Не мисля за детето си

Може би трябва да поспреш да мислиш толкова за Мариус Куркински примерно и други подобни дивотии и да се съсредоточиш повече върху детето си 
Не искам да те обидя , казвам го с най - добри чувства ... , но ето това примерно не ми се струва нормално -


Ти наистина много разсъждаваш / съдя по другите ти теми , които съм чела / , но не за правилните и необходимите неща ...

Първият месец след раждането на сина ми имах подобни на твоите чувства.На моменти изключвах,и беше много странно че това дете което спи в креватчето е мое,а аз довчерашен келеш-съм вече майка .Мъжа ми и той беше същия,съзерцавахме малкото същество и се чудехме какво да правим и как да го правим...
После се обърнах към другата крайност-прекалено станах грижовна,бих казала даже пристрастена към бебето..Когато го оставях някъде(на майка ми или свекърва ми) за два часа,после търчах като луда да се прибера,мислите ми бяха все при бебчо.Притеснявах се за всяко нещо което ми се струваше странно в поведението му .Треперех прекалено много над него и се шашках дори за незначителни неща .
Следващата фаза,в която съм си още е момента на осъзнаването че това си е моето детенце,което обаче е отделно човешко същество.Както и осъзнаването че аз също съм отделно от него.Когато го оставям някъде(като беше бебе усещанията ми бяха че никой освен мен не го гледа достатъчно добре) имам пълно доверие на хората на които го оставям,и да-вече не мисля за него постоянно.Когато знам че е в добри ръце,и щастлив,това ми носи спокойствие.Наслаждам се на времето което имам само за себе си и го използвам пълноценно.Скоро бяхме на почивка с мъжа ми само за 3 дни,без детето,беше тоооолкова хубаво .Човек има нужда от такива моменти,в които да не мисли все за децата
Когато съм с детето си обаче,в повечето моменти съм изцяло отдадена на него,не ми убягват никакви подробноси от ежедневието и няма как да забравя(гладен ли е,жаден ли е,спи ли му се или му се играе......).Познавам го вече достатъчно добре,за да знам и да нямам чуденки какво иска и защо прави това или онова

Хайде и аз в клуба. Заплес съм. Обичам я, съобразявам се първо с нея и после със себе си и всички други. Но. Когато излизам сама навън напълно изключвам, дори понякога забравям да звънна на мъжа ми и да питам как са. Обяснявам си го с това, че просто страшно много време прекарваме заедно за момента и когато имам възможност да се отделя за малко мозъка ми превключва на друга вълна за да навакса един вид...
Когато през деня заспи си отдъхвам, че ще имам час два спокойствие без да ме дърпа за крачола или за ръката за да обикаляме апартамента. Даже тези дни съм изпаднала в дилема как да не полудея от 7 до към 13-14 часа, понеже тя явно вече не иска да спи преди обяд, така остава само с едно спане през деня.
Вечер като си дойде баща и се скатавам някъде и ги оставям да се занимават двамата за да се посвестя малко.
Въобще така като пиша почвам да се чудя що за майка съм?
Не знам как ще бъде когато тръгне на ясла, но ако се чувства добре и свикне там сигурно много ще ми "олекне", просто това ежедневие между памперсите, манджите и пясъчника някак ме изцежда и усещам че е по-добре и за двете ни, когато имаме възможност понякога да отдъхнем поотделно.

Има обаче и нещо друго, някак изведнъж, след като навърши една година, тя от бебе сякаш се превръща все повече в човек. И това ме кара някак още повече да я заобичам и да се гордея с нея. Понякога седя и я гледам и се чудя кога стана на една годинка и как отцеля това дете с майка като мене досега. И затова си мисля, че колкото повече расте и става човек, толкова повече ще бъде част от мен, вместо да е обратното.

Мисля постоянно за дъщеря. Всяко мое действие е свързано с нея- бързам да свърша по-бързо работа, за да я взема по-рано от детска градина, сменяйки си работата първо помислих как ще мога да се справям с грижите за детето и пр.. За мен дъщеря ми е неизменна част от живота ми, част от моя ден, независимо къде съм и какво правя.

Съжалявам, не искам да обиждам, но твоето изказване ме подразни страшно много.

Напълно съм съгласна с това мнение 

Но за да пусне темата, очевидно авторката има своите колебания. Въпросът е, че по форумите нещата обикновено са черно-бели - или "не се притеснявай, няма нищо обезпокоително!!!", или "леле, ти чуваш ли се какво говориш?!?" А в живота, както знаем, има и нюанси. Не се съмнявам, че Sedada ще открие баланса, подходящ най-много за нея и нейното дете. Отношенията "майка-дете" са като всички отношения - те се изграждат, напасват, развиват... Поне при мен нещата не дойдоха изведнъж и от само себе си - дори мога да кажа, че сега, когато синът ми е на 5 години, имаме много по-здрава и дълбока връзка, отколкото когато беше бебче - изцяло зависимо от мен за хранене, преобуване и т.н.

Не мисля за детето си само когато спя.Дори близки и познати ми казват че не съм наред това моето било болестно състояние.А да не ви казвам ако настине, просто става нещо страшно, аз просто не ям, не спя, и само мисля,мисля........Това е прекалено знам но не мога да се променя.Честно казано такива майки като Sedada не ги приемам.

Да, BirdsFlu, правилно си ме разбрала, точно това имам предвид, във форума майчинството и грижата за детето е ценност, с която определено се прекалява като цяло. Сравнявам с други форуми и с контактите ми в "живия" живот.  Хората често пишат дори това, което не е вярно и което просто няма как да бъде вярно. Приемам го от към хумористичната му страна, фанатизмът не е смешен, но лично аз съм убедена, че на практика пишещите тук не са фанатици, само пишат по този начин. Затова и написаното от мен визира именно крайностите в това отношение. Подчертала съм ги, да съм ясна.
В повечето съвременни книги за възпитанието и отглеждането на децата се обръща внимание на това напълно естествено проявление на липсата на "майчински" чувства към новороденото дете, особено ако е първо, в началото. Авторите са поне откровени- с раждането жената не може автоматично да преобърне живота, разбиранията, интересите си. С второто дете е по- различно, но пък и при него не се запитваш толкова често по такива поводи. Много е просто- нямаш време да дълбаеш. Пък за една недоспала майка, особено ако няма външна помощ, лично аз намирам за нормално нещата да й се струват "размити" и то често.
И при мен вързката с децата ми става по- дълбока и пълноценна с течение на годините. Няма да излъжа, ако споделя, че предпочитам контакта с по- големи деца. Докато са бебета обаче се нуждаят от обгрижване и топлина, за да станат именно онези, големите и интересните, с които ще ми е вече пълно удоволствие да общувам занапред. Около обгрижването има редица мероприятия, които определено не са нито приятни, нито интересни, но са задължителни, все пак и един възрастен човек може да си наложи да ги прави редовно и качествено.

zащо? тя си е майка и просто има и други интереси   

Човек винаги първо е човек, а следващите му проявления се наслагват върху това негово "основно" качество. И хората сме различни. Включително и по отношение на откровеността /включително към самите себе си/ и цялата ни съвкупност от други качества.
Нормално е, докато сменям памперса, докато бебето спи, а аз чета или почивам по друг начин, докато то си играе, докато го люлея, докато готвя или пасирам храната му, докато обяснявам задачите на големия си син, докато се притеснявам къде той играе в момента, докато пиша, докато работя, докато говоря по телефона или на живо с близките си, с колегите си и т.н. и т.н. да имам и други мисли в главата си. Не съм виждала до сега човек, който да има една единствена мисъл и цел в живота си.  Това ми звучи като фразата "Никога не лъжа."- доказано като невъзможно поведение.

  И аз съм така.Обичам си децата мноооого,но не съм обсебена денонощно да мисля само за тях.

Обожавам дъщеря си, тя е смисълът и центърът на моя свят. Засега си я гледам основно сама по цял ден и грижите не ми тежат. Но това съвсем не означава, че мисля постоянно за нея. И не считам, че е необходимо. Грижите за едно малко дете не могат да ангажират изцяло интелектуалния ми потенциал (за щастие ). Старая се да намирам някакъв оптимален компромисен вариант между нейните потребности и моята необходимост от несвързани с майчинството занимания. Освен майка, аз съм и много други неща, и съм убедена, че повечето от тези неща всъщност ме правят по-добра майка.

На мнение съм, че фиксирането на личността само от майчинтсвото, не е полезно нито за майката, нито за детето.
Седада е творческа личност, с израстването на детето и със започване на по-пълноценно междуличностно общуване, с по-малко физиология, нещата ще се променят.
Важното е, че полага усилия и съзнава какво  и липсва.

Добре казано! И при мен е така. Ето, той си играе наоколо, аз си чета и пиша тук, не съм обсебена. Но не го и неглижирам, по никакъв начин. Не съм си загубила контактите с околния свят, откакто имам дете, даже мога да кажа, че контактувам повече с приятелите си, защото не ходя на работа. Чета, информирам се.

Kазвала ли съм ти скоро колко много те обичам? И аз съм имала същите терзания. Но не ми е стигала смелостта да ги събера в писмен вид.

Жози, по страхливото е да чувстваш, че имаш проблем, а да не го споделиш.
Аз не съм сигурна, доколко това, въобще е проблем.

И аз в един момент усетих, че мозъкът ми се е превърнал в памперс и тръгнах на работа. Докато работя нямам деца. Докато съм майка - не работя. Разделям нещата и се чувствам комфортно. Когато карирерата ми пречи на майчинството, загърбвам кариерата. Когато децата ми са болни, ако ще чудо да стане - аз съм си вкъщи и бърша сополи.