Публикувана: 14 май 2008, 21:31 ч.
Последно мнение: 20 май 2008, 19:09 ч.

учи я да удря...:(

2 829
55
1

# 15 15 май 2008, 11:14 ч.

Мнения: 118

Цитат на: Ulia в чт, 15 май 2008, 10:46

И аз имам подобен проблем със свекърва си.Ако дребния се удари в столчето например, тя го учи да го удря след това за наказание, че детето го е заяболяло.Не одобрявам, но не смея да и кажа нищо, защото тя е сестра в ясла и е с претенции, че е изключително компетентна в отглеждането и възпитанието на деца в тази възраст.Ако стана свидетел на подобен случай казвам:'Не така, мамо. Столчето не бива да се удря, защото и него ще го заболи и ще плаче също като теб.' Незнам дали е правилно-засега детето ми не проявява агресия, а това ми спестява разправиите със свеки, пък и се надявам все някога да схване намека.

Друг случай обаче.Синът ми беше нахапан преди няколко месеца в много жестоко по ушите и гърба от друго дете в яслата.Явно все още не е преодолял психическата травма и стреса от случилото се, защото от тогава често ни казва:'Апи,.. цата апи'/Хапят, децата, хапят и сочи ушетата си и проплаква. Онзи ден влизам в стаята и ставам свидетел на това как малкият се жалва от същото на баща си,а той му каза:'Няма да даваш да те хапят, ще удряш ако някой иска да те хапе.Ей, така -бам, бам'. Не реагирах.Отначало се стъписах, защото със съпруга ми уж сме обсъждали въпроса и сме против това детето да се възпитава да бъде агресивно, но не реагирах. Истината е, че не искам никога повече нещо подобно отново да се случва на сина ми и че искам да може да се защити сам в такава ситуация.

Винаги съм казвал,че учител се става ,ако те "тегли ".Това ,че си възпитател в детска градина за съжаление не те прави компетентен.Удрянето на предмета който ти е "причинил" болка си е чиста простотия.Като паднеш от ските не ги налагаш със щеките ,нали?А ,що се отнася до мъжа ти ,съгласен съм с него - "Аз не нападам, но съм длъжен да се защитавам".

# 16 15 май 2008, 11:38 ч.

Асеновград
Мнения: 1 552

Цитат на: Ме4тателка в чт, 15 май 2008, 10:24

Цитат на: Ал в чт, 15 май 2008, 09:25

По принцип истината е някъде по средата. Не трябва да учим децата си на агресия, но и не трябва да ги правим овце, търпящи нападенията и агресиите на другите деца.
Има нещо вярно в това, че трябва да учим децата ни да се защитават. В случаи на нападения от други деца, аз уча моите да се отдръпнат и да не си играят с тях. Но ако агресията продължава тогава какво? Много е тънка границата и трябва внимателно да се подхожда в ученето на децата как се реагира в такива ситуации.

Съгласна съм с горното мнение,но въпреки това мисля,че съпругът ти трябва да поговори с майка си.
Ако някой ще учи детето да се защитава,то това са родителите според мен!

# 17 15 май 2008, 12:02 ч.

Мнения: 1 447

И аз мисля,че бабата не постъпва правилно.Достатъчно агресия има около нас,та и ние да учим децата на нея.
Моята свекърва постоянно рита котките пред дъщеря ми и в един момент тя също започна да ги рита.Когато я
попитах защо рита,тя ми отговори:ами и баба прави така.Проведох разговор със свекървата и за сега престана
да се държи така с котките.За мен това също е вид агресия.

# 18 15 май 2008, 13:17 ч.

Мнения: 53

мили мами,благодаря за мненията ви. искам да ви кажа ,че не пуснах темата с идея да се бонтувам срещу свекърва ми, никоя мама не ме упреква в такова нещо,но исках да е ясно понеже има доста теми провокирани от неразбирателството със свекървите,а моята не е от тях! Simple Smile

аз уважавам и обичам свеки, но примерът и ме обезпокои и реших да потърся и вашето мнение по въпроса.всичко ,което прочетох до тук съвпада и с моето мнение.
имаше въпрос на колко е малката - на година и 7 месеца е. мисля ,че и да и обяснявам какво е самозащита и какво е бой без причина няма да ме разбере. не искам да стане като онези деца,които отбягваме защото са по- агресивни, ритащи и блъскащи, те са и вечно отбягвани - имаме си такъв пример на площадката,където играе малката . когато удря нещо,което я е спънало или я дразни и обяснявам,че нищо няма да постигне - най-много ще си удари ръката и нея пак ще я боли и така .
Ulia, много съжалявам за травмата нанесена на твоето детенце. Незнам какво е провокирало другото дете да постъпи така, но при всички положения предполагам,че причината е от примера в къщи и от най-близокото му обкръжение.

# 19 15 май 2008, 13:32 ч.

София
Мнения: 2 840

Toва е доста разпространен метод за "успокояване" на дете при някакъв ицидент, който се практивкува предимно от бабите. Нямам идея откъде иде, но вероятно е за нещо като отвличане на вниманието и понеже в повечето случаи децата не са истински наранени, а само стресирани и ги избива на рев, което също е нещо като агресия, та се пренасочва към предмета, "отговорен" за "страданието"/яда/ на детето и то се успокоява.
Аз не одобрявам подобна методика, защото моделът може да се пренесе подсъзнателно и по-нататък, когато, като се раздразни нещо вече порсналото дете, се успокоява, като си го изкара на друг. Освен това така се пренася усещането за собствена грешка като вина на някой друг, та става нещо като "на крива ракета, космосът й пречи".

Ти пробвай по другия начин - като се спъне или се бутне в нещо, карай я да го гали и да му се извинява, защото и него го е "заболяло". Освен това да му обясни, че е станало неволно и че й нея я боли.
Аз не съм практикувала нито единия от тези методи, но щом детето ти вече е научено да "бие" предметите, няма да се откаже току-така, та ще трябва да се привиква към ново отношение. Докато накрая просто няма да извършва никакви ритуали, което си е най-добре.

# 20 15 май 2008, 13:41 ч.

На черешата
Мнения: 8 393

Цитат на: КЛОНКА в чт, 15 май 2008, 13:32

Toва е доста разпространен метод за "успокояване" на дете при някакъв ицидент, който се практивкува предимно от бабите.

М даааа,и нашите баби се опитаха да го лансират този метод,но бързо ги вкарахме в правия път. Peace

Не се притеснявай да и кажеш.

# 21 15 май 2008, 13:55 ч.

Мнения: 5 940

Доста хора около нас успокояват по този начин децата си. Друго, което ми прави впечатление е, че колкото по-агресивно е детето /например отнема чужди играчки, посяга да удари, когато взимат неговата/, толкова по се радва на одобрение от майката, което на мен ми изглежда леко странно. Уча синът ми да подава на другите бебета играчките си, когато го боли, го успокоявам, не го карам да удря и да отвръща, не ми е хрумнало, но явно това се счита за нормално.

# 22 15 май 2008, 15:03 ч.

Мнения: 3 929

В крайна сметка превъзпитаваме и децата си и бабите им. Така се получава на практика.
На мен ми е много трудно да възпитавам детето си в определени моменти, особено когато първо трябва да му обясня, че не трябва да постъпва така или иначе, защото така е прието, и после - да не постъпва така, както го учи баба му. И детето тотално се обърква.
Как да обясня на детето си да не бъде агресивно, когато почти всички деца от групата му са такива? Може би успявам донякъде, но и аз не знам как. Непрекъснато натяквах на детето, че не бива да удря, не бива да хапе, не бива да скубе и т.н. с или без причина. Казах му, когато го бутнат, ударят или нещо подобно, да не отвръща, а просто да избягва въпросното дете и да не си играе с него.
А иначе и свекърва ми има този навик да удря неодушевени предмети, но не съм се замисляла, че може да има такъв отрицателен ефект и не съм й правила други забележки.
Ако бабата не иска да приеме забележките ти, колкото и деликатно да си я помолила, просто продължи настоятелно да правиш забележки на твоето дете и да му обясняваш, че не е редно да прави така. Децата определено са по-възприемчиви и по-податливи на превъзпитание от възрастните.

# 23 15 май 2008, 15:23 ч.

Мнения: 4 292

Цитат на: Vache в чт, 15 май 2008, 10:21

Цитат на: Клото в чт, 15 май 2008, 09:08

Поговори с мъжът си. Майката си е негова, негово е и задължението да се справи с нея. Ако все пак не предприеме нищо, или пък бабето не вникне, директно се разправяй - това не е шега и със сигурност ще има последствия за детето ти и за околните.

Какво като си е негова майката... според мен трябва да си се направи забележка на бабата директно, на момента. Аз лично бих казала на свекърва си всичко, което не ми харесва. Не агресивно и скандалджийски, а в стила "Аз бих предпочела..." Детето ми не е агресивно или поне не извън рамките за 5 г. дете. Никога не сме били предмети и подобни щуротии.

Ами виж сега, моята свекърва например е от тези, които няма да обърнат внимание на приказки от рода на 'аз бих предпочела..". Всичко би приела за критика, защото е поднесено от мен. И пак ще си прави каквото си знае. За това винаги избягвам да и правя забележки, още повече когато съм я оставила да гледа синът ми. Тоест, винаги може да ми каже като не ми отърва, да си го гледам сама и ще е права.
Но когато собственият и син обясни, че ние имаме различни виждания от нея, относно определени етапи от възпитанието на малкия, то тя се вслушва повече, просто избягваме директния конфликт. От друга страна, на него всичко му е простено, и по-острия тон и критиката и т.н.
Де да знам, аз не гледам еднозначно на нещата, просто приемам, че има различни хора с различно мислене и мироглед. И гледам да подхождам предпазливо, поне в началото, докато видя дали ще има някаква промяна.

# 24 15 май 2008, 15:34 ч.

Мнения: 4 784

По същия начин и моята свекърва даваше пример на Калоян как да бие стола, защото се спънал в него, паднал и плакал. Още на момента се разбрахме относно този възпитателен метод. Никак не го одобрявам, но е истина, че е доста разпорстранен.

# 25 15 май 2008, 15:54 ч.

Мнения: 53

излиза,че това е някакъв метод на отвличане на вниманието на детето,който се е прилагал от нашите родители...аз мога да намеря още много други начини за справяне със ситуацията,без да са свързани с агресивно поведение,но...айде както и да е ... ние - техните деца не сме съгласни с това, дано ни чуят и разберат Laughing

# 26 15 май 2008, 21:10 ч.

Мнения: 639

ох колко ми е познато ooooh!

и моята майка го практикува това с моето дете,няколко пъти и правих забележка и пак продължава да го прави Tired

Малката е започнала и нас да бие,направо не знам как ще я отуча ooooh!

# 27 15 май 2008, 21:34 ч.

София
Мнения: 7 673

Значи, доколкото разбирам, бабата учи детето да удря неодушевени предмети, като се нарани, а не да удря деца.
С цялото ми уважение към инстинкта ти - децата отлично правят разлика между одушевени и неодушевени предмети. С моите и двамата сме си пердашили лошите секции, врати и ръбове, като са ни удряли и това не е нещо, което ги е направило агресивни. Никак даже не са такива Naughty

Методът е идеален именно за отвличане на вниманието!
А това, че детото ти е ударило друго едва ли е пряко следствие на побоя над предметите Wink

Най-вероятно е период, който ще мине Hug

Ако продължи, се замисли да вземеш мерки, но пак ти казвам - нещата НЕ СА свързани!

Последна редакция: чт, 15 май 2008, 21:40 от irinaradeva

# 28 15 май 2008, 21:41 ч.

Мнения: 4 629

Не е правилно според мен да се бият "лошите маси, ръбове...".

Ако мислиш, че имаш шанс да накараш бабата да спре с тези "съвети" опитай да поговориш с нея.

Ако ли не говори колкото можеш повече с детето си и му обяснявай, защо не се удря Peace

# 29 15 май 2008, 22:57 ч.

Мнения: 1 568

Моят съм го възпитала така,че на мравката път прави и СЪЖАЛЯВАМ,МНОГО СЪЖАЛЯВАМ!!!!Детето ми го тормозят ,а той милият залакът от устата си дава,светът е жесток!!!!

Препоръчани теми

Бързи въпроси и отговори деца -6

Махане на памперс и биберон - 3

Двигателни умения на дете на 1и половина

Нещо смешно, което децата казаха - 15 тема

Причина:

Причина: