да си направим извода дали има изобщо бащи, които да съжаляват
Мисля, че няма такива бащи, които да съжаляват, че са присъствали. Нашият тати присъства
и не виждам никаква промяна в отношения ни! 
По-скоро са митове и легенди 
- Публикувана: 24 май 2008, 23:21 ч.
- Последно мнение: 2 юни 2008, 15:56 ч.
Има ли бащи, присъствали на раждането, които да съжаляват?
Мисля, че няма такива бащи, които да съжаляват, че са присъствали. Нашият тати присъства
и не виждам никаква промяна в отношения ни! По-скоро са митове и легенди
И нашият татко присъства, раждах секцио. Беше невероятно изживяване и за него и за мен. Не мога да си представя този момент без той да е до мен и да ми държи ръката през цялото време както и стана при нас. Вдъхна ми много кураж, беше много развълнуван и любопитен през цялото време. Той беше този който пое бебето, ходи с него навсякъде докато го мериха и преглеждаха и идваше гордо да ми разказва какво става. Не само че не съжалява за решението си, въпреки че се колебаеше дали да присъства, но е убеден че на следващото раждане също ще бъде неотлъчно до мен. Щастливи сме че споделихме този не по-малко интимен момент от момента на зачеването на нашето дете и мисля че това ни сближи още повече.
Моят мъж пък съжалява, че не е присъствал. Искаше, но аз не се съгласих.
Моят мъж и двата пъти когато раждах отсъстваше от страната - и не само тогава, но и когато ни изписваха, но не мисля, че това го прави по-малко баща. За мен е по-важно след това отношението му към децата. Интересно ми е, да споделите в какво именно се изразява тази промяна в отношенияти ви, защото ми се струва, че е по-скоро някаква мода присъствието на бащата, а ма може и да греша - опровергайте ме!
) 
Моят мъж и двата пъти когато раждах отсъстваше от страната - и не само тогава, но и когато ни изписваха, но не мисля, че това го прави по-малко баща. За мен е по-важно след това отношението му към децата. Интересно ми е, да споделите в какво именно се изразява тази промяна в отношенияти ви, защото ми се струва, че е по-скоро някаква мода присъствието на бащата, а ма може и да греша - опровергайте ме!
Какво да опровергаваме? Жената пита познавате ли мъже, които са присъствали и съжаяват за това. Никой не обсъжда това кой е добър и кой лош ...
Всъщност тук не пишат много бащи... Те вилнеят в Татковци или в Клюкарника.... 
/ Препоръчвам го на всеки. Нито ми е повлияло на отношението и желанието за секс с жена ми /надявам се да не е писала друго 
/, нито мисля на нея е повлияло по някакъв начин. Дори тя пожелавайки да присъствам, убедена не съвсем на 100% след това се благодареше, че съм бил вътре, защото наистина се чувстваше добре, като усещаше ръката ми и виждайки /доколкото беше в час/ че аз съм шест. Ох, отнесох се, но наистина беше неописуемо! п.п. Не е мода, не е прищявка, щом 140 кг борец припада при вида на среза на корема на жена си. Той иска, но не става. Просто това е въпрос на вътрешно усещане и нагласа! Присъствието ти дава после сила и мотив да полагаш грижата за плода на съвместната любов!
Нотар 
., евала!
Моят мъж не е много по писането, но каза че застава 100% зад думите ти и че добре си го написал.
п.п.
Интересно ми е, да споделите в какво именно се изразява тази промяна в отношенияти ви, защото ми се струва, че е по-скоро някаква мода присъствието на бащата, а ма може и да греша - опровергайте ме!
Анет, не е мода - в другите страни това е нещо нормално от край време.
Отношенията ни се промениха да, станахме още по сплотени. Нашето дете сме го раждали двамата, заедно сме преживяли този незабравим миг. Мъжът ми щеше да е също толкова добър баща, дори и да не беше присъствал разбира се. Но щеше да е изпуснал нещо което е толкова ценно че колкото и да му го бях разказвала нямаше нигога да го разбере.
Чела ли си онези теми в ДиС, в който на някои жени им задават въпроса какво толкова е направила - износила и родила едно дете. Помисли си дали мъж, присъствал на раждането на детето си ще зададе някога такъв въпрос, та дори и после да се е разделил с майката.
., евала!Моят мъж не е много по писането, но каза че застава 100% зад думите ти и че добре си го написал.
п.п.
Интересно ми е, да споделите в какво именно се изразява тази промяна в отношенияти ви, защото ми се струва, че е по-скоро някаква мода присъствието на бащата, а ма може и да греша - опровергайте ме!
Отношенията ни се промениха да, станахме още по сплотени. Нашето дете сме го раждали двамата, заедно сме преживяли този незабравим миг. Мъжът ми щеше да е също толкова добър баща, дори и да не беше присъствал разбира се. Но щеше да е изпуснал нещо което е толкова ценно че колкото и да му го бях разказвала нямаше нигога да го разбере.
Чела ли си онези теми в ДиС, в който на някои жени им задават въпроса какво толкова е направила - износила и родила едно дете. Помисли си дали мъж, присъствал на раждането на детето си ще зададе някога такъв въпрос, та дори и после да се е разделил с майката.
Нотар ., евала!
Моят мъж не е много по писането, но каза че застава 100% зад думите ти и че добре си го написал.
п.п.
Интересно ми е, да споделите в какво именно се изразява тази промяна в отношенияти ви, защото ми се струва, че е по-скоро някаква мода присъствието на бащата, а ма може и да греша - опровергайте ме!
Анет, не е мода - в другите страни това е нещо нормално от край време.
Отношенията ни се промениха да, станахме още по сплотени. Нашето дете сме го раждали двамата, заедно сме преживяли този незабравим миг. Мъжът ми щеше да е също толкова добър баща, дори и да не беше присъствал разбира се. Но щеше да е изпуснал нещо което е толкова ценно че колкото и да му го бях разказвала нямаше нигога да го разбере.
Чела ли си онези теми в ДиС, в който на някои жени им задават въпроса какво толкова е направила - износила и родила едно дете. Помисли си дали мъж, присъствал на раждането на детето си ще зададе някога такъв въпрос, та дори и после да се е разделил с майката.
., евала!Моят мъж не е много по писането, но каза че застава 100% зад думите ти и че добре си го написал.
п.п.
Интересно ми е, да споделите в какво именно се изразява тази промяна в отношенияти ви, защото ми се струва, че е по-скоро някаква мода присъствието на бащата, а ма може и да греша - опровергайте ме!
Отношенията ни се промениха да, станахме още по сплотени. Нашето дете сме го раждали двамата, заедно сме преживяли този незабравим миг. Мъжът ми щеше да е също толкова добър баща, дори и да не беше присъствал разбира се. Но щеше да е изпуснал нещо което е толкова ценно че колкото и да му го бях разказвала нямаше нигога да го разбере.
Чела ли си онези теми в ДиС, в който на някои жени им задават въпроса какво толкова е направила - износила и родила едно дете. Помисли си дали мъж, присъствал на раждането на детето си ще зададе някога такъв въпрос, та дори и после да се е разделил с майката.
Да, бих казала че е ненормално ако таткото не е там. Но естествено това си е негов личен избор.
Цитат
Чела ли си онези теми в ДиС, в който на някои жени им задават въпроса какво толкова е направила - износила и родила едно дете. Помисли си дали мъж, присъствал на раждането на детето си ще зададе някога такъв въпрос, та дори и после да се е разделил с майката.
Нашия татко повтаря тази реплика и а довършва така - "Какво толкова, износила си и си родила едно дете, трудното не е това, най-трудното ще е да го гледаш докато стане поне на 18, а това ще правим заедно. И това е татко, който е присъствал на раждането. Прав е, подкрепям го, а може би и раждането му е изглеждало лесно-родих за 3 часа, първия от които вкъши още, бебчо слезе с отскок и разкритието беше директно пълно...Така че от неговата гледна точка може би не е било кой знае какво геройство. Но наитсина за мен е важно заедно на го гледаме. Иначе си права че колкото и да го бях разказвала нямаше да го разбере, а и съм доволна че беше там.
Здравейте, пак.
Нотар, и аз ти благодаря за откровеното мъжко мнение
Момичета, моля Ви, не ме разбирайте погрешно - това дали бащата е присъствал или не, не го прави добър или лош родител.
Никъде не говорим за това. Напротив присъствието на бащата е въпрос на лична нагласа, на вътрешни взаимоотношения между двойката, на усещане, на манталитет. Такова решение може да се вземе само от двамата и никой няма право да критикува двойката. Само, че на мен ми беше непонятно как хора, които никога не се го изпитали са толкова категорично убедени, че това е унизително и грозно за всички мъже и затова пуснах темата.
А как са се променили отношенията ни след раждането - ами няма голяма промяна, само че когато говорим за раждането на сина ни, мъжът ми винаги го разказва с един трепет в очите и с треперещи нотки в гласа. Той споделя, че именно, когато бебето е излязло, когато си е поело първата глътка въздух и е проплакало е осъзнал красотата и магията да създадем дете, което уж е било част от мен, но изведнъж е навън и е толкова съвършено, готово за живот. Как после му бил пипнал ръчичките, докато го повият и как му говорел и как бебето видяло първо баща си
И такива мили неща. Поне аз това усещам от неговите думи.
Както писах в началото - за нас беше много съкровен момент и никой не съжалява.
Обаче нека чуем мнението и на други двойки.
Нотар, и аз ти благодаря за откровеното мъжко мнение
Момичета, моля Ви, не ме разбирайте погрешно - това дали бащата е присъствал или не, не го прави добър или лош родител.
Никъде не говорим за това. Напротив присъствието на бащата е въпрос на лична нагласа, на вътрешни взаимоотношения между двойката, на усещане, на манталитет. Такова решение може да се вземе само от двамата и никой няма право да критикува двойката. Само, че на мен ми беше непонятно как хора, които никога не се го изпитали са толкова категорично убедени, че това е унизително и грозно за всички мъже и затова пуснах темата.А как са се променили отношенията ни след раждането - ами няма голяма промяна, само че когато говорим за раждането на сина ни, мъжът ми винаги го разказва с един трепет в очите и с треперещи нотки в гласа. Той споделя, че именно, когато бебето е излязло, когато си е поело първата глътка въздух и е проплакало е осъзнал красотата и магията да създадем дете, което уж е било част от мен, но изведнъж е навън и е толкова съвършено, готово за живот. Как после му бил пипнал ръчичките, докато го повият и как му говорел и как бебето видяло първо баща си
И такива мили неща. Поне аз това усещам от неговите думи.Както писах в началото - за нас беше много съкровен момент и никой не съжалява.
Обаче нека чуем мнението и на други двойки.
Познавам 2ма бащи, присъствали на раждането - единият е българин и беше просто въодушевен като ни се обади, че имат бебе. Другият е чужденец, приятелката ми каза, че му било трудно след това, защото се наложи да извадят бебето с форцепс. Но това не означава, че съжалява, напротив, сега наскоро присъства и на раждането на второто им детенце (което раждане е по-малко от 2 год. след първото).
