Нямам търпение да разбера как е втория път - сигурно пак ще е толкова хубаво и вълнуващо! 
- Публикувана: 10 май 2008, 10:21 ч.
- Последно мнение: 14 май 2008, 13:46 ч.
разли4но ли е 2я път?
Много ми е интересно дали е по разли4но ,когато разбере6 ,4е отново 4ака6 бебе???? 
дали е същото нетърпение и вълнение или си погълнат от 1вото си детенце .Ами когато се роди и го гу6не6,същото ли е ????по хубаво или.....някои казват пък 4е само си мислят за детенцето ,което ги 4ака вкъщи....незнам.нека маиките с 2 или пове4е деца да разкажат за мига ,когато изживяното запо4не да е повтаря.на мен от една страна много ми се иска като поотраснеслед някой друг месец бебо,да си наравим още едно ,но ....ще видим..благодаря предварително н атези май4ета ,които споделят как е било при тях
дали е същото нетърпение и вълнение или си погълнат от 1вото си детенце .Ами когато се роди и го гу6не6,същото ли е ????по хубаво или.....някои казват пък 4е само си мислят за детенцето ,което ги 4ака вкъщи....незнам.нека маиките с 2 или пове4е деца да разкажат за мига ,когато изживяното запо4не да е повтаря.на мен от една страна много ми се иска като поотраснеслед някой друг месец бебо,да си наравим още едно ,но ....ще видим..благодаря предварително н атези май4ета ,които споделят как е било при тяхПървата ми мисъл когато видях бебчето и го гушнах беше-"Как съм живяла без теб??"
става все по-вълнуващо всеки път. Вече знаеш какво щастие те чака. 
Да,по-различно е!
Първият път отделях повече време за себе си,мацотех се с разни кремчета,спях доста,качих повече килограми
. Доста литература по въпроса за бременността и майчинството изчетох. Някакси нещата ми бяха розови и неясни. Чувствах се странно,когато бебето си появи. На моменти не вярвах,че вече имам бебе...толкова дълго жадувано.
Сега се грижех за баткото. Не оставаше толкова време да се поглезя,кокто първия път. Имах ясната представа какво става. Боях се от раждането
, но бях убедена,че ще бъде по-леко. Сълзи от щастие,когато говорех с таткото и все още бях в Родилен дом. 
По-спокойна съм в обгрижването,защото вече знам как да го правя.
Радостта,щастието,сълзите,тревогите....стават по две,а някъде по три.
Първият път отделях повече време за себе си,мацотех се с разни кремчета,спях доста,качих повече килограми
. Доста литература по въпроса за бременността и майчинството изчетох. Някакси нещата ми бяха розови и неясни. Чувствах се странно,когато бебето си появи. На моменти не вярвах,че вече имам бебе...толкова дълго жадувано.Сега се грижех за баткото. Не оставаше толкова време да се поглезя,кокто първия път. Имах ясната представа какво става. Боях се от раждането
, но бях убедена,че ще бъде по-леко. Сълзи от щастие,когато говорех с таткото и все още бях в Родилен дом. По-спокойна съм в обгрижването,защото вече знам как да го правя.Радостта,щастието,сълзите,тревогите....стават по две,а някъде по три.
Нетърпението и вълнението са повече 
за съжаление и страха да не стане нещо, май също. Но второто майченство май е по-хубаво, защото много от нещата вече си ги преживял, по-подготвен си и имаш повече време да му се насладиш.
за съжаление и страха да не стане нещо, май също. Но второто майченство май е по-хубаво, защото много от нещата вече си ги преживял, по-подготвен си и имаш повече време да му се насладиш.Много точно казано
Хубава темичка 
!
Аз често си мисля, какво ще бъде като забременея втори път - живот и здраве, дано това се случи един ден! Мисля си, че много по-пълноценно ще изживея бременността си, осъзнавайки какъв прекрасен период от живота на една жена е тя. И, разбира се, раждането и гледането на бебчето после.
!Аз често си мисля, какво ще бъде като забременея втори път - живот и здраве, дано това се случи един ден! Мисля си, че много по-пълноценно ще изживея бременността си, осъзнавайки какъв прекрасен период от живота на една жена е тя. И, разбира се, раждането и гледането на бебчето после.
в пъти по-хубаво е
Да,по-различно е!
Сега се грижех за баткото. Не оставаше толкова време да се поглезя,кокто първия път. Имах ясната представа какво става. Боях се от раждането, но бях убедена,че ще бъде по-леко. Сълзи от щастие,когато говорех с таткото и все още бях в Родилен дом. По-спокойна съм в обгрижването,защото вече знам как да го правя.
Радостта,щастието,сълзите,тревогите....стават по две,а някъде по три.
Сега се грижех за баткото. Не оставаше толкова време да се поглезя,кокто първия път. Имах ясната представа какво става. Боях се от раждането
, но бях убедена,че ще бъде по-леко. Сълзи от щастие,когато говорех с таткото и все още бях в Родилен дом. По-спокойна съм в обгрижването,защото вече знам как да го правя.Радостта,щастието,сълзите,тревогите....стават по две,а някъде по три.
