Искрени съболезнования.
Прегръщам те Тея. Бъди силна.
Прегръщам те Тея. Бъди силна.
- Публикувана: 25 май 2005, 18:49 ч.
- Последно мнение: 24 авг. 2005, 14:44 ч.
ВОДНО бебе?
Една малка 4аст завинаги умря в мен, една малка 4аст завинаги ще остане ...там някъде....една малка 4аст от мен, която е по силна от самата мен.
Запо4вам да осъзнавам ситуацията и запо4ва да боли, искам да удрям, да 4упя, да викам, искам да умра.
Защо, на това малко и беззащитно създание, трябваше да му се слу4и това, мъка, болка, страдание, защо????????????От къде? Най ценното ми, толкова го 4аках...
Това ве4е не съм аз, не съм същата, нямам радост от нищо и за нищо, времето е спряло, вси4ко е безмислено и празно.Изпитвам безсилие, злоба...искам си го, той си е мой........той не е мъртав.Когато аз умра, тогава ще умре и той, малкото ми златно, неповторимо създание.
Неговото лице винаги ще изплува в мислите ми, как реагира6е на ласките ми, как се усмихваше, когато му говорех. Не искам това да ми се е слу4ило, не искам, това не е истина, не го приемам.Искам си го.
Запо4вам да осъзнавам ситуацията и запо4ва да боли, искам да удрям, да 4упя, да викам, искам да умра.
Защо, на това малко и беззащитно създание, трябваше да му се слу4и това, мъка, болка, страдание, защо????????????От къде? Най ценното ми, толкова го 4аках...
Това ве4е не съм аз, не съм същата, нямам радост от нищо и за нищо, времето е спряло, вси4ко е безмислено и празно.Изпитвам безсилие, злоба...искам си го, той си е мой........той не е мъртав.Когато аз умра, тогава ще умре и той, малкото ми златно, неповторимо създание.
Неговото лице винаги ще изплува в мислите ми, как реагира6е на ласките ми, как се усмихваше, когато му говорех. Не искам това да ми се е слу4ило, не искам, това не е истина, не го приемам.Искам си го.
Една малка 4аст завинаги умря в мен, една малка 4аст завинаги ще остане ...там някъде....една малка 4аст от мен, която е по силна от самата мен.
Запо4вам да осъзнавам ситуацията и запо4ва да боли, искам да удрям, да 4упя, да викам, искам да умра.
Защо, на това малко и беззащитно създание, трябваше да му се слу4и това, мъка, болка, страдание, защо????????????От къде? Най ценното ми, толкова го 4аках...
Това ве4е не съм аз, не съм същата, нямам радост от нищо и за нищо, времето е спряло, вси4ко е безмислено и празно.Изпитвам безсилие, злоба...искам си го, той си е мой........той не е мъртав.Когато аз умра, тогава ще умре и той, малкото ми златно, неповторимо създание.
Неговото лице винаги ще изплува в мислите ми, как реагира6е на ласките ми, как се усмихваше, когато му говорех. Не искам това да ми се е слу4ило, не искам, това не е истина, не го приемам.Искам си го.
Запо4вам да осъзнавам ситуацията и запо4ва да боли, искам да удрям, да 4упя, да викам, искам да умра.
Защо, на това малко и беззащитно създание, трябваше да му се слу4и това, мъка, болка, страдание, защо????????????От къде? Най ценното ми, толкова го 4аках...
Това ве4е не съм аз, не съм същата, нямам радост от нищо и за нищо, времето е спряло, вси4ко е безмислено и празно.Изпитвам безсилие, злоба...искам си го, той си е мой........той не е мъртав.Когато аз умра, тогава ще умре и той, малкото ми златно, неповторимо създание.
Неговото лице винаги ще изплува в мислите ми, как реагира6е на ласките ми, как се усмихваше, когато му говорех. Не искам това да ми се е слу4ило, не искам, това не е истина, не го приемам.Искам си го.
Една малка 4аст завинаги умря в мен, една малка 4аст завинаги ще остане ...там някъде....една малка 4аст от мен, която е по силна от самата мен.
Запо4вам да осъзнавам ситуацията и запо4ва да боли, искам да удрям, да 4упя, да викам, искам да умра.
Защо, на това малко и беззащитно създание, трябваше да му се слу4и това, мъка, болка, страдание, защо????????????От къде? Най ценното ми, толкова го 4аках...
Това ве4е не съм аз, не съм същата, нямам радост от нищо и за нищо, времето е спряло, вси4ко е безмислено и празно.Изпитвам безсилие, злоба...искам си го, той си е мой........той не е мъртав.Когато аз умра, тогава ще умре и той, малкото ми златно, неповторимо създание.
Неговото лице винаги ще изплува в мислите ми, как реагира6е на ласките ми, как се усмихваше, когато му говорех. Не искам това да ми се е слу4ило, не искам, това не е истина, не го приемам.Искам си го.
Запо4вам да осъзнавам ситуацията и запо4ва да боли, искам да удрям, да 4упя, да викам, искам да умра.
Защо, на това малко и беззащитно създание, трябваше да му се слу4и това, мъка, болка, страдание, защо????????????От къде? Най ценното ми, толкова го 4аках...
Това ве4е не съм аз, не съм същата, нямам радост от нищо и за нищо, времето е спряло, вси4ко е безмислено и празно.Изпитвам безсилие, злоба...искам си го, той си е мой........той не е мъртав.Когато аз умра, тогава ще умре и той, малкото ми златно, неповторимо създание.
Неговото лице винаги ще изплува в мислите ми, как реагира6е на ласките ми, как се усмихваше, когато му говорех. Не искам това да ми се е слу4ило, не искам, това не е истина, не го приемам.Искам си го.