заговаряте ли се с бг.туристи,ако ги срещне&

Аз мисля, че е до човек. Имам 2 приятелки тук, които с удоволствие заговарят случайно срещнати българи. Явно до сега все случват на "нормални" хора и не са се отказали да го правят  .

А за вулгарните приказки на сънародници, неподозиращи че друг някой ги разбира -   . Аз също бих ги изслушала, а после ще ги поздравя за цветистите приказки  . Така ще се научат да внимават какво и къде говорят (надявам се)  .

След печалният ми опит с "Има тука, би, гУведУ!", за който съм писала неведнъж се престраших 3 пъти да заговоря българи тук -
1) възрастна двойка, която ми надуха главата с 45 мин. раздумки за преди - след комунистически разкази, но пък бяха готини.
2) две момчета-студенти 1ва година в Ерланген, които се пулеха в Метрото - с тях даже се срещахме няколко пъти по разни празници на Унито
3) едно семейство -мама, леля и 2 деца - в Мюнхен, за което СЪЖАЛЯВАМ от дъното на душата си.
Т.е. за 4 години имам 4 заговаряния на непознати, което май ме прави от несговорчивата група.

Обикновено не, неудобно ми е да заговарям непознати хора на улицата просто ей така, защото говорят на български.

Ако е някаква по-лежерна ситуация, където можеш спокойно да обмениш някоя дума- може. Например преди известно време като бях с детето в парка, чух, че баба и дядо говорят с внучето си на български на една пейка и се спрях да им кажа "дзак". Те не бързаха, аз не бързах, можеше да си поговорим.

Но някой турист, хукнал да отмята 100-те туристически обекта, няма да спра. А и не виждам защо?

не заговарям.

сега се сещам за един случай с моя мъж. не е много по темата, но изведнъж ми изникна тази история и се ядосах пак

един ден на магистрала някъде из пътищата на испания съпругът ми скива закъсал автомобил с бг,шуменски  номер. обръща където е възможно и отива да провери каква е работата. оказва се, че нашия човек няма бензин издърпва го до първата бензиностанция и оня му се моли да му даде пари за гориво, после ще му ги върне.
естествено всичко е наред, мъжа ми услужва без проблеми. оказва се, че сънародника пренася багаж, такъв му е бизнеса. минава време, парите не се връщат, майната им. един ден ни се налага да пратим спешно багаж и се сещаме за закъсалия сънародник, моя мъж звъни и оня се крие...

та така , малко съм с две на ум. знам, че не мога да обобщавам така за всички сънародници, но винаги се сещам за този случай, не че се сблъсквам с много туристи тук..

ААААА И румьнците са сьЩите като нас ,та даже и по зле....като се видят един друг бягат който може по на дале4е

ААААА имаш много здраве от мен. По една случайност познавам румънци, понеже най-близката православна църква е румънска и като влезеш 3 пъти си вече техен човек.  Всяка  неделя чинно, чисти и в нови дрехи се появяват в храма, където сами издържат румънски свещеник. Въпросният отец е нещо като крайъгълен камък на общността им. Хората са супер  организирани - всеки месец екскурзии напред-назад, всяка неделя срещи, манджи, сбирки, детски класове, обменят информация за всичко,  имат поне 2 румънски магазина и изобщо са на светлинни години от нас, като сърдечност към сънародници и .. емпатия ( май се казваше). Много са наясно кой кой е в града , пазят се от ромите румънци, като дявол от тамян, знаят кой с колко евро живее, кой от каква помощ има нужда в момента, кой откраднал агнетата по гергьовден и т.н. Нищо общо с нас, ние сме по-малко, трудно създаваме общност, а където я има на втората седмица се е раздрала от конфликти.

Мисля, че тези ни наблюдения зависят от това, дали говорим за много-милионен град или за по-компактно местенце.
Аз, например, не съм забелязала руснаци да се разцелуват по улиците на Лондон. Виж, понякога си сипват полоний в чая.

Алиса, 
(сори, не можах да се сдържа)

По темата - у нас българската реч по улиците принадлежи обикновено на имигранти, а не на туристи, обикновено възрастни хора. Може и да създавала контакти с непознати българи на улицата, но, доколкото помня, инициативата е била тяхна (аз също съм доста срамежлива).
В града, в който живея, е рядкост да се видят българи - няколко пъти в парка виждам едно семейство пенсионери, но не ми е удобно да ги заговарям... (но все се каня да го направя).
Мисля си, че към туристи бих имала друг подход и бих била по-непринудена, по-контактна  Старите имигранти не винаги са с положителна нагласа към новаците и това е една от причините да не се "разкривам" сред тях  А за протокола - и аз имам неприятен спомен от непознати български туристи... 

Между другото, не са само българите, които не завързват случайни контакти със сънародници по чужбинските улици - много често и израелците избягват други израелци, когато са на почивка в чужбина (емигрантските им общности обаче си помагат)

Моите впечатления от българите , които Не са туристи и които съм срещал тук-   НЕ ЖЕЛАЯ ДА ГИ СРЕЩАМ ПАК! С изключение на две момчета,които са си наред в главата   и си работят на строителният си обект....без превземки и изхвърлянияче са във Франция.За съжаление българските Дами,с които се срещнах тук   -Кеми Тодорофффф и нейното изкълчено говорене са по-обясними от техните превеземки и непрестанно подчертаване Колко са преуспели и Колк добре са се наредили.......отегчително ми е да ги слушам!

Наблюденията ми за румънците ,руснаците и дори-поляците ,арменците-няма го това Изхвърляне,тази Показност и излишно Вжияване
Който може-помага на друия с каквото може ,най-често с превод и битови рзяснения.....


Мислех че с туристите нещата са по-други.......но и там забелязах леко Изживяване....а може и да греша-не налагам мнение,просто споделям усещане!   

ми не, не се заговарям. даже невъзпитано ми се струва. 

Това е друго. Ако в нашия 12-хиляден градец срещна в парка или на площадката някоя българка почти съм сигурна, че ще намеря начин да я заговоря (освен ако не ме отблъсне по-някакъв начин още преди това, като "гуведуту" на Сърфи ). Ще го направя, защото тя най-вероятно живее тук и вероятността да завържем някакво добро познанство е сравнително голяма. БГ-туристи със сигурно няма да срещна в наше село, но ако срещна такива пред някой туристически обект наблизо не виждам нито една причина да им се радвам или да се запознавам с тях та те най-късно след час ще са хванали пътеката за някъде другаде....

Сетих се за подобна ситуация преди години, но в по-малък мащаб. Израстнала съм в още по-малко мини-градче и там всички се познавахме (по физиономия и име) просто нямаше как да не е така, искаш не искаш познаваш еди кой си и знаеш кой е той . Та като се разминавахме по нашите си улици не се поздравявахме с всички, защото дефакто не се познаваме в този смисъл на думата, но като се засечахме с някоя такава позната физиономия в друго населено място, задължително имаше усмивка и "здравей-здрасти" Много ми беше странно и смешно, но си беше нещо като неписан закон и беше невъзпитано, ако не поздравиш човека и "се правиш, че не го познаваш" в големия град, надуваш се един вид На следващия ден като го срещнеш същия този, но на собствена територия можеш без всякакви угризения да го подминеш като трамвай
Същото е и с българите в България и извън нея (с тази разлика, че не се познаваме по физиономия и разпознаването е по-трудно) щом в БГ не намирам за нужно да се заприказвам с първия срещнат на улицата, не мога да прескоча себе си и да се запознавам с първия случайно срещнат българин тук, само защото имаме някакво общо начало....

Аз лично не съм срещала български туристи, но да, бих се заговорила, ако имат нужда от нещо и мога да помогна не бих се замислила 

И аз не заговарям.Тук е пълно с българи имигранти,така че не знам кой е турист кой живее тук.
Ако някой има нужда от помощ,помагам.
Скоро имах случай с едно българско девойче,което се беше объркало в метрото.
Говореше с някой по телефона и се опитваше да обясни къде е.
Помогнах и да хване вярната посока,казах и къде да слезе,побъбрихме и толкова.

Не съм срещала досега български туристи тук, дори и при пътуванията ни из страната.
Но почти всички срещани българи съм заговаряла. С някои се срещаме и досега.
Не бих казала, че изпитвам бурна радост като срещна непознат сънародник, но ми е приятно да им кажа "здрасти" - с някои от тях даже станахме и добри приятели.

Много зависи от ситуацията.Скоро се озовахме българи до българи на опашката в един магазин.Много добре се чувахме едни други на какъв език говорим и ми се струва ,че беше по невъзпитано да си замълчим.Пък и между заговаряне и поздравяване има разлика.Аз безуспешно (на моменти) практикувах второто.