В началото на първи клас купихме на щерката телефон. В никакъв случай не е бил купен с цел подарък, а поради необходимост - тя е по 12 часа сама извън къщи. Това ни е връзката с нея. Телефонът е съвсем обикновен, без екстри.
- Публикувана: 28 май 2008, 22:28 ч.
- Последно мнение: 1 дек. 2010, 09:16 ч.
На колко години купихте GSM на детето
Дъщеря ми получи първия си телефон на 10 години, в средата на четвърти клас. Тогава започна да се прибира сама от училище и й се даде телефон по необходимост, а не заради някаква прищявка - даже беше едно от малкотото деца в класа, които дотогава нямаха телефони. Първо наследи моя стар апарат, после, заради заслуги, й купихме доста скъп модел с много екстри - заради тези екстри въпросния телефон е непрекъснато в ръцете й - от това наистина много се дразня - пристарстена е към този телефон. Ако не е личното ми спокойствие за това, че мога да я чуя по всяко време на деня и тя може да ме потърси, когато има нужда, досега да съм я лишила от телефон.
Когато приключихме с ДГ и започна да остава сам в къщи Виктор се наложи да използва GSM, защото домашния е само на входящи. На училище не го носеше, защото въпреки че не беше скъп апарат не исках да го товаря и с тази отговорност да се грижи и за него, и без това всеки ден губеше по нещо, а и не беше нужно. Сега в края на 4-ти клас си носи телефона и може да внимава за него.
Малкия не желае да носи телефон и вече е с 3 броя назад, защото понякога се налага да има в себе си. Неговия е без никакви екстри, защото "му е все едно какъв телефон ще загуби". Надявам се скоро да се стегне и да престане да губи.
Малкия не желае да носи телефон и вече е с 3 броя назад, защото понякога се налага да има в себе си. Неговия е без никакви екстри, защото "му е все едно какъв телефон ще загуби". Надявам се скоро да се стегне и да престане да губи.
не съм й купувала нов телефон, но когато стана първи клас , получи наследство - стария на баща си 
...когато се разпадна й подарих моя стар ...а когато почна да му се скапва батерията , получи почти новата Нокия на баща си/беше от тия модели , евтините/...не бих дала скъп телефон 
...когато се разпадна й подарих моя стар ...а когато почна да му се скапва батерията , получи почти новата Нокия на баща си/беше от тия модели , евтините/...не бих дала скъп телефон 
Здравейте, може би на много от вас ще ви се стори странно, но дъщеря ми получи първият си мобилен телефон само месец след като навърши 6 годинки. Не зареди някаква мода, а поради необходимост - ходеше на предучилищна в училище, а също и на алианс. Ако на някой от вас му се случи да закъснее да прибере от там детето си (зареди огромните задръствания), сигурно знае какви мисли и колко тревоги съм преживяла, докато си я взема без да знам докато ме чака тя къде е и какво прави. Да кажа, че детето се справя идеално с телефона и не се е случвало да злоупотребява с него, за сметка на което пък свекърва ми реши, че може да си говори на воля по него без да се съобразява , че ще изговори картата на дъщеря ми. Е след скандал вече се разбрахме и всичко е ок. Не се двоумете - на детето в училище обезателно му е нужен телефон.
Първият GSM купих на сина ми, когато беше във втори клас. Налагаше му се да пътува за няколко спирки сам и аз изисквах от него да ми се обажда, когато стигне. Не съжалявам, защото и досега му остана навик да се обажда, когато тръгва за някъде, когато пристигне и за куп други "дребни" неща.
Дъщеря ми стана мобилна през втория срок на 1 клас. Първият срок я водех и прибирах от у-ще, но от втория тръгна на занималня и за малко оставаше сама вкъщи.Апаратът е наследство от мен, без екстри. Смятам за началото на втори клас да и купя нов, защото този вече издава багажа.
Определено мобилния телефон е необходимост в тази възраст.
Определено мобилния телефон е необходимост в тази възраст.