Spaneto- moiat goliam problem

съгласна съм 100% въпреки че и при нас заспиването е голям проблем - дотолкова не иска за заспива, че и гърдата плюе и понякога направо ревва само като види че я подавам за да я приспивам, и винаги реве преди да заспи -дори и навън в количката .. а това че до 1 седмица ще се научи също не е вярно.. до дете си е.. една проятелка и двете си деца научи така да си спят в леглата, но с едното и отне почти месец - цял месец реване до посиняване  тоя Фербер е трябвало някой да го гръмне преди да си публикува прозорливите методи 

Оставянето "да си пореве" осакатява емоционално детенцето, защото едно малко бебе няма понятийна систена за "сега и после", за "тук и там" - то знае само тук и сега.И ако не откликваш на нуждите му веднага, то не можа да разбере, че ще дойдеш след малко или че си в другата стая, а си мисли че е изоставено съвсем самичко завинаги.И 5 и 55 минути - все тая за бебчето, то не разбира от време.
Считам, че най-голямата нужда не бебето е от любов И мой дълг и най-голямо удоволствие, като майка, е да я давам тази любов във всичките й форми, включителни и като приспивам на ръце по 20 минути
Всякакви псевдонаучни методики за "приучване" на дребосъците към спане, чисто хранене, небудене нощем, гърне и пр. са си чист садизъм

Абе те не само не са го застреляли,ами даже цял глагол са му измислили на тъпия Фербер - to ferberize a child.Много искрено се надявам в някой скорошен ден да се използва за деяние,което е подсъдно!Аз не бих могла да издържа да гледам детенце да реве 30 мин и да се протяга към мене,а аз само да го гледам - направо се потрисам,като си го представя и ми нанасяпсихическа травма на мен самата
В споменатата вече статия на Бейбисентър има и други методи,които са далеч по-умерени.Ние,естествено,се водим по Сиърс - кърмене до дупка и спинкане заедно и всички сме happy А ако оставим настрана майтапа - аз също имах известни притеснения дали и как беба ще се научи да заспива сама.Еми оказаха се абсолютно безпочвени - първите 3 месеца сме се приспивали всеки път на ръце и с кърмене и носене насам-натам,но в един момент взе да се сърди и да рита,като я носим,а като я оставех на леглото,се кротваше и заспиваше самичка.И така сама се научи - просто трябва човек да наблюдава детето за признаци за готовност - също както със захранването

Благодаря ти Hedra, аз точно това и направих предпочетох Др Sears, но мъжат ми мисли че сам луда, след като спим двете с бебето, тои лично предпочете да смени стаята. Особено след като получих съвета от мед. сестра да си я оставя да реве за да я приуча кам ред, защото иначе винаги ще ме манипулира като свикне че винаги някой ще е до нея когато ревне и освен това ако сам я кармела когато иска ще я разглезя/ поради тези савети започнах и дохранването в 5мес. за което искрено сажалявам сега. Но както и да е радвам че открих този форум и знам че и други майки са " манипулирани" от своите бебетата, като не ги оставят да реват.

А тази мед сестра в Канада ли я намери или е наше производство? Тук такива има много, ама в Канада мислех, че са по-просветени.

За твое успокоение: и аз съм от манипулираните. Само с гърда заспива с мен. Ако ме няма - гушка се в някого, като се умори, и така заспива. Освен това няма точен час за лягане, но понякога се качва в кревата и се завива с юргана и ме чака. Друг път направо ни раздава пижамите, да ни подсети, че е време!

В Канада разбира се, тук повечето са такива. Дори спането с бебето е неприемливо, защото трябва от рано да я свикна на ред, за да не сам я глезила и т.н. Може би има един. бройки, но аз не сам попадала на тях.

В САЩ това също е масова пактика. Но идеята далеч не е да се учи бебето на ред или да не се глези. Изхождат от теорията, че след раждането бебето и майката вече не са едно цяло. Затова бебето си спи в собствено креватче и в по-добрия случай в собствена стая. В момента след раждането започва разделянето на бебето от майката и обособяването му като самостоятелен индивид, докато то един ден стане възрастен и напусне дома на родителите си. Това е един много дълъг път, а спането в отделно креватче е първата крачка от него.

Съжалявам, че не съм се включила по-рано. Но пък изчетох всички теми дотук и мнението на belinda относно оставянето да реве и да заспи само изцяло е това, което мисля, и което съм се убедила от практиката си.  Това е нечовешко. Странно е, че има книги,  в които се препоръчва.

Тъпкането с друга храна често дава обратен резултат. Когато свеки нахранеше добре Павел вечер, ми се будеше по-често отколкото, когато аз го оставях да си вземе колкото иска друга храна и си го кърмех на поискване.

И още нещо бих добавила.

Брях,а не може ли детето да се остави само да проумее тези неща,когато е достатъчно зряло и разбиращо за целта?!Аз лично не познавам 5-годишно дете,което да е убедено,че е неразделна част от майка си!
Дълбоко съм убедена,че целта на кърменето е не само хранене,а гърдите и топлото тяло на мама са "втората утроба" и дават на детето поне част от сигурността и топлината,които е изпитвало в утробата,помагат му да се справи в новия и непознат за него свят и му дават усещане за сигурност и стабилност.И както детето израства нуждата си да суче,така постепенно се научава на самостоятелност и се отделя от майката.Не е нужно детето да бъде учено на това,както не е нужно да бъде учено да се храни или да ходи - тези неща са заложени в него и то ще ги открие само с нежно насърчаване,за което не е необходимо насилствено отделяне в самотно легло от първия ден  на живота му!Да не говорим пък,че едно простичко надникване в човешката история разбива на пух и прах тази теория - до съвсем неотдавна,само до преди 100-200 години цялото семейство е спяло заедно на едно легло,а хората са ставали и големи,и самостоятелни,формирали са свои семейства и не са страдали повече от днес от синдрома на детето,залепено за майка си.Болезнената привързаност се случва при грешки във възпитанието в по-късна възраст и донякъде се обуславя от факта,че днес много хора имат само едно дете,над което треперят,а не е обвързано с това кой къде е спал - дали в едно легло с родителите или в самостоятелна стая!

Момичета що за безмислени терзания. Може да отидете във форума за деца с увреждания и да прочетете как спи Искрица надежда - http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=29896.15

С всичко се свиква. Моят син е на три и половина и още иска да заспива само с мен и да му разказвам приказки. Като беше малък сме спали прегърнати хиляди пъти - по- точно той спи а аз съм се изкривила и не смея да мръдна. Понякога съм си мислила как да го науча да спи сам- не как да заспива сам, а как да спи сам. От както забременях с бебка и ми порастна корема му обясних че не можем да спим заедно защото може да ме ритне по корема и детето разбра, а си и хареса новото голямо легло и си спи в него, но още се приспиваме. Бебка за разлика от него не може да спи гушната, сърди се и плаче. Спи и си заспива сама от както се е родила. Но откровено казано ми липсва това. Всяко дете има различни нужди и ако едно детет изпитва нужда да е гушкано няма смисъл да му се спестява и да бъде отблъсквано. Беба също се буди по сто пъти на нощ но ставам кърмя и пак в леглото. Просто не може да спи с мен. Пак казвам със всичко се свиква, а и това е толкова малко време-  3-4 години и после ти се иска да ги гушкаш, ама не ти дават:(

Абсолютно съм съгласна с теб за функиите на кърменето.

Но спането в едно легло с бебето далеч не е същото нещо. Казваш, че не си виждала 5 годишно дете, което да се мисли за неотделна от майка си част. А виждала ли си 30 годишно дете, което се дърви за полите на майка си? Според теб децата се учат на независимост в по-късна възраст - доколкото разбрах. Така е, но се започва след раждането. И повярвай ми родители, които нямат "силите" да оставят бебето си да спи само съвсем се объркват, когато детето порасте и иска да се отдели от тях, а на тях пак не им се иска, пак искат да си е при тях на топличко и на сигурно. Грешките във възпитанието ние родителите започваме да допускаме от най-ранна детска възраст, а с годините те се задълбочават. Не казвам, че спането в едно легло с бебето ще доведе до патологична привързаност с майката, но е една от предпоставка за това. Подсказва също и типа родителстване, който ще бъде упражняван в бъдеще. Има хора, които не считат самостоятелността за благодат. За тях тя е равна на самота. Е такива хора предпочитат да си останат със семейството по произход, колкото се може по - дълго. Ако може и за винаги, защото родителите никога няма да се разведат с детето си, нали? А това дава сигурност и увереност.

За това, ккоето казваш за преди 200 години зависи какво разбираш под създаването на самостоятелно семейство. Ако за теб е самостоятелност да живееш под един покрив с родителите си след като се омъжиш, или да живееш врата до врата с тях и да имате общ двор, ако за теб семейство, в което бабата (свекървата) взима решенията, отглежда и възпитава децата, носи отговорност за тях, е самостоятелно. Тогава можеш да кажеш, че преди 200 години порастналите хора са създавали самостоятелни семейства. Аз лично в такова самостоятелно семейство не желая да живея, не желая и децата ми да създават и  да живеят в такива семейства.
 
И както Йосарин е казала децата са различни имат различни потребности. Така и ние родителите сме различни и им ги осигуряваме по различен начин. Тук не става въпрос дали аз или ти сме прави, дали е по-добре детето да спи заедно или отделно от родителите си. Става въпрос за разбирания и житейска философия, а когато говорим за това няма правилно и погрешно има само различно. И живота именно с това е интересен за мен - със своето разнообразие. Затова не осъждам твоята гледна точка по въпроса за спането на децата и не бих си позволила да я заклеймя като погрешна. Всеки сам според разбиранията си учи децата си в това, в което вярва с безкрайната си любов към тях и с идеята, че прави най-доброто, на което е способен

http://www.bg-mamma.com/?action=article;id=893