Не гледай на яслата като на 'затвор', където пращаш детето си по приндуда и от беизходица.
Опитай се да мислиш за нея като за място, където за детето ти ще се грижат с много любов и внимание, където то ще научи и открие много нови неща и ще играе с връстниците си. А ти отпусни душата си и се успокой, защото децата усещат когато майките им са неспокойни и притеснени и това ги прави тревожни.
Знаеш, че започвайки нова по-добра работа ще осигуриш по-добър живот и стандарт за семейството и детето си и това в случая е правилното решение. Напомняй си го всеки път, когато те загризе съвестта и се почувстваш гузна.
Иначе на мен тръгването на сина ми на ясла ми се отрази благотворно.Бях вече прекалено изтощена и изнервена от грижите за детето, домакинстването и другите ангажименти, които бях поела. Та сега, когато денят ми е по-подреден, по-пълноценно и приятно прекарваме времето, в което сме заедно със сина ми.
Опитай се да мислиш за нея като за място, където за детето ти ще се грижат с много любов и внимание, където то ще научи и открие много нови неща и ще играе с връстниците си. А ти отпусни душата си и се успокой, защото децата усещат когато майките им са неспокойни и притеснени и това ги прави тревожни.
Знаеш, че започвайки нова по-добра работа ще осигуриш по-добър живот и стандарт за семейството и детето си и това в случая е правилното решение. Напомняй си го всеки път, когато те загризе съвестта и се почувстваш гузна.
Иначе на мен тръгването на сина ми на ясла ми се отрази благотворно.Бях вече прекалено изтощена и изнервена от грижите за детето, домакинстването и другите ангажименти, които бях поела. Та сега, когато денят ми е по-подреден, по-пълноценно и приятно прекарваме времето, в което сме заедно със сина ми.
, но периодът бързо мина. Всяко дете малко или много е привързано към майка си, а адаптивният период е различен. 
.Само първите дни ми беше притеснено,и доста тъжно...като го оставях в яслата и се прибирах във винаги изпълнения с шум и викове апартамент,който беше странно тих и скучен 
.И се чудех какво ли прави сега детенцето ми и какво ли се върти в малката му главица 
.За радост тези ми настроения бързо се изпариха,когато разбрах че детето ми е спокойно там,играе с децата и се чувства добре.Това си личеше когато го вземах оттам-беше усмихнат,доволен,не спираше да бяга,да скача и да бърбори(по едно време имаше и опити за песен 
).Когато детето е щастливо,и майката е щастлива.Разбрах че сме взели правилно решение като го пуснахме на ясла,той е много общителен и средата там му се отразява добре 
.Да мисля да съм си в къщи в началото и да не работя за да мога да я оставям за малко и така постепенно да се адаптира.За това и мислим да я пуснем от септември.За да може до март да не работя и да съм на разположение,ако недай боже се наложи! 
И аз от това се притеснявам дали ще се адаптира бързо,и дали няма много да боледува.Знам че няма да се разминем без нито едно от всичко но да минава бързо се надявам! 
Не знам дали свекърва ми е успяла да му влезе в кожата или той се е оказал достатъчно зрял, за да ме "пусне", но неговото спокойствие и начина, по който всяка сутрин ме изпраща на работа - с целувка и с усмивка, ме накараха да се отърся бързо от раздялата. Сега изцяло се наслаждавам на следобедите и на уикендите с него.