Изпивам бутилка уиски. И нещата рязко си идват на мястото. Наздраве.
- Публикувана: 7 май 2008, 21:37 ч.
- Последно мнение: 14 май 2008, 16:12 ч.
Как да бъдем в мир със себе си?
Вървя. Колкото повече вървя и мисля, толкова по-неподходящо ми се струва да потъвам в черни мисли. Ако ми попадне хубава книга няколко дена живея с мислите за нея, често ми се е случвало някоя книга да ме "излекува". Пускам си Foreigner. Хората, които ме дразнят се опитвам да отбягвам, ако не мога продължавам да се дразня и накрая ме домързява.
Как да бъдем в мир със себе си и с околните? Какво правите с хора, които неистово ви дразнят? Как запазвате душевния си мир? Какво ви прави щастливи? Кое ви изважда от кофти ситуации, настроения и черни дупки?
Неистово са в състояние да ме дразнят само хора от дома ми. Останалите ги игнорирам.
Щастливо ме прави детето ми и още двама трима близки хора, които са доказали, че ме обичат заради самата мен.
От мрачни настроения излизам като обръщам всичко на майтап, започвам да говоря глупости и ми минава по бързо. Ей тука в клюкарника е идеално място за това.
Другото , с което релаксирам и се зареждам е музиката.
Книги си признавам, че не обичам да чета.
Мир с околните постигам лесно. Душевният ми мир обаче често страда и причината е тъкмо в това, че често правя компромиси с хора, които откровено ме дразнят.
Ако успея да ги игнорирам-нещата от само себе си си идват на мястото.
Щастлива ме правят съвсем обикновенни и прозаични неща, както и пътуванията до нови, непознати за мен места и срещите с ведри и усмихнати хора, които носят положителен емоционален заряд.
От дупките обикновено ме изважда действителността и необходимостта да се мобилизирам в най-кратки срокове.Това е.
Ако успея да ги игнорирам-нещата от само себе си си идват на мястото.
Щастлива ме правят съвсем обикновенни и прозаични неща, както и пътуванията до нови, непознати за мен места и срещите с ведри и усмихнати хора, които носят положителен емоционален заряд.
От дупките обикновено ме изважда действителността и необходимостта да се мобилизирам в най-кратки срокове.Това е.
Аз имам нужда от война.Не обичам войната, но имам нужда от нея... Прекалено дълго живях в мир със себе си... Толкова дълго, че започна да ми става блудкав. И така потопена в блудкавия си мир, започнах да губя дори вкуса от живота. Приятел успя да ме откъсне от това състояние на нирвана. Усетих отново мириса на кръв и сетивата ми се разбудиха... Видях се заобиколена от врагове... Всъщност врагове най-вече в самата мен... Не зная, дали ще имам сили да ги надвия, но не им вещая нищо добро... Боядисах се в бойни цветове и излъсках малкото останали ми оръжия...
Враговете отвън никога не са ме плашили... Нито чак толкова са ме дразнили.Но тези в мен са коварни...
Дори и мирът може да бъде пагубен... Много по-пагубен и от най-жестоката война...
Враговете отвън никога не са ме плашили... Нито чак толкова са ме дразнили.Но тези в мен са коварни...
Дори и мирът може да бъде пагубен... Много по-пагубен и от най-жестоката война...
Със себе си мирувам, като се обичам и си прощавам. 
Виж, с другите ми е по-трудно. 
Опитвам се да разбирам, от там ако не да обичам, то поне да приема. Как може да обичаш човек, който скача на бой на бременна жена (примерно?). Много е трудно. Все по-трудно ми става да разбирам хората...
Мои убежища са утринния крос (много зареждащо действа, особено с тази пищна зеленина и след дъжд) с любимата ми музика. Друго убежище ми е работата. Трето са любими книги, които препрочитам много, много пъти. Имам си "вълшебни" книги.
А моите три трола са това, което ме помирява със света.
Виж, с другите ми е по-трудно. Опитвам се да разбирам, от там ако не да обичам, то поне да приема. Как може да обичаш човек, който скача на бой на бременна жена (примерно?). Много е трудно. Все по-трудно ми става да разбирам хората...Мои убежища са утринния крос (много зареждащо действа, особено с тази пищна зеленина и след дъжд) с любимата ми музика. Друго убежище ми е работата. Трето са любими книги, които препрочитам много, много пъти. Имам си "вълшебни" книги.
А моите три трола са това, което ме помирява със света.
Аз за мойта война цяла тема съм отворила в ДиС.
Уж всичко друго ми е перфектно, а все си търся повод да не съм доволна.
Все се боря за нещо.
Но имам един пример за хора, които претендират че са постигнали душевен мир и си живуркат в един апартамент, дето нито го ремонтират, нито го чистят много-много.
Е, не искам да съм такава.
Животът е борба. Ще се боря докато мога.
Докато си имам къща на плажа, където да се оттегля на стари години и да си пиша романи в мир със себе си.
Уж всичко друго ми е перфектно, а все си търся повод да не съм доволна.
Все се боря за нещо.
Но имам един пример за хора, които претендират че са постигнали душевен мир и си живуркат в един апартамент, дето нито го ремонтират, нито го чистят много-много.
Е, не искам да съм такава.
Животът е борба. Ще се боря докато мога.
Докато си имам къща на плажа, където да се оттегля на стари години и да си пиша романи в мир със себе си.
Крехко нещо е душевният мир. Много крехко.
В последно време честичко ми се случва да се разруши... Поради независещи от мен самата причини. И точно безсилието ми ме докарва до жестоки битки със себе си. Безсилие, невъзможност да промениш каквото и да е от обстоятелствата около теб. Има такива моменти. Тогава бягам. Смешно е и срамно, но е така - бягам. Далеч от всичко и всички поне за час. Важното е там, далеч, да има вода. Течаща вода, пречистваща, успокояваща вода. А ако идва от небето- още по добре.
Има обаче такива състояния, когато нищо не може да върне душевният ти мир. Тогава вече идва ред на специалистите в бели престилки
опазил ни Бог 
Дразнителите - заливам ги с подобаваща порция смях. Обръщам нещата, които ме карат да не ги понасям , в подходяща причина да се посмея от сърце.
Щастие.... трудно за определяне състояние е това. Понякога, в най-голямото си нещастие всъщност си щастлив, но го разбираш много по-късно. Някак си ни е вродено да не оценяваме момента на щастие. Ето, сега разбирам, че когато като дете паднах от едно дърво(не се потроших, но плаках много
) всъщност съм била безмерно щастлива - можела съм да се покача на това дърво
В последно време честичко ми се случва да се разруши... Поради независещи от мен самата причини. И точно безсилието ми ме докарва до жестоки битки със себе си. Безсилие, невъзможност да промениш каквото и да е от обстоятелствата около теб. Има такива моменти. Тогава бягам. Смешно е и срамно, но е така - бягам. Далеч от всичко и всички поне за час. Важното е там, далеч, да има вода. Течаща вода, пречистваща, успокояваща вода. А ако идва от небето- още по добре.
Има обаче такива състояния, когато нищо не може да върне душевният ти мир. Тогава вече идва ред на специалистите в бели престилки
опазил ни Бог Дразнителите - заливам ги с подобаваща порция смях. Обръщам нещата, които ме карат да не ги понасям , в подходяща причина да се посмея от сърце.
Щастие.... трудно за определяне състояние е това. Понякога, в най-голямото си нещастие всъщност си щастлив, но го разбираш много по-късно. Някак си ни е вродено да не оценяваме момента на щастие. Ето, сега разбирам, че когато като дете паднах от едно дърво(не се потроших, но плаках много
) всъщност съм била безмерно щастлива - можела съм да се покача на това дърво
Усетя ли, че външен дразнител ме превръща в нервозно кюфте бързам да почистя мислите си. Просто осъзнавам, че не ми се мисли и отделя време за това, защото всичко е в главите ни. Ако допусна нещо да ме мъчи, то проблемът си е в мен. Не обичам неканени гости. Отдавна не правя големи компромиси за моя сметка.
Старая се да съм все по- миролюбива със себе си. Краен оптимист съм, това много ми помага.
Равновесие ми носи семейството и хората, които си отглеждат бодър дух.
Старая се да съм все по- миролюбива със себе си. Краен оптимист съм, това много ми помага.
Равновесие ми носи семейството и хората, които си отглеждат бодър дух.
Как да бъдем в мир със себе си?
Отговор на тоя въпрос дава йога.
Да, от доста време ми говорят за йогата и за освобождението на духа и тялото... И поради зачестилите сякаш безпричинни болки по целия ми гръб, мисля да се вслушам в съветите на приятелите си и да ида на йога
Знаете ли как понякога малките неща и жестове да ни зарадват толкова много и да прегърнат сърцата ни така, както не би могъл и на-скъпият подарък... Не казвам, че и те не радват и изненадват
Може би според ситуацията...
Niara, борих се и аз, и се уморих. А и май се предадох... Сега опитвам с тихата дипломация. Успявам, макар и не винаги...
Другото, което също много силно ми въздейства е "ти можеш...", както е споделил Labrador
ivonska, евала! JANE, също!
Дилянка ,
Цитат
Докато си имам къща на плажа, където да се оттегля на стари години и да си пиша романи в мир със себе си.
Умнице, споровете, ех, споровете... Те са най-чести, когато спорът с дразнителите не е успешен ... И за да има мир компромисите се пявяват като оакапано на бяла риза
Летяща, а на мен така ми действат книжарниците...
Ще ви чета още и ще пиша...
Блонди, мила, трябва да те напия аз някоя вечер, като си дойдеш
След като дълго време размахвах бича на справедливостта, през лицата на околните, взех че порастнах.
Естествено, поумнях.
В резултат на това, много се заобичах.
И поумнях още повече.
В резултат на това, установих, че хората не са виновни , за това което не са.
И спрях да ги бичувам.
Сега съм в мир всички.
Естествено, поумнях.
В резултат на това, много се заобичах.
И поумнях още повече.
В резултат на това, установих, че хората не са виновни , за това което не са.
И спрях да ги бичувам.
Сега съм в мир всички.
Препоръчани теми