Ами може би,че повече няма да се рови в кофата за боклук и да следи дали съм в цикъл или не!
- Публикувана: 4 май 2008, 16:31 ч.
- Последно мнение: 22 септ. 2009, 19:47 ч.
10 евъргрийна,free edition,от свекъра(свекървата) - 2
Ами може би,че повече няма да се рови в кофата за боклук и да следи дали съм в цикъл или не!
Не, ти сериозно ли?
Лека бременост ти желая!
И разбира, да си знаеш, сега ще почнат големите претенций на свеки! Име, пол.... и така! Да не забравите на нея да го кръстите! 
Случка от преди години:
Отиваме аз, мъжа, децата и свекър ми "на село".Там спим в един хол, разгъваме диван ит.н.Питам мъжа ми :
-.....,как ще спим тая нощ?
Свекър ми се разпорежда:
- Ти при децата , а аз и....(мъжа ми) - на дивана.
Аз му казвам:
-Ама искам аз да спя до ......(мъжа си).
И той:
-Защо?
А аз се чудя какво да отговоря и казвам:
-Ми щото ми е мъж!
Отиваме аз, мъжа, децата и свекър ми "на село".Там спим в един хол, разгъваме диван ит.н.Питам мъжа ми :
-.....,как ще спим тая нощ?
Свекър ми се разпорежда:
- Ти при децата , а аз и....(мъжа ми) - на дивана.
Аз му казвам:
-Ама искам аз да спя до ......(мъжа си).
И той:
-Защо?
А аз се чудя какво да отговоря и казвам:
-Ми щото ми е мъж!
С предисловие, че със свеки се уважаваме и сме в добри отношения, ама на моменти, малко ме издразва.
Ето го момента.
Свеки: Разбрах, че сте идвали до града, и не минахте да ме видите.
Аз: да, ама беше 20:30, на детето му се спеше много и ходихме само до гарата, да посрещнем братовчедка ми.
Свеки: аааа ,значи имате време за гарата, а не дойдохте при мен.
Аз: Е нали вчера бяхме. Айде утре може да ходим на кафе и може да минем.
Свеки: Ако не минете, ще се обидя, а аз ще знам дали сте дошли, имам си източници.
На следващият ден, аз и детето, пием кафе с кумовете, сестрата на свеки се озова в кафето, след това тръгваме, сестрата , изникна пред нас, отидохме да пазаруваме в един хипермаркет, на всеки щанд засичаме сестрата....то при тия източници, как после човек да не иде на гости
Ето го момента.
Свеки: Разбрах, че сте идвали до града, и не минахте да ме видите.
Аз: да, ама беше 20:30, на детето му се спеше много и ходихме само до гарата, да посрещнем братовчедка ми.
Свеки: аааа ,значи имате време за гарата, а не дойдохте при мен.
Аз: Е нали вчера бяхме. Айде утре може да ходим на кафе и може да минем.
Свеки: Ако не минете, ще се обидя, а аз ще знам дали сте дошли, имам си източници.
На следващият ден, аз и детето, пием кафе с кумовете, сестрата на свеки се озова в кафето, след това тръгваме, сестрата , изникна пред нас, отидохме да пазаруваме в един хипермаркет, на всеки щанд засичаме сестрата....то при тия източници, как после човек да не иде на гости
Моята свекърва, с напредването на годинките, май ще си заслужи по-честото споменаване в тази тема. Поканила гости за именния си ден, в това число и нас със сина й. Отиваме, посреща ни, подаряваме подаръка, цветята - ъх, за кво ги купувате тия цветя, само да си давате парите 
. Но това как да е. И тя казва на мъжа ми: Хайде, мама, да отидем да платим въглищата с тебе, пък те тук ще се оправят. 
Половин час ги нямаше, а гостите си чакааат.
Нито имам аз празник, нито съм отишла да й слугувам за нейния.
. Но това как да е. И тя казва на мъжа ми: Хайде, мама, да отидем да платим въглищата с тебе, пък те тук ще се оправят. Половин час ги нямаше, а гостите си чакааат.Нито имам аз празник, нито съм отишла да й слугувам за нейния.
Моята си поръчала три костюма на шивачката, напробвала се там и като дошло време за плащане звъннала на мъжа ми -" Ела, майка, тука до шивачката да ме вземеш, ем да платиш на жената,че аз толкова пари откъде, пък няма само жена ти да се докарва..."
оле разби ме Женат вика- чакй да видим щ еима ли сватба или не (свекър ми наистина беше в болница месец преди събитието, ама пък такова пълно неглижиране от тяхна страна по повод сватбата на сина й.... 
( уточнявам че отдавна го врънкат да се жени, че влизал в години беше на 34 към датата на сватбата И в тази връзка за годините, едно от най-големите притеснения на моята свеки е, че аз като по- млада да не реша в един момент че не ми подхожда сина й на възрастта ). 
Момичета, момичета колко се смях, аз мислех, че моята свеки е Куку, но вашите са върхът просто 
Моята един ден ми казва: Мечтата ми е да живея в съседен апартамент на вашия, да си имам една стаичка с баня и врата към вашия апартамент да си седя при вас и да си идвам когато си искам и въобще да съм си с вас през цялото време........
И това придружено с едно подскачане и една еуфория как ще се случи наистина.
Друг любим момент ми е, как аз си говоря със сина и и тя идва и започва да се меси в разговора и да отговаря вместо него. Да любопитства за кой говорим и да се бута и тя в разговора. И най - вече не се научи да говори в ед. число за себе си. Винаги казва Ние, визирайки аз, мъжа ми и тя. Нали все пак ще идва да живее в съседен апартамент с вратичка към нашия и сме едно семейство с нея, та затова сме НИЕ
Моята един ден ми казва: Мечтата ми е да живея в съседен апартамент на вашия, да си имам една стаичка с баня и врата към вашия апартамент да си седя при вас и да си идвам когато си искам и въобще да съм си с вас през цялото време........
И това придружено с едно подскачане и една еуфория как ще се случи наистина.
Друг любим момент ми е, как аз си говоря със сина и и тя идва и започва да се меси в разговора и да отговаря вместо него. Да любопитства за кой говорим и да се бута и тя в разговора. И най - вече не се научи да говори в ед. число за себе си. Винаги казва Ние, визирайки аз, мъжа ми и тя. Нали все пак ще идва да живее в съседен апартамент с вратичка към нашия и сме едно семейство с нея, та затова сме НИЕ
Ухаа, момента с портретите го има и при нас! 
Нарисувал я някой на 15-16 год. и тя го закичила на стената в хола си - до картина с Мона Лиза...
Портретът обаче е много добър - както и днес, и тогава на нищо не е приличала - по-намусено и нелицеприятно създание не съм виждала!
Въобще при нея има пълна хармония между външност и характер - не можеш да се объркаш!
Нарисувал я някой на 15-16 год. и тя го закичила на стената в хола си - до картина с Мона Лиза...
Портретът обаче е много добър - както и днес, и тогава на нищо не е приличала - по-намусено и нелицеприятно създание не съм виждала!
Въобще при нея има пълна хармония между външност и характер - не можеш да се объркаш!
Като стана въпрос за портрети:
Майка ми почина на 57 години и естествено сложихме на гроба снимка от тези тодини. Баща ми обаче, си направил снимка от тези порцелановите за паметниците, да му я сложа , когато умре. Дотук добре - само че, тази снимка е от времето, когато е бил на 30-тина години/щото много си я харесвал/ - сега е на 77. Казвам му , че ще стои там като син на майка ми - той обаче инат - ако аз не искам, щял да накара други хора да му я сложат...
Майка ми почина на 57 години и естествено сложихме на гроба снимка от тези тодини. Баща ми обаче, си направил снимка от тези порцелановите за паметниците, да му я сложа , когато умре. Дотук добре - само че, тази снимка е от времето, когато е бил на 30-тина години/щото много си я харесвал/ - сега е на 77. Казвам му , че ще стои там като син на майка ми - той обаче инат - ако аз не искам, щял да накара други хора да му я сложат...
Казвам му , че ще стои там като син на майка ми - той обаче инат - ако аз не искам, щял да накара други хора да му я сложат...
Е, какво сега, според теб няма ли право човекът да реши каква да е снимката на гроба му?
Вместо да се тръшкаш, вземи намери подходяща снимка на майка си, щом толкова те притеснява разликата. Ако жената можеше да изрази желанието си, едва ли щеше да иска да ѝ слагате бабешка снимка.
Казвам му , че ще стои там като син на майка ми - той обаче инат - ако аз не искам, щял да накара други хора да му я сложат...
Е, какво сега, според теб няма ли право човекът да реши каква да е снимката на гроба му?
Вместо да се тръшкаш, вземи намери подходяща снимка на майка си, щом толкова те притеснява разликата. Ако жената можеше да изрази желанието си, едва ли щеше да иска да ѝ слагате бабешка снимка.
Как Сийка ми взе думите от устата. Явно човека не е бил съгласен да слагате на майка ти такава снимка и е решил да ви каже каква би искал.
Страшни образи си имате!
Моето свеки е мила душица, чак някой път ме вдивява как пък веднъж не си отстоя позицията /която сигурно има, но телепатията не я владеем/. За сметка на това свекър ми си е темерут от класа- (по мое мнение), тя жена му го гледа в очите като господ бог и не смее да седне на масата, че я телефона ще му потрябва, че после и тефтера с телефоните, че после и очилата и така нататък. Живота си е техен, да си го живеят както го разбират, но без да ми се натрапват.
Ето ви една случка, която ми е обица за цял живот:
Дълго време се гаджосваме с мъж ми- годините тежки, но се наканихме събрахме се да живеем заедно, година- две по- късно се оженихме. През всичкото време свекър ми не спря да мрънка: "Ай де бе, кога ще ставам дядо, приятелите ми по няколко внуци имат, аз си нямам".... и други от сорта, без да пропуска да го спомене важния въпрос на всяко наше виждане. Имайте предвид, че гарсониерата в която съжителствахме по това време бе в съседен на техния блок- виждахме се честичко.
Дойде бленувания момент, аз бременна, приготвяме се за бебе. Нямахме още спалня- спяхме на земята върху всички родопски одеяла, които бяха ни подарили за сватбата /7бр./ + тъничко дунапренено дюшече- така всъщност вече 2ра година. Времената бяха доста тежки, не можехме да си позволим да си купим спалня, гардероб и прочие, а и мястото малко- решаваме мъжът ми купува плоскости- преквалифицира се и почваме да си правим сами спалнята с гардероб и шкафове по мястото което имахме. Той междувременно си ходи на работа и вечер като се прибере (задължително след 19 часа) започва семейното производство. Аз пък вече доста бременна продължавам да практикувам ставане и лягане на земя и вечер да се отдавам на ароматите на лепилото от кантовете за плоскостите които аз залепях с ютия.
Така една вечер бяхме на гости на свекървини и все пак вече ние искаме да обсъждаме приготовленията за бъдещия отрок, но уви. Свекър ми си има любимо хоби и се оказва, че то трябва да е центърът за разговори с мъжа ми и това да обсъждаме къде спим ние и какво трябва да се приготвя за бъдещия "уж много желан" внук не е на първо място. Търпях до известно време и не издържах- обърнах разговора на тема бебе, ама какъв беше шока когато свекър ми заяви, че нашите проблеми не го интересуват, важно било как ще го кръстим.
Реших, че сега е момента да му покажа, че традициите не са това което бяха и изтърсих, че няма да го кръстим на него. (малий колко съм зла- аз съм зодия скорпион).....
Родих, записахме сина с име което двамата с мъжа ми избрахме и идва денят на изписването.
Дойдоха моите родители и близки, а от страна на мъжа ми- само майка му и сестра му. Не обърна никой внимание на липсата- не това беше важно в момента.
В крайна сметка свекър ми видя първия си внук близо 2 месеца по- късно, след като му го занесохме у тях и нямаше как да избяга. Демонстрираше колко е обиден.
Сега брои колко пъти го водим у тях и колко пъти в майкини- статистиката го влече. Привързан е към него по негов си начин, но не спира да натяква (отново на всяко събиране), че не е с неговото име- дали то прави човека?!?
Извинявайте за дългия пост. Но минаха години, а още ми тежи, пък не съм идиот да го разкажа на сина си- той си обича всичките баби и дядовци.
Моето свеки е мила душица, чак някой път ме вдивява как пък веднъж не си отстоя позицията /която сигурно има, но телепатията не я владеем/. За сметка на това свекър ми си е темерут от класа- (по мое мнение), тя жена му го гледа в очите като господ бог и не смее да седне на масата, че я телефона ще му потрябва, че после и тефтера с телефоните, че после и очилата и така нататък. Живота си е техен, да си го живеят както го разбират, но без да ми се натрапват.
Ето ви една случка, която ми е обица за цял живот:
Дълго време се гаджосваме с мъж ми- годините тежки, но се наканихме събрахме се да живеем заедно, година- две по- късно се оженихме. През всичкото време свекър ми не спря да мрънка: "Ай де бе, кога ще ставам дядо, приятелите ми по няколко внуци имат, аз си нямам".... и други от сорта, без да пропуска да го спомене важния въпрос на всяко наше виждане. Имайте предвид, че гарсониерата в която съжителствахме по това време бе в съседен на техния блок- виждахме се честичко.
Дойде бленувания момент, аз бременна, приготвяме се за бебе. Нямахме още спалня- спяхме на земята върху всички родопски одеяла, които бяха ни подарили за сватбата /7бр./ + тъничко дунапренено дюшече- така всъщност вече 2ра година. Времената бяха доста тежки, не можехме да си позволим да си купим спалня, гардероб и прочие, а и мястото малко- решаваме мъжът ми купува плоскости- преквалифицира се и почваме да си правим сами спалнята с гардероб и шкафове по мястото което имахме. Той междувременно си ходи на работа и вечер като се прибере (задължително след 19 часа) започва семейното производство. Аз пък вече доста бременна продължавам да практикувам ставане и лягане на земя и вечер да се отдавам на ароматите на лепилото от кантовете за плоскостите които аз залепях с ютия.
Така една вечер бяхме на гости на свекървини и все пак вече ние искаме да обсъждаме приготовленията за бъдещия отрок, но уви. Свекър ми си има любимо хоби и се оказва, че то трябва да е центърът за разговори с мъжа ми и това да обсъждаме къде спим ние и какво трябва да се приготвя за бъдещия "уж много желан" внук не е на първо място. Търпях до известно време и не издържах- обърнах разговора на тема бебе, ама какъв беше шока когато свекър ми заяви, че нашите проблеми не го интересуват, важно било как ще го кръстим.
Реших, че сега е момента да му покажа, че традициите не са това което бяха и изтърсих, че няма да го кръстим на него. (малий колко съм зла- аз съм зодия скорпион).....
Родих, записахме сина с име което двамата с мъжа ми избрахме и идва денят на изписването.
Дойдоха моите родители и близки, а от страна на мъжа ми- само майка му и сестра му. Не обърна никой внимание на липсата- не това беше важно в момента.
В крайна сметка свекър ми видя първия си внук близо 2 месеца по- късно, след като му го занесохме у тях и нямаше как да избяга. Демонстрираше колко е обиден.
Сега брои колко пъти го водим у тях и колко пъти в майкини- статистиката го влече. Привързан е към него по негов си начин, но не спира да натяква (отново на всяко събиране), че не е с неговото име- дали то прави човека?!?
Извинявайте за дългия пост. Но минаха години, а още ми тежи, пък не съм идиот да го разкажа на сина си- той си обича всичките баби и дядовци.