че той е добре, че е щастлив и че живота му се развива добре - точно това, което ти си написала!
Единственото което ни остава да бъдем силни!

Тук не става въпрос за виртуална любов, живеем в един огромен град, но все пак в един град. Не става въпрос и за избор - той вече е взет.

Понякога наистина имам нужда да поговоря с някого за него, носталгията и спомените ми идват в повече.
В такива моменти е по-добре да излееш душата си пред непознати, отколкото да му напиша нещо от сорта - "мисля за теб"....
Благодаря за думите!

Човек трябва да е направен от стомана за да устои в такава ситуация.
 Хората са го казали - за да устоиш на изкушението трябва да му се отдадеш.
Аз бих добавила - но не трябва да се влюбваш!

Megan силни думи наистина-може би си и силен човек. Както ти казах и аз това щях да напиша преди 2.5г -толкова много ни е струвала връзката със съпруга ми , че не би ми стигнало време да ти опиша.
 Битовизма-може би си права, за мен брака не е просто "бурен секс" , не това ми е липсвало. (както ти казах и след 10 г , в това отношение промяна няма. Аз не съм на принципа"само боб не се яде") . Пеперудите в корема -това е усещане за друга възрастова граница. Аз загубих приятеля , загубих партньора с когото обсъждахме всичко -в замяна на"осигурен хубав живот" . Може и банално да ти звучи, но парите не запълват оставената празнота. Между другото , аз не съм стояла със скръстени ръце пред компютъра , докато някой е работел.
 Хората се променят , живота ни променя -в това не се заблуждавам. Времето когато говорехме за всичко(както ти и съпруга ти) отдавна го няма.
 Дали сме пораснали или не- може би сме , а може би не. Дали реагираме тинейджърски или не , и това не мога да ти кажа. Всеки разбира нещата различно. Но гледам че си на 28( 79 си), с малко дете и друго на път. Бъдете щастливи заедно , и дано след 5 години , с две поотраснали деца , не се загубите там някъде в живота. Дано не загубиш този за който си се омъжила в името на материалното.
 А аз не смятам че е жертва , че съм останала заради детето. Напротив. Не търся по този начин извинение на "съвестта си". Не живея в илюзия че живота с другия "би бил една розова мечта, изпълнена с бурен секс ". А дали чуждото е по сладко , може би , аз не искам всички чужди мъже колкото и "сладки да са". Както и да е. Живота е игра, права си на каквото си постелим на това ще легнем , но... винаги може да се изненадаш сама от себе си. Защото мислим едно , как бихме реагирали при дадено положение , а когато се окажем в него е различно. Аз разбиране не търся, просто споделих за да знае Димана , че може да се случи. Не само виртуално , може и реално...Всичко е възможно... с всеки.
 А някой беше казал че "приятелство е невъзможно в такива отношения". Напълно съм за -не е възможно. Именно по тази причина вече съм спряла да пиша и говоря. Защото иначе се получава един омагьосан кръг от който изход няма.

мила Димана
в момента съм в същото положение като теб и напълно те разбирам. разликата при мен е само в това, че аз съм съвсем в началото - но съм толкова безумно влюбена, че самата мисъл, че един ден този човек ще се откаже да ме чака ме убива.
не знам какво ще стане за в бъдеще между нас, но знам със сигурност, че искам да изживея пълноценно тази любов, да се насладя на всяка тръпка, на всеки миг.
аз лично нямам намерение да го отблъсквам и да го забравям, защото той ме кара да се чувствам като в рая.
моят съвет е изобщо да не се опитваш да го забравиш, а точно обратното - изживей си любовта, защото тя ни дава криле, осмисля всичко, което става около нас, кара ни да летим. пък каквото е писано за в бъдеще, това ще стане.
желая ти успех   

A когато се събудиш и трябва да се върнеш в реалността? Тогава? Литнал си нависоко- а как боли да паднеш от там ?
 Рая , както казваш ти си е рай , влюбен си , щастлив, чувстваш се жив, живееш а не съществуваш. А след това - ако нямаш дете, ако нямаш отговорност, може би дори и с риск да нараниш някого -ще си тръгнеш , ще се отдадеш на красивата мечта. Но когато имаш , мислиш не само за себе си( въпреки че аз не мислех и литнах , както ти искаш)но... Дали този мъж е готов да приеме нея и дъщеря и , дали е готов да им даде необходимото.
 Може би късно е срещнала този човек ( както и аз) , но...дали е готова на такава смела постъпка.
 Времето лекува , кара те да забравиш- да трудно е но не невъзможно. Но да живееш в един "омагьосан кръг" е още по жестоко. Има два изхода-или всичко остава спомен(колкото и трудно да забравиш) , или си взема детето и си тръгва. Това е. Другото е разбиване на психика.
 Опит , опит , горчив опит.