Публикувана: 5 май 2008, 21:34 ч.
Последно мнение: 16 фев. 2021, 22:30 ч.

Инсулт- сблъскване с тази болест. Моля споделете

241 235
767
1

Отговори

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Какви са очакванията и шансовете за възстановяване след инсулт?
Какви са разликите в лечението и рехабилитацията на хеморaгичен и исхемичен инсулт?
Кои са важните лекарства след инсулт?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Какви са очакванията и шансовете за възстановяване след инсулт?
  
  Очакванията за възстановяване след инсулт варират в зависимост от различни фактори, включително възрастта на пациента, вида на удар и индивидуалните физически и психически характеристики. Въпреки че възстановяването може да бъде дълъг и труден процес, много хора постигат значителни подобрения в двигателната функция и качеството на живот след инсулт. Важно е да поддържате мотивация и да работите усилено по рехабилитацията. Вероятността за възстановяване след инсулт варира и зависи от различни фактори. Рехабилитацията е от решаващо значение, за да се предотврати мускулна атрофия и постепенно да се възстанови мозъчната функция. Важно е да се свържете със социалните служби, за да получите необходимите помощни средства като дюшек, възглавница, стол и инвалидна количка.
- Какви са разликите в лечението и рехабилитацията на хеморaгичен и исхемичен инсулт?
  
  Хеморагичният инсулт, който е мозъчен кръвоизлив, изисква строг режим за 10 дни след инцидента, като пациентът остава в леглото през цялото време. След това те постепенно могат да преминат към седнало положение и накрая да станат прави. Възстановяването обикновено отнема около една година. При исхемичен инсулт, причинен от блокиране на кръвоносен съд, възстановяването обикновено е по-бързо. Лечението и рехабилитацията при хеморагичен и исхемичен инсулт се различават в зависимост от тежестта на мозъчните увреждания; обикновено хеморагичният инсулт изисква по-интензивно и специализирано лечение, докато исхемичният може да включва активна рехабилитация и приложение на различни терапии за възстановяване.
- Кои са важните лекарства след инсулт?
  
  Важно е стриктното приемане на предписаните от лекар медикаменти след инсулт. Освен това, наблюдението на кръвното налягане на пациента, лечението на съпътстващи заболявания, раздвижването, разходките и воденето на живот без стрес са от съществено значение за възстановяването.
- Какви са препоръките за грижа за пациенти с инсулт?
- Какви са предизвикателствата при грижата за пациенти с инсулт?

# 15 21 юни 2008, 11:55 ч.

Мнения: 388

mimoza^^ - имало в болницата рехалибитация но искат болната да е на крака и да може да се обслужва.

# 16 21 юни 2008, 14:36 ч.

Мнения: 2 908

Дядо ми-Бог да го прости, беше на 75 години,когато получи инсулт,от който се парализира в говора.Можеше да става и да ходи,при което хъркаше много зле обаче,но не можеше да говори,пишеше ни с молив какво иска да каже.Жестоко е наистина-беше 5 месеца така и почина,последните 2 месеца започна да отслабва и физически,а последният месец не можеше вече и да ходи-само лежеше,беше на памперси последните 2 месеца.Почина с целият си акъл и със сълзи в очите,а преди това все пишеше на лист-"Защо Бог ме наказа така".Споделих,обаче той беше възрастен човек-дано майка ти се възстанови Peace

# 17 29 дек. 2008, 15:19 ч.

Пловдив
Мнения: 1 404

Здравейте,точно преди една година мама получи инсулт. Беше най-кошмарната нощ в живота ми, а и на цялото ми семейство.Майка е най-силният и борбен човек, който познавам, красива умна и интелигентна жена.В един момент целият ни живот се преобърна.Три дни не можех да осъзная какво ми се случва, бях като вцепенена. Аз съм на 38 години и съм болезнено превързана към семейството си винаги за всичко съм разчитала на родителите си.
Не знаех нищо за инсулта, започнах ме от нищото.Памперси,хранене в уста, та не можеше да си движи дясната страна, не можеше да говори.За една година започна да се движи с четирикрак бастун, прави вече и поняколко крачки и без него,повдига ръката от рамото до лакатя( вече не знам дали ще постигнем нещо повече с нея),говори бавно(прави грешки,забравя думи,понякога мислите й са накъсани, но се разбираме )лВсеки ден идва рехабилитатор, три пъти ходи на рехабилитация, не спираме да се борим, но всичко става много бавно.Тази болест е изпитание за цялото семейство , най-трудно е да осъзнаеш факта, че вече никога няма да бъде същият човек, в началото се хващаш за мисълта само да е щива, но после постепенно осъзнаваш какво всъщност те очаква.Беше ми като фикс идея, че тя трябва да се възстанови, всяка свободна минута бях при нея, но давайки нещо на някого винаги взимаш от някой друг.Имам две деца имаше дни в които почти не ги виждах.Сега се опитвам да подредя преоритетите си и да маневрирам измежду всичките си ангажименти.Никой не е свръх човек, понякога имам нужда от малко лично време да не виждам никого и да изключа всички телефони.Много благодаря на съпруга си на татко,на сестра ми, на най-близките си приятели и роднини.Пожелавам много смелост на всички и се пазете здрави, сигурно много хора разчитат на вас.

# 18 2 фев. 2009, 09:44 ч.

Мнения: 750

Знам, че темата е стара, но ми се искаше да я побутна, защото и аз живея с татко след инсулта и помагам. Депресията е преобладаващото му състояние. Отчаянието е съшо нещо с което не можем да се справим. Чета, че имало добри резултати с хомеопатия, но не мога да стигна до име на хомеопат занимавал се с такъв проблем. Ако някой може да помогне?

# 19 2 фев. 2009, 12:49 ч.

Вън от пространство и време
Мнения: 2 277

Здравей!

Баща ми получи инсулт преди 20 години, когато беше на 47 мисля. По същия начин беше напълно обездвижена дясната му страна.
Първо трябва да се разбере точно каква е причината за инсулта - ако има запушени кръвоносни съдове да се предприеме съответното лечение; ако е вследствие на хипертония - също трябва да се овладее и евентуално за в бъдеще да се спазва определен режим (никакви цигари, червено вино, бира, свинско и въобще тлъсти меса и др.)
После трябва желание и упоритост при рехабилитациит. Баща ми възстанови голяма част от движенията за около 1 година - и до ден днешен ходи без бастун, но с лека несигурност в десния крак и дясната му ръка е доста по-слаба (храни се и пише с нея, все пак). След 1 година болнични дори се върна на работа и работи още 15 години без трудоустрояване.
Е, тогава и нямаше много възможности за лечение в България, качествени лекарства с връзки от Правителствена болница си осигирявахме например. Сега сигурно и рехабилитационните методи са напреднали доста, така че не се отчайвайте, почти всичко зависи от желанието и старанието. Давайте й кураж и се грижете се за нея!

# 20 2 фев. 2009, 13:03 ч.

Мнения: 276

И моят баща е след прекарани два инсулта!Инсултите при него са исхемични и породени от запушване на сънните артерий. И двете артерий са оперирани като едната се запуши втори път след операцията и допринесе за втория инсулт.Вече същата не се ангажират да я оперират пък и здравословното му състояние не допуска тази манипулация.Минава вече трета година след втория инсулт и положението никак не е цветущо!Той ходи самостоятелно,наистина бавно но ходи,лявата ръка е обездвижена и сгъната в лакътя - не може да си служи с добре нея!Настъпи и промяна в говора която е характерна със заекване от време на време и фъфлене.Най-лошото е че седи и чака да мре като пустосва всичко което мърда навред и около него нервите му окончателно са загубени вече Няма воля и търси вината за случилото се в другите!Побърква ни със постоянното повишаване на тон и мрънкане за какво ли не!Вдигаме гащи,загащваме,филийката се реже на хапки защото не можел да я държи дори и със здравата ръка ида отхапе не лъжица - вилица ми дайте а после не можел и с нея да яде голяма била или пък малка Ходи до тоалетна на отворена врата - не можел да я затвори.....на разходка не иска да ходи и не иска да разбере че не е отговорността на другите той да е добре, а е всичко до негово лично желание и воля за живот!Нямаме вече сили и нерви да се спавим....Майка ми вече не издържа на скандалите,сръдните и безпричинните фасони! Аз го гледам в къщи по няколко месеца в годината и въпреки че угаждам за какво ли не само и само да има мира,пак съм крива!Много още мога да описвам! Сега даже и спестявам някой подробности защото ще прозвучат стресиращо!
Успех и наистина желанието за живот е определящо, при нас липства

# 21 3 фев. 2009, 12:20 ч.

Мнения: X

Баща ми получи инсулт на 42г. Парализира му се цялата лява половина на тялото. В следствие на рехабилитацията започна да става, да ходи и да излизат с майка ми, но с нейна помощ или с помощта на бастун. Движи си лявата ръка, но не може да прави нищо с нея. След преживения инсулт се затвори много надълбоко в себе си. Не прояви никаква воля, за да се оправи. Напротив стана много раздразнителен, претенциозен, винаги някой му беше виновен и т.н. Една година след инсулта започна да получава страшни припадъци и гърчове. След още една година му поставиха диагноза Епилепсия. От там натакък стана вече страшно. Майка ми е постоянно на нокти в работата да не би брат ми или някой друг всеки момент да й звънне, за да й каже, че баща ми е получил поредния припадък. Нервите й се разбиха тотално. Освен всичко друго баща ми нямаше воля да спре цигарите и си пийваше по чашка, като пушеше и по две кутии цигари на ден, което в неговото състояние е напълно противопоказно. Много хора му говореха, че не е правилно и че това само му вреди, че трябва да излиза да се движи, че трябва да положи някакви усилия, но уви не успя да прояви по-силна воля. В момента е в болницата с гангрена на крака, заради стеснение на кръвоносната система. Прилагат му режим на лечение с много силни антибиотици, но ако не помогнат сигурно ще се наложи най-страшното-да ампутират здравия му крак. Исках да кажа на авторката да бъде много силна, защото съм чувала, че тази болест преди всичко е болест на мозъка. И наистина близките на болните страдат най-много, но точно те трябва да бъдат най-силни, защото болните не могат. Възхищавам се на хора като майка ми. В момента е в болницата заедно с баща ми и всяка вечер спи на едно столче до леглото му. Не се оплаква. Не знам от къде намира сили да се бори вече пет години с това.

Цитат на: Надя 73 в пн, 02 фев 2009, 13:03

Няма воля и търси вината за случилото се в другите!Побърква ни със постоянното повишаване на тон и мрънкане за какво ли не!Вдигаме гащи,загащваме,филийката се реже на хапки защото не можел да я държи дори и със здравата ръка ида отхапе Rolling Eyes

не лъжица - вилица ми дайте а после не можел и с нея да яде голяма била или пък малка ooooh!

Ходи до тоалетна на отворена врата - не можел да я затвори.....на разходка не иска да ходи и не иска да разбере че не е отговорността на другите той да е добре, а е всичко до негово лично желание и воля за живот!Нямаме вече сили и нерви да се спавим....Майка ми вече не издържа на скандалите,сръдните и безпричинните фасони!
Успех и наистина желанието за живот е определящо, при нас липства Confused

[/i][/b]

Надя 73, все едно описваш моя баща.

# 22 4 фев. 2009, 01:37 ч.

Мнения: 3 306

Моят баща получи инсулт през 1977г. Беше на 50г. Излекуваха го сполучливо и след 7-8месеца тръгна на работа и започна да шофира. Дори през 1979г. сам шофира до Франция. Живя още 25г. Не отказа цигарите.

# 23 9 фев. 2009, 11:58 ч.

Мнения: 750

Исках да знам, ако можете да ми кажете, кога спира прогреса, в смисъл ако правиш упражнения и искаш да се оправиш, колко време след инсулта спираш да прогресираш и оставаш колкото си радвижен, толкова?

# 24 9 фев. 2009, 12:41 ч.

DE
Мнения: 965

Deina, това никой не може да каже. Божа работа е!

# 25 9 фев. 2009, 12:49 ч.

Мнения: 750

Цитат на: mimoza^^ в пн, 09 фев 2009, 12:41

Deina, това никой не може да каже. Божа работа е!

Някой написа тук ,до една година да гледаме да се раздвижи и за това питах.
Момичета, като ви чета ви се възхищавам , как не сте изперкали, да ме простите за думата.

# 26 9 фев. 2009, 13:12 ч.

Мнения: X

Цитат на: Deina в пн, 09 фев 2009, 12:49

Ами то да ти кажа честно настина си е за изперкване, но аз за това написах, че се възхищавам на хората, на които им се е паднала нелеката задача да гледат болен човек.

# 27 9 фев. 2009, 15:06 ч.

Вън от пространство и време
Мнения: 2 277

Цитат на: Deina в пн, 09 фев 2009, 11:58

При баща ми беше за около 10-тина месеца прогресът. Започна от пълна неподвижност на дясната страна, после проходилка, бастун и стигна до леко накуцване и несигурност в крака и слабост в ръката. Така си остана вече 20 години. С напредване на възрастта започва пак регрес, ама това си е нормално - той наближава 70-те.
Аз по-горе написах - много е важно да се открие дали има запушване или стесняване на кръвоносни съдове.

Кураж и успех на всички в борбата с това заболяване! Hug

# 28 14 фев. 2009, 00:06 ч.

София
Мнения: 440

Здравейте!
...и аз съм много объркана... Преди шест месеца (след масивен инфаркт) внезапно загубих баща си.
Като следствие от това на втори януари едва не загубих и майка си. Получи масивен хеморагичен инсулт. След няколко часа й направиха животоспасяваща мозъчна операция. Беше в кома повече от седмица. Не ни даваха никакви надежди. След като се събуди се оказа, че е с напълно запазена мисъл, съзнание, говор. На моменти се появяват някакви объркани спомени, но като цяло нещата започват да се поизчистват. За съжаление е със засегнати лява ръка и крак. След като я изписаха от болницата направихме около седем раздвижвания у дома, след което постъпи отново в болницата за десетдневна рехабилитация. Сега се изправя до седнало положение, прави крачки когато я водя за ръце, но е много слаба . Аз съм на ръба на силите си. Иска ми се да вярвам, че всичко ще бъде наред, но ми е много трудно. Между другото баба ми се възстанови почти напълно след същия инсулт и живя нормално около 14 години след това.
Сега най-много се страхувам да не изпадне в депресия, тъй като постоянно си повтаря, че е развалина (а беше най-силната и борбена жена...) Старая се да не се предавам, но ми е много тежко. smile3518

# 29 14 фев. 2009, 11:48 ч.

Мнения: 18 979

Цитат на: Gankata в пн, 09 фев 2009, 15:06

Аз по-горе написах - много е важно да се открие дали има запушване или стесняване на кръвоносни съдове.

Ако може малко повече инф. за това, което сте направили като изследване. Знам за ангеография, но нито знам къде, нито за рискове и т.н. Ако има и друго ще съм благодарна да споделиш.

Препоръчани теми

Инсулт - сблъскване с тази болест. Моля споделете! - Тема 2

Реанимация след инсулт

Помощ-майка ми получи инсулт

Исхимичен инсулт

Причина:

Причина: