Aз мисля, че това е период който ще премине. Само търпение и търпение 
- Публикувана: 25 май 2008, 12:23 ч.
- Последно мнение: 26 май 2008, 15:21 ч.
Молба за съвет!!!
Не съм имала такъв проблем, но не бих насилвала детето.
Щом иска да си седи в количката, ако там се чувства спокойно и сигурно....или го гушкай в теб...води го на места като начало къде няма народ....лека по лека ще премине това недоверие към непознатите...
А ако в къщи ви идват гости пак ли е така??? Ако не е добър начин да свиква с външни хора....
Щом иска да си седи в количката, ако там се чувства спокойно и сигурно....или го гушкай в теб...води го на места като начало къде няма народ....лека по лека ще премине това недоверие към непознатите...
А ако в къщи ви идват гости пак ли е така??? Ако не е добър начин да свиква с външни хора....
И аз съм на мнение че е период. Сядайте близо до децата и ги гледайте как играят, извади го от количката само ако той пожелае. Много е важно също ти как се чустваш, имай в предвид че децата са страшно чуствителни към нашите емоции и след като ти си явно емоционална това също може мъничко да му влияе. Старай се да отбягваш с насмешка коментарите на околните и бъди уверена в себе си и детето си. И аз не мога да понасям хора, които като чуят дете да плаче или пищи се обръщат и гледат все едно те деца не са имали и не са чували дете да плаче преди това. Колкото по-спокойна си ти, толкова по-спокойно ще е и детето. Ще отмине този период ще видиш. Говори му много, разказвай му на какво играят децата, той сам ще се отпусне.
100% е период, който се израства с времето.
Дъщеря ми от 7месечна възраст до към 2годинки беше същата.
Познаваше си 10 човека и ги обичаше и не плачеше от тях.
Имаше други примерно 20 от които първите минута две се стресираше, криеше се и ревеше, но след това почваше да се закача.
От останалите особено мъжете пищеше неимоверно и ми се налагаше да хуквам в друга посока, за да не реве излишно.
След този период стана приятелка с всички. Закачаше се, играеше и не се притесняваше.
От около месец отново ни е слам и то от много познати хора с които сме през ден! Сигурна съм, че е това ще мине както всичко.
Желая Ви по-бързо преминаване през този неприятен момент от израстването на детенцето и повече усмивки.
След време ще се смееш и ще разправяш за ПИСЪЦИТЕ!
Дъщеря ми от 7месечна възраст до към 2годинки беше същата.
Познаваше си 10 човека и ги обичаше и не плачеше от тях.
Имаше други примерно 20 от които първите минута две се стресираше, криеше се и ревеше, но след това почваше да се закача.
От останалите особено мъжете пищеше неимоверно и ми се налагаше да хуквам в друга посока, за да не реве излишно.
След този период стана приятелка с всички. Закачаше се, играеше и не се притесняваше.
От около месец отново ни е слам и то от много познати хора с които сме през ден! Сигурна съм, че е това ще мине както всичко.
Желая Ви по-бързо преминаване през този неприятен момент от израстването на детенцето и повече усмивки.
След време ще се смееш и ще разправяш за ПИСЪЦИТЕ!
Всяко дете е различно и като характер, и като темперамент! Не обвинявай нито себе си, нито детето! И най-важното - не се страхувай от разходките, защото децата усещат емоциите на майките си и му предаваш този страх. Въоръжи се с търпение, за да изчакаш отминаването на този период, и с дебелокожие, за да не ти пука от хорските коментари, и живота ти ще е по-лесен! И като за начало опитай да не го вадиш от количката за известно време - остави го той да поиска да ходи при другите деца.