За притеснение ли е?

Ами то са с разговори по телефона не става. Сигурен съм, че детето иска да разкаже на баща си но не по телефона, липсва му (може би) личния контакт. Ако бащата има малко мозък, ще се виждат по-често. Според мен, кажи на НЕГО за какво иде реч, пък той да си прецени, какво да направи. Във всеки случай, ако продължава така, ще си загуби детето...рано или късно. Според мен, нея не я подтиквай за каквото и да било. Проблема не е в нея, а в него. Ако го разбере - добре, ако не - кофти за детето.
Явно то усеща, че не е нормално татко и само да и се обажда по телефона, без да се виждат и за това иска татко. Убеден съм, че ако имат пълноценен контакт, ще иска татко си.

Онира, мисля,че тук се крие отговорът на ситуацията Ели явно се чувства наранена от него...по свой си начин започва да го изразява като го изолира от живота си,защото тя си е казала-не го иска, отхвърля го,заради това,което е направил.Много съжалявам за това,че детето се чувства така   Наистина можеш да издебнеш удобен момент и да поговорите какво точно изпитва към него и защо не му споделя вече.
 

Ще се опитам днес да поговоря с нея!Да я попитам,какво става?
 Дани той напусна страната и го няма!Ами то и докато беше тук ситуацията беше същата!Все условия и се поставяха!Нещо много се обърка в техните отношения,и аз незнам какво да правя!Всъщност знам,искам да направя най-доброто за нея!

Онира, напуснал страната, с друга някаква си, без детето си, без семейството си, изобщо какво общо има той с нея, че тя да си говори с него. Нормално човек емигрира примерно ако това е нещото, което той прави, и си взима семейството. Ще търси по-добър живот уж някъде, уж, ама детето му няма да получи по-добър живот, примерно. Какво да стане, искаш? Разбира се, че няма да иска да говори с него. И аз с моя не искам да говоря заради далеч по-малки 'провинения'.

Онира, добре те разбирам.. И моя най-голям страх е малкия да не се отчужди от баща си и да загубят близостта помежду си, която имаха преди развода! Според мен е за притеснение,да! И най-дребните събития от живота й би трябвало да са важни както за теб, така и за баща й, независимо дали сте заедно или не! Иначе какъв е смисъла да си родител! Мисля, че ти си тази която трябва да я насърчаваш да си казва всичко и на теб и на него! Ако ще той да е на края на света!

На това му се вика 'натрапване'.

а според мен не бива да я насърчаваш, за да не се чувстваш виновна един ден като Jaly!

т.нар. баща, ако иска да е близък с дъщеря си, ще намери начин - и на друга планета да е!

Детето вероятно по свой си начин го "наказва" за това, което на теб е причинил. Очевидно няма проблем с общуването - с теб всичко споделя.

Наистина е много...сложен въпрос.

Аз не бих я подтиквала към по-голяма близост, за да не страда по-късно. Разбира се, не бих се и противопоставяла по някакъв начин на взаимоотношенията - ще излизам от стаята, докато си говорят, ще й оставям личното пространство...........но ще искам да знам какво му се мъти в душицата на хлапето

мила дума си използвала. "изнасилване" на ситуацията е според мен, от което съвсем не е ясно дали ще излезе нещо добро - за повече подробности питайте Jaly!

А защо детето трябва да бъде карано да споделя?! Това не е ли вътрешна потребност...но принуда - не!!! Звучи като вид наказание - споделяй с баща си, щото иначе.... Не става така..а и не мисля, че някой трябва да се бърка в тези отношения. Те са си техни. Говоря го от позицията на собствения си опит с моя баща. Не исках да споделям кой знае какво с него при положение, че него вечно го няма...от какъв зор ще ми се ровчи из личния периметър?! Така и останах с него - доста далечна като светоглед и усещане за родител. Така че не мисля, че Онира трябва да прави каквото и да било.

А въобще и нямам намерение да я карам,ако иска!Просто тази промяна ме озадачи,при условие че дъщеря ми няма проблем със споделянето.Просто се питах да се намеся ли,само и единствено заради детето!Питах я преди малко,защо,и тя каза ами по телефона не става!Ама не мисля че това е отговора,защото докато я нямаше,по три пъти на ден ми се обаждаше за да разказва!Ей онова чудо никак не улеснява нещата,всеки път поздрави от кифлата и се предават,да не забрави че не е сам там.Отделно въпроса за училище е"получили шестица днес",значи ако не е получила нищо интересно не и се е случило.Ами толкова може!

onira , просто детето така го чувства.Моята ,а и аз сме в много близки отношения с БНД,знаеш,и въпреки това с него няма навика да споделя.Всичко се изпява на мен,и хубавото и лошото. А най-вероятно,това е нейния начин "да се защити" от новото му семейство и да му покаже,че той ви е наранил и изоставил.Аз също мисля,че няма смисъл насила да се опитваш да и подхранваш някакви илюзии. Те,милите усещат всичко по-добре и от нас

А тя видимо не иска. И след известно време и единия и другия няма да имат какво да си кажат, защото нишката ще се е скъсала. Непоправимо.

ми аз се опитвам да бъда мила, че иначе веднага ще стана 'лоша' 

Явно точно това не ме притеснява,отдавна съм се убедила че той за баща не става.Ако тя е прекъсне добре,просто това е най-важното.Разбери ме правилно,ако беше читав щях да се скъсам да запазя отношенията им.Последните месеци единственото което прави е да я наранява,аз това дете на улицата не съм го намерила,ако тя реши че и е трудно да общува с него поради неговия характер,така да бъде.Докато живеехме заедно все ги подтиквах един към друг,все помагах с нещо.Сега вече немога,всъщност май неискам!

До голяма степен споделям мнението на Дани, Онира. Децата имат своя вътрешна преценка за поведението на възрастните /понякога много по-точна от тази на самите възрастни/. Според мен дъщеря ти е започнала да се отдалечава емоционално от баща си /индикатор за което е не-споделянето/, съвсем реципрочно на неговата повърхностна заинтересованост от личността й. Може това да е нейния детски начин да го накаже за липсата на достатъчно внимание от негова страна... Защото тя очевидно съвсем ясно усеща, че "бащиното му" поведение не е такова, каквото трябва да бъде и го е изразила недвусмислено с думите "искам татко, не татко си". Т.е. тя повече от добре съзнава /с макар детската си главица/, че той няма адекватното заинтересовано отношение, каквото  един татко би следвало да има. Щото "баща само по телефона" - те такова животно нема!  Ама той като му е толкоз багажа..., жалкото за него е, че най-вероятно ще се усети едва когато вече е загубил емоционалната връзка с дъщеря си, а тогава ще е малко късно да я съгражда на ново... Ма ти кво сега?!-Да ходиш да го просветляваш ли...?! То затова хората са казали, че каквото сам си направиш, най-големият ти враг не може да ти го причини.

Все пак, мисля, че е добре да избереш подходящ момент и да поговориш с дъщеря си, за да се убедиш, че тя самата не се измъчва от непълноценната връзка с баща си. Щото и този вариант не е изключен...- да се чувства наранена от недостатъчното му внимание и да го наказва затова с не-споделяне.... А ако е така, тогава наистина ще трябва да проведеш един разговор с бившия, та да му налееш малко мозък в кухата лейка  ..., ако не се е пробила съвсем де, та да не задържа съдържимо

Мда, аз като голям капацитет по запазването на връзки, ако искаш да се изкажа
Остави детето  да се държи и чувства както иска и както й е добре на нея, като не й се споделя, да не споделя, не е длъжна....Напротив според мен тя реагира супер зряло и вервай ми това е най-здарвословното за нея- тя ще го отсвири и по-хубаво от това в общи линии не може да й се случи, това  е безболезненния  начин да се откъсне от негои да не го страда или поне не много.
Тя ти е  казала префектно всичко, от тук нататък  тя ще страда, защото принципно няма  баща като хората, а не за този конкретен баща.  Браво на детето ти мен, ако  ме питаш.....
Защото тъй или иначе ти тоз човек до някакво по смислено емоционално общуване с детето няма да го докараш, още повече предвид наличието на друга жена до него....
Иначе само за пртокола аз битката я загубих, но мисля че ще спечеля войната.... ама къртовски усилия са тва не знам дали си струва, ще ви кажа след 10 години

Благодаря ви за мненията.Много ми помогнаха.Това в което се съмнявах,се потвърди,наистина го отсвирва.Премахва го,къса нишката между тях,може би това е нейния начин да не я наранява повече.Много мислих днес върху това и си припомних това което наблюдавам от известно време.Елица започва да се бори за вниманието ми на всички мои близки мъже,свекър ми,чичо и,свако ми,вуйчовците и и каквито се сещате други.Просто се бори за тяхното внимание,пренебрегва женската част и се насочва към мъжете.Това навярно ще остави отпечатък върху нея,липсата на нормално бащино внимание!Ей още повече се ядосвам заради това.

Естествено, че го отсвирва.Наблюдавах това при голямата ми дъщеря като много по-малка.Инстинктивно в един момент, после малко по-осъзнато.При Ели е по-осъзнато.Същото-абсолютно-никакво желание да разкаже, на въпроси отговаря едносрично- с да или не, колкото да отбие номера или няколко пъти директно казваше-сега си играя, не мога да говоря и затваряше сама телефона.После плачеше един час, че си иска тати...Толкова мъка в този час имаше в душата и, а неосъзната...
Дано Ели се справи и дано няма сериозни последствия за нея.

Мила ми приятелко, позволи ми да не се съглася с теб. 
Не винаги това което децата казват, е това което те мислят... Не винаги това, което те казват е това, което чувстват.

Никой не зачерква баща си ей така за 4-5 месеца. Никой. 
Има голяма вероятност Ели да отрзява чувствата на майка си или това, което тя /детето/ си мисли, че майката чувства. Да изразява нейното усещане, че е предадена...
Аз бих питала детето какво има, сърдита ли е какво чувства, обидена ли е, наранена ли... защото...?

Бих говорила и с БНД и бих се опитала да му влея малко разум, да му кажа, че детето има нужда от него и т.н.

Поне това аз правя с нашето БНД и Дариа в подобни ситуаци - Тя отказва да говори дори с него по тел.

Аз бих те посъветвала същото.
Говори с Ели,попитай я защо не споделя,не я оставяй сама да се справя с това.
Независимо как се е отнесъл с теб,тя друг баща няма и го изживява.
Научи я да споделя, а не да държи чувствата си затворени в душата си.
Говорете винаги,дори и за най-незначителното нещо,за да гледа на теб не само като на майка, а и като на приятел.

Исе, знаеш какви усилия полагам децата ми да имат връзка  с бащите си.. ..

НО, в техния  случай човека просто не желае да прояви  разбиране към нуждите на дъщеря си. Помниш как я принуждаваше да се запознае с  "кифлата". както онира я нарича.. Сега го няма.. реално няма и да го има.....Да, детето вероятно отразява чувствата на майката, но ако тя  я стимулира да споделя, да говори с него за нейните си неща, реално означава да се старае зорлен да поддържа връзка между тях, за която той самитя не влага усилия, накрая ще го отнесе пак детето, понеже той, ако е могъл да положи усилия и да разбере, нямаше да я постави във всичките тия тъпи ситуации, откакто тръгнаха да се развеждат.

Освен това, аз не казвам, че тя ще забрави баща си или ще спре да го обича буквално, но тя в момента се  опитва да се изолира от него и съм сигурна, че това е по-добре в този конкретен случай.
Ако знаеш, че бащата вятър ще го вее на бяла кобила и няма шанс да " влееш разум".... не е ли по -разумно, леко и тактично да оставиш детето да се отдалечи от него???
Освен това детето много ясно е форумлирало проблема си, за мен това е много силно изказване.... та е казала " аз искам татко, не татко си"!!!... Не знам.......... може и да греша..обори ме.....

Джали, права си... Ама и аз съм права - щото не съм писала Онира да кара детето да говори и споделя с баща си.
Казах - Детето да говори и споделя с майка си. Майката да говори с БНД.

Иначе аз постъпих точно така. Говорих, говорих на бившия и вдигнах ръце. Той като не желае да поддържа връзка с дъщеря си - негова работа. Аз мъж, ойто да поддържа връзка с нея ще й намеря одма... Но с Дариа говоря по темата, обясняваме, разказваме си как се чувства и прочие...

съгласих се

Иса,говоря с нея,неспирам да говоря,да обеснявам!От това няма да се откажа!С него не мога да говоря,и да му кажа нещо ще ми обясни виж къде съм какво мога да направя!Навсичкото отгоре за него за всичко съм виновна аз,той вина няма.И всеки път когато Ели говори с него и сподели нещо за мен,не и спестява някоя жлъчна забележка по отношение на мен.Мисля че това още повече го отдалечи от нея,защото какъв то и да е той аз не го критикувам пред нея.Няколко пъти се опита да и обясни "майка ти сега ще ти казва колко съм лош",и всеки път детето му казва"мама нищо не казва за теб".И пак не се спря!Ще ти дам един прост пример:купих на Ели някакви моливи,ама въобще не ги погледнах че имали допълнителна опция да се потапят във вода,след като той видял и казал"майка ти не може да чете".Ели се прибра много огорчена,защото аз авторитет няма да градя като сривам неговия,не ми е нужно!Ако водят някакъв разговор и Ели каже "мама така казва",той и отговаря"не ме интересува майка ти",никога не съм използвала такава реплика по отношение на него.
 Ще продължавам да говоря с нея,няма да спирам.Ама с него,немога бе!

onira, остави я тя повече да ти говори... ти само я насочвай да си изразява чувствата: "Тъжна си.... обидена си... разочарована си..." /Ели да попълва многоточията/.

Ясно ми е що за говедо е бившия ти. Нали и аз си го имам подобно. Пречупиш ли се веднъж да говориш с него за детето, после ще ти е по-лесно. Поне пробвай - заради детето. Пък ако не стане - не стане. Ще му намериш друг 'татко' на детето.

Браво.
Явно имаш една умна пораснала госпожица. Децата са уникални същества. Те по скоро усещат нещата отколкото ги премислят. Явно не и липсва собствения и баща а по скоро някой който да присъства активно в живота и на двете ви. Искрено ти пожелавам това да ти се случи естествено ако и ти го желаеш.