Инсулт- сблъскване с тази болест. Моля споделете

Мъжа ми се грижи сега за мен и за малката, тя също е претърпяла инсулт, докато съм била бременна с нея, сега не може да говори и има и тя двигателен проблем. Исках да питам, при някой от вашите близки имало ли е нарушена походка и световъртеж, с какво го лекуваха?

При нас не, отначало имаше когато почнахме да го изпрявяме и до днес ако се повози с кола или легне и главата е по на ниско - на ренген например, но не през цялото време.
Има един билкар в с. Железица, на вратата му пише че приема само неизлечимо болни, ако си от София опитай, прави нещо като ирисодиагностика и после дава билки.

Мила, Гала, съжалявам за това, което ти се случва Знам, че в Пловдив има специалист, който в първите часове и дни след инсулта, ако е бил причинен от тромб, отпушва кръвоносния съд и няма последствия.
Мога да споделя и това, че на моя мъж много му помогна сок от Алое вера за укрепване, а за паметта Тебокан - това е препарат с Гинко билоба, както и водораслите Афа на Аква сорс. Ходихме в санаториум Здраве в Банкя заради логопеда и после се занимавахме в къщи.
Иска се време и търпение. Кураж, ще се възстановиш, само гледай по-ведро и позитивно! Има за кого да се бориш!

Не е причината тробм, а спазъм на съдовете. Не ми стига това, а ми намериха и образование на гърдата, което спешно трябва да се оперира. Хирурга днес каза до месец, въпреки инсулта и въпреки проблемите със сърцето. Вярвате ли ми, че гледам в една точка и само кимам, толкова вече ми е все едно какво ще стане. Извинявайте, че ви натоварвам.

Сигурно тогава пиеш лекарство против спазми на кръвоносните съдове. И не трябва да ти е все едно какво ще стане. Поискай силно и ще се оправиш - винаги има надежда. Ще се оперираш, ще се възстановиш и след време ще си спомняш с усмивка за сегашните си настроения 

Разбираемо е да се отчайваш, но него прави през цялото време ! Потърси консултация за операцията поне с още един лекар. Не ни мисли нас, дръж ни в течение - може пък това да е дъното и да следва нагоре.

Пия лекарство против спазми на съдовете, не съм преставала да го пия, но пак ме сполетя инсулта. Започнах гел от алое вера, дано успее да ме вдигна на крака. Исках да питам, вашите близки изпитват ли умора? Аз буквално не мога да стоя на краката си, днес ми се наложи да изляза, мъжа ми направо ме влачи а аз едвам тътря крака до него, искам постоянно да лежа и главата ми ме боли и тежи ужасно.

Да, така беше и моят мъж - повече лежеше и се изморяваше бързо. Постепенно ще се възстановиш, процесът е бавен. Нормално е и замайването, което имаш. Не мога да кажа нищо за главоболието - нужно са мненията на неврохирург и невролог.
Кураж, мила!

Здравейте и от мен! Виждам, че в темата не е писано от няколко месеца, но си позволявам да я подновя, тъй като на моменти само при вас намирам утеха. Ето и моята история: На майка ми и откриха рак в ранен стадий на сливицата в началото на годината. Започна химиотерапия и след края на курса получи исхемичен инсулт в следствие на който има парализа в лявата страна. И така вече половин година.(Прекратихме лечението на рака, защото отказват да и правят химио или лъчетерапия, до като не се излекува инсулта, защото мястото е лошо за облъчване и е възможно да получи запушване на сънната артерия и този път с фатален край. И си чакаме...незнайно до кога и дали ще дочакаме.) С помощта на рехабилитации постигна движение в крака и в ръката от рамото до лакътя, в говора също има подобрение. Постигнахме самостоятелен седеж и от скоро я изправяме за малко права, за да тренираме равновесие. Нещата се случват бавно обаче. Аз и майка и се грижим за нея. Аз съм с малко детенце на година и няколко месеца, баба ми е на 83 години...не е лесно. Рехабилитатор вече мога да си позволя веднъж седмично, а през останалото време сама и правя упражненията.  Майка ми  стана раздразнителна, избухлива, посяга на баба ми вече три пъти, обижда, реве, капризничи-всичко през което минават и повечето болни за съжаление. В началото вярвах, че всичко ще се нареди и ще си е както преди, но вече виждам, че май няма да се получи, защото тя не е същия човек. Аз не спирам да се боря въпреки всичко-говоря, давам и кураж, грижа се, за съжаление семейството ми вече страда от това, но все пак са до мен и ме подкрепят до колкото е възможно. Майка ми има воля, но не достатъчно...някак очаква ние да я излекуваме без тя да се труди. От скоро започна да си прави сама упражненията и има напредък, но трябва да я карам постоянно и да говоря, иначе сама не си дава зор.  Знам, че трябва много търпение и грижа, но на моменти силите не ми достигат и тогава започвам да ви чета отново и отново, за да намеря отново сили и да започна поредния ден борба... Пожелавам кураж и сила на всички ни!

      Michony, много сили ти желая.Моята майка получи жесток инсулт преди 7 години-пълна парализа на дясната страна и почти пълна загуба на говор.Физическите проблеми бавно ще ги преодолявате.Много по-трудно се приемат и преживяват психическите промени.Имаше дни , в които съм си казвала, че това просто не е моята майка и ми е идвало да избягам с писъци от къщи.В един момент осъзнах, че колкото повече й помагам и я съжалявам, толкова повече й вредя.Станах болезнено откровена, казвах й всичко , което не ми харесва и натоварва.Започнах да споделям и своите тревоги и проблемите на другите членове на семейството ни.Тъй като майка ми е интелигентен и много силен човек, този подход при нея подейства.И сега си ги има "лошите "състояния , плач от време на време, но нещата са доста по-добре.Много й липсва социалния живот, общуването с други хора, но самата тя се старае умът й винаги да е зает с нещо.На 60+ години се научи да работи с лаптоп,дори се научи да си пазарува онлайн, има електронен четец.Често й пращах децата да учат заедно, да пишат домашни. Поставяйте й дневни задачи, трябва да я накарате да се чувства полезна и нужна.Тя най-вероятно се чувства безсилна и непотребна, мисли, че е в тежест на всички , но майките са ни единствени и нужни, дори само , за да ги прегърнем и да си поплачем до тях, когато сме съвсем разбити.  
   

The Game, благодаря ти за съветите и за подкрепата.  Ще се заема с поставянето на задачки-това е много добра идея и за електронния четец не се бях сещала. И за болезнената откровеност-май си права. Ще опитам този подход-само това не съм пробвала. Колкото повече я щадя, толкова повече тя се пренася в нейния си свят и смята, че тя е най-зле и никой от нас не я разбира и само изискваме от нея. Ще опитам всичко и ще се боря до край!

МОЛЯ ЗА СЪВЕТ !!!
Преди 1 седмица баща ми получи исхемичен инсулт .Вчера го изписаха от Окръжна болница София. Състоянието му е постоянно сънливо ,не може да си задържи очите отворени,не чувства лявите си крайници.Пристрастен пушач е и постоянно търси цигара .Получава нещо като хрипове ,храчки и прави опити да кашля ,но му е трудно.Някой имал ли е подобен проблем ,до кога ще е в тази сънливост ?

vania_iv, здравей! Майка ми също имаше хрипове в началото. Казаха ми, че изчезват за около седмица две, а и тя също като баща ти беше пушачка и може би това, че се изчистваше от цигарите допринесе за тях. Изчезнаха за около десетина дни. За сънливостта също. Беше много сънлива първите две седмици, гледах да я държа будна през деня, защото започна да обръща деня с нощта-през деня спи, а през нощта будува. пак една-две седмици беше така и лека полека се регулира това. Много е възможно и от някое от лекарствата да предизвиква сънливост. И тя е с парализирана лява страна, сега вече може да движи крака и ръката от части и се учи да стои права. Много е плашеща цялата реалност особено в началото като изпишат близкия и ти трябва да се научиш сам на всичко, а те не са едно и две неща, но с времето нещата се наместват. Ако имаш нужда да споделиш или да потърсиш съвет аз съм насреща, както и другите участници във форума. Кураж и много сили и търпение! 

Много съм благодарна за утехата и куража,наистина много сме объркани,лекуващия лекар ни каза че от тук на там следва рехабилитация,възможно ли е при това състояние да се започне ?

Да, даже започнете веднага. Рехабилитаторът, който идва при нас е от болницата, я която майка ми е лежала и каза, че още на втория ден е започнал да я раздвижва. После като я изписахме идваше известно време всеки ден и ме научи на масажите, които аз правя и до сега всеки ден  по няколко пъти. Той сам каза, че рехабилитацията е 2/3 от лечението. Трябва много масажи, които първо вие само ще правите, след време и той сам ще може част от тях да изпълнява. Но колкото по-рано започнете-толкова по-добре. Може да викнете рехабилитатор два три пъти за да ви покаже масажите и после сами да действате, ако нямате възможност за повече. Аз лично вече го викам един път седмично, тъй като сме финансово затруднени за момента. Имаме огромен напредък макар да стават бавно нещата при майка ми, тъй като инсултът е голям. Но лека полека вървим напред.