Нормално ли е дете на 1.9г. да реагира с крясъци

T o n i  и Как' Сийка са казали това, което и аз бих споделила. Необясними са ми оправдания от типа на: "характерче" и "голям инат е". Това е просто логична, естествена реакция на децата да прокарат желанията си. Ако родителите често си променят решенията след подобни кризи, те никога няма да спрат и ще са логичен инструмент в ръцете на децата ви, да ви убедят за нещо, за което вече сте казали НЕ.

Не винаги става въпрос за противопоставяне на детето и на опитите му да се наложи.
Около две годишната си възраст децата често не могат да контролират емоциите си. Съгласна съм, че ние родителите трябва да ги научим как да реагират правилно, но не винаги причината за едно такова поведение е непоследователното и отстъпчиво поведение от страна на родителя.Понякога дори за самата мен няма логична причина за кризите на сина ми, а и той самият сякаш незнае какво всъщност иска.
Тази сутрин например се събуди внезапно и с рев, след което започна да се мята из кошарата и да удря силно главата си в таблите и. Нямам обяснение за причината, възможно е да е сънувал кошмар например...Не можех да го оставя и да го гледам как се самонаранява и крещи.Не помогнаха нито говоренето и обясняването, нито опитите ми да го гушна, за да почувсва близост.Накрая просто му намокрих очите с вода, което някак успя го успокои.
И да, случвало се е истериите му да сломят непреклонността ми(особено когато се касае за нещо не толкова важно), защото когато е в такава криза той изключва тотално. Не чува какво му се говори, не вижда нищо около себе си и се самонаранява... Така, че всички опити за обяснения и отвличане на вниманието са априори обречени.Единственият начин да се наложа в такъв момент е да използвам груба сила или да го ударя, което в никакъв случай няма да е по-възпитателно.
Не твърдя, че постъпвам винаги правилно, но е ужасно трудно да се справиш в такава ситуация и да намериш верния подход, а не всеки път решението е просто да кажеш:НЕ.

Ulia , разбирам, че говорим за различни ситуации. Но не се отказвам от думите си.
Няма безпричинен рев. При малките деца, които все още не са достатъчно комуникативни плача е средство за комуникация и белег за някаква нужда, дискомфорт, силно желание, болка...
Както казваш ти, синът ти може да е сънувал нещо неприятно. Може да е бил гладен или пък да го е боляло нещо или пък да има страх от посещение на детска градина...само гадая.
Преди години моята племенница изпадаше в подобни ужасни кризи. Оказа се, че има глисти и те и причиняват дискомфорт.

просто гледаш да сте максималко спокойни, само целувки, прегръдки иz къщи, никакво бърzане, никакви нерви и никакви красъци и ако тярбва си вzеми отпуска, но докато детето се успокои отдели иzцяло времето си zа него   

И ние сме от тези с кризите, или по скоро на тази възраст бяхме. За преодоляването какво да кажа, трудно. В крайна сметка се оказа, че на 2 и половина беше с крайно изострена нервна система, не можеше да говори и даже не искаше и нещата бяха тръгнали на зле.Но след консултация с детски невролог и психиатър, проведохме кратка терапия и нещата се подобриха. Сега пак реагира доста първосигнално на отказ и забрана и понякога доста остро, но за кратко и успявам да го убедя с думи.Това  в по ранна възраст не беше възможно. При всички положения едно такова поведение , ако е често явление не отшумява от само себе си, а трябва да се търси причината и начина на справяне с проблема, ако се наложи и с помощта на специалист.