о в това отношение съм много страхлива -водих и прибирах големите от у4илище допреди 2 години тогава бяха -4 и 5 клас,а у4илището им е на 20 мин от нас
- Публикувана: 11 май 2008, 12:39 ч.
- Последно мнение: 12 май 2008, 09:49 ч.
Страхливки или смели? Колко страхливи и колко смели?
Големият ми син тръгна да пресича сам чак в трети клас. Дотогава винаги е пресичал с някого. Родител, познат, госпожите от занималнята и т.н.
Не бих рискувала да пусна детето си само по улицата именно защото тук никой не се вълнува от знаци, правила и тем подобни.
Не бих рискувала да пусна детето си само по улицата именно защото тук никой не се вълнува от знаци, правила и тем подобни.
Аз съм и от страхливите,и от предпазливите. 
И сигурно и аз бих придружавала сина си до 3 клас. 
В момента сме в период с малкото ми дете(почти на 3г), в който едва я увещавам да ме държи за ръка. Понякога се съгласява, но понякога не желае и казва, че искала сама да върви. По улиците това е недопустимо и тя започва да реве, да пищи, вика, че я боли(лъже, защото я държа здраво, но не стискам). Днес една баба точно на кръстовището ме спира да пита защо плаче детето ми. Аз бързах да хвана зеленото на светофара и тя върви и нарежда на малката: " Не плачи, баба, тя майка ти е болна, не плачи, ще я разболееш повече!" 
Ужас, не стига, че ме бави точно на шосето, не стига че не ми е приятно да говори с дъщеря ми, не стига, че съм изнервена заради пищящото ми дете и бързам да пресека, а тя чак болна ме изкара. Не ме видяла да я удрям, аз и не съм я ударила, само не й разрешавам да ми пусне ръката и предпочитам да реве, но да пресечем безопасно.
Ужас, не стига, че ме бави точно на шосето, не стига че не ми е приятно да говори с дъщеря ми, не стига, че съм изнервена заради пищящото ми дете и бързам да пресека, а тя чак болна ме изкара. Не ме видяла да я удрям, аз и не съм я ударила, само не й разрешавам да ми пусне ръката и предпочитам да реве, но да пресечем безопасно. 
И аз съм от страхливките. Водя си детето за ръката, стоя на площадката а игра. Но не упреквам майката, вероятно има причина детето да върви по назад...
Каква ли ще е тази причина, за да рискува живота на детето си
? Дори и да не нейно, явно тя е отговаряла за него. Сигурно до гимназията моите ще пресичат с човек до себе си. Те да са ми живи и здрави, пък нека съм страхлива.
Определено страхливка. Мъжа ми много ме упреква за което и си имаме разпрвии. Въпреки, че той е бил на 5 год. когато свекърва ми го изпратила да посрещне кака си от училище, като за целта трябва да пресече Симеоновско шосе! Блъска го кола и го потрошава, чист късмет, че е оживял! Няколко месеца е лежал в Пирогов гипсиран целият. И други подобни случки е имал поради родителска безотговорност, но й той и майка му ме винят за моят страх. С което няма да ме променят.
Ужасно съм страхлива. За себе си - изобщо, но когато става въпрос за децата ми - съм трепетлика/ далеч не само за пресичането, всъщност за всичко!/.
Напоследък опитвам да обуздавам по малко, милиметър по милиметър страховете си, защото не искам да ги предавам и на децата си, което на свой ред да им попречи да бъдат уверени.
Но за това писах достатъчно в другата тема
Напоследък опитвам да обуздавам по малко, милиметър по милиметър страховете си, защото не искам да ги предавам и на децата си, което на свой ред да им попречи да бъдат уверени.
Но за това писах достатъчно в другата тема
За конкретния случай,мисля,че е било безотговорно от страна на майката,да остави така това малко дете,още повече като знам,какво е движението в София.Според мен поне докато не започнат училище и не свикнат с по-големите отговорности,които то налага,не може и дума да става за подобни инициативи.В този смисъл-предпочитам да съм страхлива,а децата ми-живи и здрави.
