Най-фрапиращия случай е с един младеж от Т... / хайде ще спестя точното име на града /. Та тоя младеж беше абсолютно мамино синче / единствено дете /. Ама инженерче, аз тоже, нашите и те го харесаха заради това..Но по темата :
Тоя все беше болнав нещо, сутрин не се къпеше, ходеше с едни слипове до кръста и с 3/4 чорапи, че да не изстине. Заболя го една вечер главата, казвам му-пий аналгин. Не, ще се обадим на мама от пощата тогава / разбирай това е 90-те началото /. Бре, да нямал тумор, ходихме и в бърза помощ, умрях от срамове
Постоях аз малко у тях..майка му му белеше доматите за салатата-сакън, да не яде люспи..
Веднъж стоим ние на автогарата и аз ще си тръгвам , закъдето учех / бяхме студенти от различни градове /. Автобуса запали вече , той вместо да ми се хвърли на врата, да ми каже ,че му липсвам и такива работи , той гледа в небитието и мърмори .. " Тя ..платката трябваше да е двуслойна /!!!!!... Пояснявам : учеше в МЕИ-то и правеше някаква курсова работа тогава.
ЕЕЕЕЕ, как се изтърпява такова дърво, кажете ми ?
Друг пък зарязах просто поради липса на чувства..Пък и беше доста пълен и отпуснат в моите представи и .....моля за извинение, ама оная му работа беше мнооого малка
И ред други безперспективни връзки за съжаление, за щастие кратки...