къде, дали, как и с кого, много често си задавам тези въпроси 
- Публикувана: 26 май 2008, 09:31 ч.
- Последно мнение: 27 май 2008, 16:14 ч.
страх ли ви е
Не съм се замисляла до сега над този въпрос. 
Като гледам в какъв стресов живот живеем ще се радвам да стигна до старини.
Не ме е страх от това къде ще остарея.
Вълнувам се по-скоро от това дали и как ще остарея.
Вълнувам се по-скоро от това дали и как ще остарея.
Мен ме е страх изобщо да си помисля за това!
Няма здравна политика, няма култура в обществото, няма и подобаващи пенсии за да остарееш и да се чувстваш добре.
Иначе начини има - баба ми е над 80 години, но се събира в група ветерани - спортисти, където хем спортува, хем поддържа добри социални контакти. И по заведения ходят и купони си правят, а понякога и състезания печелят.
Няма здравна политика, няма култура в обществото, няма и подобаващи пенсии за да остарееш и да се чувстваш добре.
Иначе начини има - баба ми е над 80 години, но се събира в група ветерани - спортисти, където хем спортува, хем поддържа добри социални контакти. И по заведения ходят и купони си правят, а понякога и състезания печелят.
Не ме е страх къде ще остарея, важното е кой ще е до мен 
Страх ме е да не остарея сама.От това май най-много се страхувам...
Не вярвам на изказванията "не се страхувам от старостта и смъртта", във всеки човек е заложен този страх.
НО ... се присетих как преди 10-15-20 години и аз съм правила такива изказвания.
И то с пълното съзнание, че го мисля .
Човек интуитивно усеща сякаш докато е на определена възраст, че има къде къде по-важни неща да преживее и върху , които да мисли.... така, че смъртта и старостта му се струват последна спирка : в смисъл
"Да стигна до там!"
Не изключвам обаче и да е общ мироглед и въпрос на съзряване
Всеки ден се моля на Бог да ми даде живот да отгледам дъщеря си,Да видя как децата ми стават родители и да се порадвам на внуците.
И аз така
Понеже не знам какво е да си умрял, не се страхувам.
Човек не знае къде ще го "отвее вятъра", та за това не мога от сега да се притеснявам къде ще остарея, но истински се страхувам, че може да съм жива и неспособна (болна) и че може да ме няма, а децата да са още малки и да имат нужда от мен.
Човек не знае къде ще го "отвее вятъра", та за това не мога от сега да се притеснявам къде ще остарея, но истински се страхувам, че може да съм жива и неспособна (болна) и че може да ме няма, а децата да са още малки и да имат нужда от мен.
Препоръчани теми