Абитуриенски бал 17

Скъпи "пораснали" колеги, погледнете го от тази страна. Ние никога не сме били по-големи, никога до сега не сме ознаменували края на някакъв период от време с такова празненство. Това е нашият миг. Никой не отрича, че в даскало не е като на работа и като в истинския живот. Напротив, повечето от приятелите ми, които завършват тази година, са напълно наясно, както и аз самия, че истинското ебане започва оттук насетне. Не говоря само за здраво зубрене за тези, които наистина искат да получат истинско висше, ами и за работа, за съчетаване на бачкане със учене, за доизграждане, или пък изграждане на относителна, а и за някои от нас, пълна смаостоятелност и независимост от родители и семейна среда. Ясно ни е (пак казвам, не на всички, но има хора, които са с акъла си), че отсега нататък проблемите ще стават повече, ще има да се мъчим над по-сложни въпроси от това "как да препиша неска на контролното, как да финтирам тази по физика, как да успея да се подготвя за държавен изпит, класно, изпитване и изпит за езикова диплома, едновременно, в рамките на два месеца и половина?". Но все пак всеки според възможностите и познанията си. На нас това ни се е видяло трудно и нелеко и мога да викажа,че училището не е само едно механично ходене не даскало. Всички знаете, че ако приемем училището насериозно и присърце, и то може да е голяма ебалня, място където да се оформим като личности, да сформираме характер, самостоятелност, световъзприятия. Така че за някои от нас балът е събитието, което обозначава края на една изпълнена с много емоции, усилия, желания, стремежи, въжделения, успехи и неуспехи фаза от живота ни. Това са 5 от най-хубавите години в човешкия живот изобщо, и смятам, че и вие не можете да го отречете. Имам предвид не петте години от седми до дванайсти клас, когато живеехме/хте в топлата семейна обител и мама и тате бяха стожери на семейното спокойствие и духовното и личностно съзряване на младия пубер. Говоря за петте години, в които намерихме/хте първите истински приятели, усетихме/хте първите любовни тръпки, посрещнахме/хте първите разочарования и успехи, научихме/хте се да живеем/те и работим/те в колектив, разбрахме/те, че светът далеч не се върти около нас, разбрахме/хте, че освен нас, там навън, има много неща, които си заслужават да се борим/те за тях, разбрахме/хте, какво е амбиция, желание, упорство, мързел и т.н. В тези пет години се учихме/хте да живеем/те, вкусихме/хте и от сладката и от горчивата страна на живота. Разбира се, поне аз не твърдя, че опознахме/хте тези категории в тяхната пълнота. Не! Но направихме най-важното - кой със страх, кой без, всички заедно стъпихме на първата стълба от стълбището на живота, направихме първата крачка. А първата крачка винаги е най-важна. Така че недейте да ни оспорвате правото да се радваме на това малко, но значимо постижение и да изпратим тази човекообразуваща част от животите ни по подобаващ начин. Този бал за много от нас е последната форма на радост и безгриже, една вечер която слага края на началото, началото на началото и началото на края!

Затова ще си я отпразнуваме както ние си знаем. Да модерно е да се крещи до дванайсе, модерно е женските да дават луди мангизи за рокли, които повече няма да сложат, а мъжките да следват примера им. Какво да направим, моди!. Някога е било модерно да си с чарлстон и да седиш мирно пред училище. Времената се менят, нови времена, нови идеали (за съжаление днешните идеали са крайно порочни!, за съжаление днешното време иска да си уникално еднакъв и еднакво уникален с другите, за съжаление днес парата прави играта, но тва са теми на друг разговор.). Но и на това се научихме в училище. Разбрахме, че понякога ако искаш да играеш на хорото трябва да направиш жертви. И понеже отдавна мнението ми е чист офтопик, нека продължа. Знам какво е да се дадат почти хиляда лева за една вечер, знам с какъв пот се изкарват тези пари, знам как се пълни хладилник, научил съм, макар и малко, какво е животът, не живея в розова стая, живея на осмия етаж в една гнусна панелка и всяка сутрин животът ме събужда! Макар и малък имам опит с горчилката на този живот smile.gif Но стига съм бягал от темата.

Като обощение ще кажа: С този бал, поне аз, няма да отпразнувам края на училище, а края на полагането на основите в процеса на формирането ми като човек. Затова там ще са всички, които малко или много допринесоха за това - учители, съученици, приятели, родители! ще крещя с пълно гърло, нека остана без глас, знам, че той няма да ми трябва, защото после, като почне да ме ебе животът няма да имам право и на кого да се оплача. Ще крещя и ще броя до дванайсе, защото го заслужих, защото усилията, които полагах през годините не бяха никак малко, защото бях наистина добър в това, което се искаше от мен, защото съм заслужил да викам и да крещя и да се радвам. Ще пея, ще броя, ще пия и ще танцувам, защото най-вероятно ще ми е за последно, ще се радвам, защото знам какво ме чака оттук насетне. Не искам всички да са съгласни с мен, за някои училището не еималотакава роля като за мен, някои разсъждават другояче. Аз мисля така, така и ще празнувам!

А сега малко по темата: Не знам дали е традиция да се вика и крещи, но това до някаква степен го одобрявам. Не одобрявам, че абитуриентските коли карат като луди, не одобрявам, че абутириенти, пияни или не, висят като от простор през джамове и шибедахове на колите, не одобрявам, че опропастяват празника си яко поркане още от 1-2 на обяд. Това вече е простотия, простащина, малоумие. Традиция е да се подари подарък на класния ръководител, традиция е да се покаже уважение към всички учители, които са ни търпяли 4 години и са ни дали толкова много! Ама традициите в днешно време отстъпват място на модата,а това не е хубаво получава се малко много кофти. Сократ, или пък Софокъл преди време, много време е казал: "Когато пороците се превърнат в нрави, спасение няма да има!". Смятам, че цялата тази показност, помпозност и претенциозна и куха сериозност, целиуят този снобизъм, са напълно излишни и ненужни, пресилени. Но една птичка никога не е правела пролет, а и в инфантилизирана среда като днешната налагането е доста трудно. Затова, както казах, всики се яхаме на хорото, пък опсле ще се оправяме, кой как намери.

На всички абитуриенти тази година пожелавам да си изкарат много приятно, да си изкарат така, че никога да не забравят тази вечер, никога да не забравят приятелите и учителите си! И да не прекаляват с изцепките и алкохола! И винаги с презерватив smile.gif

Поздрави smile.gif

Преди 3 години днес ми беше балът   

еххх как искам пак да съм принцеска като на бала...мн е хубаво 

Ти беше оня ден, ние дъртите кво да кажем

По-тъпа вечер не съм имала. Дори на кафе да изляза и на разходка ми е по-весело,казвам го без капка преувеличение. 

...