Кога започнахте да извеждате близнаците си само с един придружител навън?

От самото начало съм сама навън с децата.Сега са на почти 4 и за ръчичка и двамата и правиме доста дълги разходки.Няма нищо страшно,така че смело. 

Да похваля Lu-Живето. Вчера, докато събирах прането, я видях с младите господа за ръчичка и с коремчето - разхождаха се самички - много сладка гледка. 

И аз  така,но  живея  в  друг  квартал   на  София.Винаги  ,от  самото  начало  съм  била  самичка   с  децата.
Успех и  смело!Това  са  най-щастливите  Ви  дни ,заедно!!!

И аз ги извеждам моите момци сама навън. Засега е лесно - още са в количката. По-нататък ще видим, като се юрнат да търчат.
Но в момента живеем при майка ми - много ми помага, чак прекалено - и от време на време ми се иска да остана сама със себе си и да си помълча на спокойствие, което става единствено в градинката, докато бутам количката.
От което следва, че предпочитам да съм сама.
Има едни близначета в нашия квартал - баба и дядо ги гледат през повечето време - много изтощени изглеждат и двамата, не им е лесно предполагам, на тази вързраст да търчат след току-що проходили деца.

много ми хареса това

И аз досега не съм излизала сама с децата. През седмицата излизаме на площадката с помощничката ни, а почивните дни с мъжа ми. Сега си купихме лятна количка, която се сгъва по ширина, за да може да влиза в асансьора и евентуално да започна да излизам сама. Честно казано, притеснявам се малко, защото подозирам, че ще искат да стават от количката, за да ходят, но ще видим. 

Здравейте!
До година и половина излизах сама с близнаците.Първо с количката ,след това на някое наистина безпопасно място да тичат на воля.Сега обаче(на 2години и 3 месеца) ми е немислимо да изляза сама с тях.Двамата с баща им трудно се оправяме.Просто зависи от децата.В момента моите са много активни и не бих рискувала.Пробвала съм на няколко пъти и след 50 м  ги прибирам обратно!Така че разходките според мен трябва да стават когато самата майка е уверена че може да има пълен контрол и когато самите деца не са във фаза ще побъркваме мама.

Докато бяха бебета и не ходеха винаги си ги извеждах сама,но от както проходиха нямам тази смелост.Винаги тичат в различни посоки,уж ги сложа на пясъчника,след малко единия хвърля всичко и започва да тича,другия,често в това време и той тръгва,но не след първия
Опитвам се да ги накарам да се върнат,като им викам да дойдат,че мама си тръгва,че ще паднат,че ще се загубят,че ще им дам нещо...........не помага,като видят,че ги гоня и викам след тях започват още по-бързичко да тичат ,не към мен Все си мисля,че към 2 годинки,2 годинки и половина като разбират повече ще е по различно,но не се знае както каза и Orchestra зависи и от самите деца.
Все съм си мислила,че ако има подходящи площадки за деца,които са заградени би било възможно,но уви в нашия квартал например  няма дори и нормална обикновена площадка

Незаядливо питане към неизвеждащите сами- какво ги правите тез деца вкъщи?
Според мен не подишат ли въздух, не потичт ли на открито или просто да сменят обстановката, ако са в количка, няма как да се изморят и да спят и да ядат добре
Мисля, че трябва да се престрашите по малко, ефектът ще ви изненада приятно

Аз не ги държа в къщи,през деня свекърва ми идва когато ги извеждам,следобед майка ми или мъжа ми
Винаги съм си мислила,че когато нямаш избор намираш начин,едва ли някоя майка си държи децата в къщи,ако няма с кого да ги изведе. Предполагам,че им е много трудно на майките,които извеждат децата си сами,но го правят,затова не е невъзможно.
Бях ги извела с количката един ден и всеки момент чаках майка ми да се дойде при нас.Няколко майки казаха,че ще ми помогнат,ако се наложи,да ги свалям от количката да играят.И какво стана-единия хукна,тръгнах да го връщам,когато се обърнах другия беше на сантиметри от една засилена люлка. "Оле,ами аз се загледах в моето дете"- това беше отговора,ами не им се сърдя,нормално е всеки да си гледа неговото дете.Смятам,че разбрахте защо дадох този пример,по-сигурно и по-безопасно е все пак като ги гледат двама.И пак се повтарям,че според мен зависи от възрастта на децата и от характерчетата им. Синът ми например напоследък все налита на децата или изсипва пясък върху тях или тръгва да ги удря с някоя кофичка или лопатка,ами така като прави до него винаги трябва да има някой,за да го спре.Айде стига,че написах роман

Не ги държим вкъщи ,извеждаме ги с придружител.Това струва ми се са написали и повечето мами които нямат смелостта да излязат сами с близнаците си.Аз лично ако не се очертава да дойде някой през деня, каня у дома други деца около тяхната възраст или отиваме в детски клуб,където съм сигурна че риска да се наранят е минимален.Факт безспорен че е най добре на  въздух,но ако майката не е достатъчно уверена в контрола над близнаците си и реши да излезе сама,изненадта може да бъде и неприятна.

Откакто сасе родили сме винаги сами по разходките.А от половин година сме захвърлили и количката.И мама е с една раничка на гърба и двете ръце заети.Но едната повече ме слуша, това е факт.Но до сега не съм имала проблеми с играта им навън.Аз мисля, децата бързо схващат къде и как може.Кураж и всичко ще е наред.

 
На мен ми е добре да мога сама, не ми се иска да съм зависима от някого, да го чакам да дойде, да се накуми да ги спретнем за навън, да се съобразявам кога и колко време има да ми отдели и пр...
Иначе- помощ е добре дошла- рядко връщам

Сега гледам заглавието- май трябва да се редактира предвид темата
Кога започнахте да извеждате близнаците си само с един придружител - значи ли, че иначе се извеждат с поне двама

Поларче, аз очите на 8 си ги отварям и рядко изпускам единия от поглед да свърши някоя беля. И рефлексите ми са много бързи, даже един ден в Хепито бяхме седнали с едно ъглово сепаре и в един момент жената до мен тръгна да си взима чантата, която беше точно да мен и да си ходи, а аз с такава скорост се обърнах и я сграбчих, защото ми се стори като дете, което пада, че жената остана същисана

Но за това ,че децата са свикнали на неограниченост е  вярно. Тези дни се сещах за Джъмпърчето как като били малки нейните им връзвала каишките една към друга, та да се научат да тичат в една посока и сега си давам сметка, че ранното възпитание на тичане в една посока е много полезно

Поларче, опитах веднага щом пуснах темата да редактирам заглавието, но не намерих как става

Оркестра, наистина се почевствах по-добре от мнението ти и това на останалите момичета ,които имат същите виждания и страхове като мен. Явно не съм сама.

Явно наистина си зависи и от децата и от всичко и не може да се глобализират отговорите. Ето за пример имам близнаците на Микки, ами те от самото си раждане са доста кротки, спят почти двойно колкото моите в денонощието и т.н. Пу, пу, да не им е уроки А са горе-долу на възрастта на моите, само с 3 месеца разлика. А моите просто са си доста активни и не се спират нито за секунда. Миналата седмица новата бавачка като остана с нас за цял ден ме пита - ама те през цялото време ли са така? Не спират ли да си починат по някое време за малко Ами не, даже едвам ги слагам по креватите като стане време за сън. Решила съм и на плуване да ги записвам, та белким си изразходват енергията

Поларче, точно по тази причина и аз започнах да ги извеждам сама, иначе бяха едни уговорки, телефони, ключове се разменяха. За вратата на блока бях изкарала десетина ключа за всякакви помощници, които вечно си ги забравяха  абе хич не ми беше удобно. Пък и нашите работят, изморяват се, не им е всяка вечер да препускат след две деца.
Най-интересното за мен от цялата работа беше, че като останах сама с тях, започнаха да слушат далеч повече. И сега е така - сама ли съм с тях - слушат ме, съберем ли се повече гледачи настава хаос