Самата работа не я харесвам,харесва ми това,че излизам от къщи,че се общувам с други хора,че се разтоварвам от мъжа ми и децата(предвид 3 години седяне в къщи 
)
) - Публикувана: 9 май 2008, 08:51 ч.
- Последно мнение: 17 май 2008, 13:56 ч.
Ходите ли с мерак на работа?
Много харесвам работата си 
Може би защото съм съсобственик
Но стресът идва много - понякога наистина много
проблемът е обаче в нас - още сме начинаещи и колкото и да се опитваш да си врял и кипял, понякога не става.
А и инвестициите които ще продължаваме да правим поне още 5-6 години ни правят доста по-бедни от обикновен служител.
За мен май откриха графата - беден много беден шеф
Може би защото съм съсобственик
Но стресът идва много - понякога наистина много
проблемът е обаче в нас - още сме начинаещи и колкото и да се опитваш да си врял и кипял, понякога не става.
А и инвестициите които ще продължаваме да правим поне още 5-6 години ни правят доста по-бедни от обикновен служител.
За мен май откриха графата - беден много беден шеф
В момента , не .... просто не ходя на работа
Преди, когато нещо ми е било "не на кеф" в нещата там съм гледала да съсредоточа вниманието си в мисли за датата и величината на сумата, която ще получа като възнаграждение ....
Ако въпросната сума не провокира позитивно настроение .... мисля за нова работа
Звучи малко цинично, та да допълня ....
Ако смятам, че въпреки сумата работатата ми носи прекалено негативи, повече от тези които бих имала на друга такава при същата сума ..... отново мисля за нова
Преди, когато нещо ми е било "не на кеф" в нещата там съм гледала да съсредоточа вниманието си в мисли за датата и величината на сумата, която ще получа като възнаграждение ....
Ако въпросната сума не провокира позитивно настроение .... мисля за нова работа
Звучи малко цинично, та да допълня ....
Ако смятам, че въпреки сумата работатата ми носи прекалено негативи, повече от тези които бих имала на друга такава при същата сума ..... отново мисля за нова
Мога да се изсмея на този въпрос. 
Не, не ходя с мерак. Мразя я от дън душа.
Друго обаче няма за хора с езици.
Или ще е тая простотия, или секретарка, за което вече ми казаха, че не ставам.
Или преводач, с което ще умра от глад, а по цял ден ще се дзверя в букви
Иска ми се да съм учител, но мъжът ми не е стигнал финансовото ниво, при което аз да мога да си позволя да работя за 300 лв.
Не, не ходя с мерак. Мразя я от дън душа.
Друго обаче няма за хора с езици.
Или ще е тая простотия, или секретарка, за което вече ми казаха, че не ставам.
Или преводач, с което ще умра от глад, а по цял ден ще се дзверя в букви
Иска ми се да съм учител, но мъжът ми не е стигнал финансовото ниво, при което аз да мога да си позволя да работя за 300 лв.
С мерак не ходя от известно време, а отначало ходех.Но не е заради работата или заради колеги.Обичам си я.Даже шефовете са ме записали на някакви семинари за повишаване на квалификацията, което означава повишение.Просто не виждам смисъл в това ходене на работа.Даже и с повишението парите пак няма да ми стигат, покрай тези заеми за къщата.Мъжа ми все не си намира работа да му пасва / не , че работа за него няма- има/, но...Иска да е за много пари, ама ние междувременно сме на път да станем клошари Направо вече ми писна.А работата ми е хубава.
Направо вече ми писна.А работата ми е хубава. 
Не, не ходя с мерак на работа. Работата ми е спокойна , шефката е готина, нямам други колеги, съответно няма сплетни и клюки. НО! Заплатата ми е крайно недостатъчна и това естествено ме изнервя, до момента, до който парите ни стигаха, нямаше проблем, но от няколко месеца насам нещата коренно се промениха. Не съм свикнала да живея кой знае колко нашироко, но пък и не съм свикнала по този начин едва да свързваме двата края до следващата заплата. Затова мислим за емиграция в чужбина, тук оправия няма. Не ме интересува толкова какво ще работя, интересува ме какво ще получавам срещу това и, ако то ми е достатъчно, за да живея нормално, ще ходя с желание на работа
... Не ме интересува толкова какво ще работя, интересува ме какво ще получавам срещу това и, ако то ми е достатъчно, за да живея нормално, ще ходя с желание на работа
Просто, явно, понякога много ми писва и стресът ми идва в повече...., но без работата щеше да ми е по-зле.
Само да нямаше интриги ....., но..
ходя с отвращение на работа
с колежката сме в студена война, не си говорим въобще
дразни ме адски много и за най-малкото нещо е в състояние да ми вдигне кръвното и то за стотни от секундата
преди да дойда в тази фирма съм работила с къде-къде по-интелигентни и способни хора,
но тази г-жа смята,че е незаменима и че фирмата има работа благодарение на нея
а и не само тя - май половината ми колеги са така
ох, добре, че ми дадоха болнични, че въобще не се издържаше вече
с колежката сме в студена война, не си говорим въобще
дразни ме адски много и за най-малкото нещо е в състояние да ми вдигне кръвното и то за стотни от секундата
преди да дойда в тази фирма съм работила с къде-къде по-интелигентни и способни хора,
но тази г-жа смята,че е незаменима и че фирмата има работа благодарение на нея
а и не само тя - май половината ми колеги са така
ох, добре, че ми дадоха болнични, че въобще не се издържаше вече
Не!
И аз работя в зверилник. Аман от самозабравили се колеги и шефове, които се мислят за полубогове.
Нямам 2 мин нито за обяд, нито за кафе, нито за личен разговор по никакъв повод.
Планирам (надявам се успешно!) скорошна раздяла със "скъпата" ми фирма.
И аз работя в зверилник. Аман от самозабравили се колеги и шефове, които се мислят за полубогове.
Нямам 2 мин нито за обяд, нито за кафе, нито за личен разговор по никакъв повод.
Планирам (надявам се успешно!) скорошна раздяла със "скъпата" ми фирма.
във връзка с това утре ще сложа един правилник за вътрешния трудов ред, нещо от рода, че ако видиш колега, който се е подпрял на брадичката си и хърка - лекичко да го загънеш и да излезеш от стаята за да не му пречиш да си почине
.