И аз да се включа,като първо искам да отметна- понякога е много трудно да го изкараш като бисер, то горчивината си прозира както и да се опитваш весело да излезе
В болница съм с майка ми, в последните и дни и няма кой да гледа сина ми(тогава на година и седем месеца),примолих се- няма кой друг.
"Ама мойта къща кой ще наглежда, другото внуче кой ще храни( къщата на 15мин от нас, внучето на 15г. и майка си има...)"
Пак-"Моля ти се,майко,помагай."
Пристана, съгласи се,жената.Петнадест дни в болница-връщам се...
Тичам от вратата да си гушна детенцето, тя го държи в ръцете си и го стиска-не го дава
Дтето почва да плаче,протяга ръцете към мене,тя се върти и не го дава.
Аз викам"Майко дай да си гушна детето"
"То не иска при тебе,забравило те е,виж как плаче-страх го е.Няма на баба детето,няма да те дам на нея,баба си те пази "
Петнадесет дни от вече близо тричките години на моя син и толкова,но сега е объркала нещата-все казва-''Аз си знам най-добре какво иска моето дете''
И все натяква- не съм била благодарна за голямата помощ(15дни!!!!)
А иначе има и неща на които можеш да се посмееш,но друг път пак,че поста стана дългичък.