Кипър или БГ-е все си е добре и с Магарета или пък не, хайде всички на море! (8)

Кати, ето линкче Цирк Балкански
Ами, най-много й харесаха точно тигрите и лъвовете. Имаше и змии, но не им обърна внимание. Кончета имаше  и едно сладко , танцуващо пуделче!
Та от гледна точка на животински свят с това се изчерпва.
Клоуните ги погледа, но не за дълго.
Хареса ни еквилибристиката и трапеца.

И двете обаче с притаен дъх гледахме последния номер. Дето му викат "спиралата на смъртта". Изпълняват го баща и син Балкански.
Ужасия, страхотия! Много са добри!
Да са живи и здрави, но като чакахме на пуканките се чу, че щели да го продават цирка.


Блонди, аз казвам да го чуеш в скоро време, бе душко! Колкото и оптимистично да гледаме, ясно е, че още днес няма как, ама за утре...

браво, Блонди, с теб съм, слушай Кати, тя добре ги познава кипърците, а и съветите й са мъдри и премислени, много се радвам за теб, защото ми се струва, че опасенията ти бяха само идея, не и реалност, но да изчакаме и ние с теб и ще видим, а после ще пращаш снимки - няма как

Здравейте и от мен,малко късно ама сега заспахме..кво да се прави пък дано спи..

Пдд,стискам ти палци,то и аз съм като теб,вече 2 години все така,ама лошото е,че почваш да свикваш,но и аз се надявам до срдата на юли да съм там,от 16 юни е в новата квартира и ще ни чака..

Блонди,ти знаеш,всички тук ти стискаме палци,тази история да има щастлив край,защото трябва да е така

Добро утро приятели.Поднасям ви кафенцето набързо .   pdd добре дошъл отново сред нас,искрено се надявам всичко да се нареди така,че да бъдете заедно скоро и повече да не се разделяте.Блонди и теб те мисля,дали скоро най--после ще се събереш с любимия си,пожелавам ти го от сърце  .Кати тенче,а,браво на теб      .Муце и аз се точих за циркче,ама няма да е скоро,щот ние на едно място не стоим,така че ходете сега и вместо нас  .Роска,Гери ,да нагушкате и да нацелувате малките бебоци и от мен  .Пепитка честит ви бебок във Фамилията,макар и със закъснение,да расте здрав и щастлив  .Мими,честит ти нов аватар,много е готин  .Опа,събудихме се,трябва да изчезвам.Останалите -не се чувствайте пренебрегнати,пращам на всички ви много виртуални прегръдки      ...........

добро утро на всички..
Днес ще е хубав и слънчев ден,пожелавам ви и вие да сте да лъчезарни

Айде и аз да присъединя към групата на чакащите с години /Гери и ПДД/, щото и мойта нататък отива...
Снощи нещата добиха непланиран обрат...  Ще опитам да ви разкажа в най-сух и стегнат вид какво стана, защото разговорът ни се проточи от 21:30 до след 2ч. през нощта и ако тръгна да разправям в подробности дойде утре, а и всичко което си казахме е твърде лично и драматично... и не искам да затъвам отново в сълзи...  И така - сухите факти:
         Оказа се, че те не са се прибрали всички, а само той, защото са го привикали от службата спешно за 10 дни, след което отново ще се върне при баща си в Германия до 1-ви юли, когато ще го изпишат.  След това през септември лекарите казали, че ще трябва да се отиде пак за около две седмици.  През лятото няма да я бъде да се видим, защото тогава всичките му колеги искали да си ползват отпуските, а по правилник през летния сезон /юни, юли, август/ имали право на по не повече от 10 дни всеки... И понеже неговите 10 дни вече си ги е взел до момента 9 - от началото на юни и още 11 като се върне при баща си - общо 20дни, /т.е. два пъти повече от това на което имат право/, преди края на септември или октомври не би могъл да поиска нов отпуск............................................
         Не е нужно да ви казвам как ми се отрази новината..................- в един момент слушах и се чувствах тотално неадекватна да реагирам..............., казах няма да описвам емоционалната страна от разговора, защото ще ми се възвърнат снощните симптоми..........., а тогава по едно време чувах единствено гласа му..., нито можех да мисля...., нито да говоря....., под кожата си усещах как изгарям, сякаш някой е посипал жар..... и чувах как сърцето ми бие изключително бавно..... сякаш всеки момент ще спре....... даже ми се прииска да спре...., но уви тия работи не стават по желание........
         Както и да е в някакъв момент бавно започнах да възвръщам самообладанието си и прецених, че трябва да го настъпя до краен предел защото нямам какво да губя, но трябва да съм наясно какво точно мога да очаквам..... и започнах да задавам въпросите си "от упор" -----------> Добре /казвам/, ти твърдиш че чувствата ти към мен, намеренията ти за нас със Лора не са се променили, но как го виждаш това де се случи, след като чак есента ще се добереш до отпуск... и тогава какво - ще дойдеш за седмица и после.... ще се видим пак кога.... и ще се продължава така до кога?! ( Премлях му отново всичко което му бях писала в последните си имейли и той се съгласи че за абсолютно всичко имам пълното право..... Разбирал колко тежко било за мен..., че след като останал сам с баща си в болницата започнал да добива представа какво ми е на мен - да стоя сама и в очакване и в неизвестност.... Но какво можел да направи - събитията които са се случили и които продължават да ни държат разделени били извън неговата воля.... как би могъл да ги предвиди или предотврати... И колкото и да го боляло, щял да ме разбере ако поискам да сложа край, защото не искал да ме измъчва, но така се получавало...- айде пак старата песен на нов глас... + лек нов "аранжимент" в добавка, че може би съм заслужавала нещо по-добро от него....) ----> Толкова лесно ли ще се откажеш от мен?! /попитах го/  Ако чувствата ти са толкова силни, колкото твърдиш и си толкова сигурен че искаш да сме заедно, колкото съм сигурна аз, не мислиш ли че трябва да се бориш за нас?!  Ти малоумен ли си че досега не разбра, че аз не искам нещо "по-добро", а искам теб, че не съм търсила мъж и не ми е това целта - да имам мъж до себе си, а че искам един конкретен мъж и това си ти?! Друг е въпросът ако не си сигурен в нещата които си ми говорил??? ----> Отговор: "Сигурен съм повече от всичко!" ----- Въпрос: "Добре и щом си сигурен какво смяташ да направиш по въпроса за да се превърнат тези намерения в реалност? Какви са плановете ти за бъдещето относно нас?"----- Отговор: "Имам един единствен план и той е да ви взема с Лора тук. Нищо друго не искам, само това, всички други планове ще ги правим след това заедно."------ В/с: "И кога според теб ще се случи това?"----- О/р: "Като дойде през октомври"---- В/с: "Чакай да видим правилно ли те разбрах - искаш да кажеш че като дойдеш за една седмица тогава и ние ще трябва да си съберем куфарите и да тръгнем с теб на обратно?" ---- О/р: "Да, точно така!"
       Офффф много дълго се получи пак... В повече подробности няма да навлизам... Това е накратко... Само една молба към вас: Ако някой има да изкаже нещо негативно, моля да ми го спести, защото не съм в състояние да го преглътна в момента... Все още се опитвам да предъвча станалото...

Добро утро на всички.... ...за кои добро за кои лошо ма кво да се прави такъв е живота ....има и такова предаване по БГ телевизията съм гледала   
Първо ще започна със
Хеленка....ти си щастливка.....абе чудя се аз чудя се това име на този ресторант ми е много познато  ..и сега като видях снимката се сетих..... 
Този ресторант по мое време когато съм ходила имаше мнооого работа ...тогава го държаха двама братя но незнам кой от тях е женен за българка и дали още го държат същите хора..... ...ако са същите мъжо ти няма да има проблем никакъв..проблема в Протарас е че всички туристи искат да ядат по едно и също време т.е.....от шест часа и половина вечерта някъде до към единайсет е лудница лудница незнаеш къде са ти ръцете ....хубавото е че времето така минава мнооого бързо тъй че всяко зло за добро.... .. 
Блонди..единственото което ще ти кажа е следното.....имам съмнения....мисля че е добре да дойдеш до Кипър да видиш как стоят нещата на местна почва ...кажи му че си се затъжила и искаш да го видиш преди да е заминал отново за Германия... ...То парите дето ще ги плати за телефонните сметки може да ти вземе един билет не му мисли тук полицаите са добре платени....
Тихери тенчето не напредва уви ...кълката е бяла и тва си е
Муцка...странно че щерката не се е загледала в клоуните обикновенно децата на това се радват.... .....а тая спирала на смъртта е мноооого страшна аз се плаша пък представям си тя....
ПДД дойде ми една идея ...... ..защо не вземеш детенцето малко при баба и дядо в БГ хем да си почине от жегите хем сега ще затворят училища детски градини кво ще го прави мама в Кипър.....
Момичета и момчета моята одисея с тая реч в училището на малкия стана като историята на Блонди и ПДД значи от миналия вторник се отложи за днес а днес се отложи за петък .... ....ми то докъто дойде петък мен вече няма да ми се говори за БГ

Бауууу!

Днес май вече няма да вали, но пък вчера купих  гумени ботуши
за госпожичката. Така, че сме подсигурени.


Блонди, подкрепям Кати с две ръце. Вместо да
водите безкрайни телефонни разговори вземай чанта с
две блузи и две поли и нека се видите в Кипър.
Предполагам септември, Лора ще почва училище и ако по това време ще сте в Кипър,
нещата трябва да се уредят своевременно!
Браво на теб!
Това, че трябва да се бори за вас много ми хареса!!!
Според мен обаче, е време да вземеш нещата и действията в твой ръце.
Че, какво пречи да се видите сега, преди да е тръгнал обратно
за Германия-та!?
Ако, го сметнеш за негативизъм ме прощавай, но не мога да се стърпя да кажа,
че Твоят живот и живота на Лора преминава в очакване и той трябва да разбере, че имаш нужда
вече от доказателство различно от телефонни разговори и  мейли за намеренията му и срещата
с него е единственото, от което се нуждаеш!
Хайде, Блондичке, стискам палци да се наредят нещата.
Лично аз бих предприела пътуването до Кипър сега, и не бих чакала
Октомври, Ноември, Декември..... не дай боже!Но аз съм си такава, луда глава и
квото и да ми приказват хората съм на принципа - ръка да пипне, око да види!!!

Каквото  и да решиш, ние ще си останем твой приятели, така, че смело напред!

Тихери, това кафенце съм си сложила в профила в Продавалника, но от толкова време не съм влизала там,
че се зачудих от къде ми е позната!

Гугунче, благодаря за пожеланията!
Има ли някакво развитие с обривчетата?


Кати, загледа се в клоуните, но не чак така както аз си мислих, че ще реагира като ги види.
Иначе се посмя, погледа и си продължи да пита за другите животни.

Кати, Муцка, обсъдихме го и този вариант с моето идване там, но той каза че едва ли е най-доброто решение, защото смените му са по 12часа + по 1ч. отиване и 1ч. връщане = 14ч. и това ако нямат някакъв инцидент да ги задържат извънредно. А през летните месеци по принцип е много натоварено. Та ако отида аз най-вероятно няма да го виждам за повече от 9-10ч. в денонощието /в най-добрия случай/, през които той 5-6 ако спи, реалното време което ще сме двамата ще е нищожно. 
Каза че като се върне вторият път от Германия, ще опита всичко възможно да се уговори с колегите си и да убеди прекия си началник поне 3 дни да му дадат за да дойде, колокото да бъдем поне за малко заедно...
Това е. Засега ще изчакам връщането му от Германия и евентуално ако преценя пак ще повдигна въпроса за моето отиване там.

О,Блонди,пак ме разплака,но толкова са ми познати тези приказчици,че
 мъжка му работа,няма да се предаваш,нали знаеш всичко хубаво става бавно и минава през ада,аз съм си до последно оптимист и още вярвам в любовта така че до край...

Ние днес правим един месец и ще ходим до НОИ,да си видя колежките и да почерпя за малката..

Мерси за кафенцето и приятен ден на всички..

Ооо, Гери, честито!

Гери,
То и аз тъй - вярвам в любовта до край..., иначе отдавна да съм му теглила една цветиста българска майна... ...  Само дето веднъж съм минавала през един друг ад... и верно, "съставките дето клокочеха в оня казан" бяха съвсем други - съвсем различен вид инквизиция беше..., ама човек веднъж като е агонизирал яко и го е страх да не му се случи отново... Много по-силни и трудно преодолими са страховете, когато се базират на минал житейски опит... То е същото както при физическата болка - едно е например да си чувал че зъбоболът е нещо ужасно, но досега да не те е болял зъб и да имаш само хипотетични опасения как ще се мъчиш, ако те заболи.., съвсем друго е ако си си патил вече и знаеш от 1-во лице за какво иде реч... И в духа на тази алюзия, моят предишен "зъбобол" беше стигнал степен на гангрена и трябваше да режа до кокал... и затова сега страховете ми са толкова силни - мисълта отново да преживея нещо толкова болезнено прави реакциите ми параноични...
Както и да е, пак се отплеснах 

Да ви е жива и здрава едномесечната вече перличка     и дай Боже, да отпразнувате 2-рия й месец заедно с тати в Кипър!