Много често и аз се чувствам неспособна да се справя с нервните изблици на сина си. Чувствам се безсилна да овладея емоцииите му- не помагат нито обясненията, нито опитите за отвличане на вниманието, нито гушкането...Той така се вживява в истерията си, че не отразява нищо от случващото се около него.
Засега имаме частичен успех с овладяването му, като избягваме ситуациите и нещата, които го изнервят и превъзбуждат допълнително. Друга тактика, която при нас работи е когато усетим, че наближава нервна криза, но още преди да е започнало 'торнадото' да му постяваме задачи свързани с нещо различно, което да му отвлече вниманието. Например: да извади изграчките си за разходка, да донесе обувките си от коридора или дамската ми чанта, да измие зъбките си или нещо друго, което на момента ми хрумне.