всеки ден е различен, но като цяло с желание ...
- Публикувана: 9 май 2008, 08:51 ч.
- Последно мнение: 17 май 2008, 13:56 ч.
Ходите ли с мерак на работа?
Много е лошо да обичаш работата си, а да ненавиждаш работното си място. Даже от известно време си мисля да напусна ...
"/това, българите сме опасни, бе!/
не ми се напуска, но ....май натам вървят нещата......
Честно казано вече искам да си почивам у дома няколко години,ако ме разбирате какво искам да кажа. 
Единствена жена съм във фирмата и това изобщо не ми допада.Не мога да споделя с никого нищо,и всички ме изнервят.Бях в болнични три месеца и изобщо не ми се връщаше да работя ,но уви няма как.Отделно пътя до работа е много и ужасно натоварен,губя по два часа дневно само в път.
Единствена жена съм във фирмата и това изобщо не ми допада.Не мога да споделя с никого нищо,и всички ме изнервят.Бях в болнични три месеца и изобщо не ми се връщаше да работя ,но уви няма как.Отделно пътя до работа е много и ужасно натоварен,губя по два часа дневно само в път.
Ох, никак даже! Като знам сутрин, че отивам нататък, чак ми се реве. С въже трябва да ме теглят. И то не защото ме мързи, а защото обстановката в офиса е непоносима и се чувствам тотално смазана психически. Много е лошо да обичаш работата си, а да ненавиждаш работното си място. Даже от известно време си мисля да напусна ...
Като знам сутрин, че отивам нататък, чак ми се реве. С въже трябва да ме теглят. И то не защото ме мързи, а защото обстановката в офиса е непоносима и се чувствам тотално смазана психически. Много е лошо да обичаш работата си, а да ненавиждаш работното си място. Даже от известно време си мисля да напусна ...
(( 
О, да, винаги съм ходила с желание на работа - интересна, динамична, срещи с нови хори, разнообразна. И сега, когато съм в майчинство, още повече ми се ходи на работа.
Аз си харесвам работата и в повечето случаи ходя с желание. Когато обаче шефа не ме е дооценил и се чувствам потиснато и тогава имам моменти, когато не ми се тръгва даже. Но бързо ми минава. Първо работата ми е средно натоварена, чувствам се добре, много се радвам когато правя нещо смислено и допринасям с някоя идея или проект. Второ- обичам колегите си... Разбираме се много, помагаме си, подкрепяме се.. Е, от време на време се поскарваме, разменяме си по някоя жлъчна дума, разочароваме се, но като цяло бързо ни минава и сме много сплотени и задружни...
Голям кеф е сутрин да се съберем на мансардата да пием по едно кафе и да пафнем по някоя цигарка; да се заредим позитивно за работния процес.
Обядите ни също са разкошни. Имаме си правило- на масата не се говори за работа! Много е весело, по време на обяд разпускаме от напрежението
Така, че смея да кажа, че ходя на работа с желание.
Голям кеф е сутрин да се съберем на мансардата да пием по едно кафе и да пафнем по някоя цигарка; да се заредим позитивно за работния процес.
Обядите ни също са разкошни. Имаме си правило- на масата не се говори за работа! Много е весело, по време на обяд разпускаме от напрежението
Така, че смея да кажа, че ходя на работа с желание.