То ако и той беше паника като мен, щеше да стане пълен хаос и объркване. Добре, че той успява да запазва спокойствие, иначе.... Сигурна съм че си обича детето. Просто всеки по различен начин показва притеснението си, а може и да се опитва да изглежда спокоен за да вдъхне малко увереност и в теб.
- Публикувана: 29 май 2008, 22:22 ч.
- Последно мнение: 4 юни 2008, 13:54 ч.
Трепва ли му на таткото, за детето
.
,което е добре може би,защото носи по-голямо спокойствие и увереност и на детето 
.
Баща им е травматолог. За него, ако един човек не го носят на две носилки, то изобщо не е сериозно болен. Но на няколко пъти, бидейки по-просветен от мен и осъзнавайки по по-научен начин сериозността на ситуацията, е бил притеснен повече от мен. Което пък мен ме докара до истерия - щом той е угрижен, значи положението е наистина критично.
И нашият татко е от спокойните.И това е много добре защото аз съм страхотно голяма паника.От най малкото нещо такава драматизация мога да спретна че направо да откачиш 
но съм си такава.Добре че поне той е по хладнокръвен.Представям си ако беше като мен 
щяхме да сме голямо чудо.
но съм си такава.Добре че поне той е по хладнокръвен.Представям си ако беше като мен щяхме да сме голямо чудо.
При нас е точно обратното. Мъжът ми изпада в паника, в тюхкане, в излишни нерви и емоции, а аз съм от другата страна - гледам на тези неща, които просто няма как да не се случат. Детето пада, а аз даже се правя, че не го виждам. като ме види, че не реагирам, даже и не изплаква - става, изтупва се сам и продължава да играе. Там ли е обаче баща му, като падне, чака веднага съответнвата реакция на паника от страна на татито. Дори си позволява да драматизира излишно ситуациите.
При нас таткото е "паниката" 
. Всяка цицина е комоцио, всяка синка на крака е съмнение за счупен крак .
До човек си е, аз съм много по-спокойна и не съм черногледа, а си обичам децата и се грижа за тях 
.
. Всяка цицина е комоцио, всяка синка на крака е съмнение за счупен крак . До човек си е, аз съм много по-спокойна и не съм черногледа, а си обичам децата и се грижа за тях
.Същата работа
Според таткото малкият е нон-стоп с температура 
Седим си в едно детско заведение,нашето дете бяга с другите,скача,хвърля се като държано на въже.Съответно,главата на мъжа ми се върти във всички посоки като ветропоказател,търси я с поглед и все пита:къде е?ти видя ли я?къде отиде сега?И става,сяда,става,сяда.Аз си пуша,кръстосала крака и невъзмутимо си гледам и само повтарям:успокой се,остави я да прави каквото си иска,заради нея сме тук.След малко идва детето,леко одраскано на ръката и казва:ох,че паднах,така ме боли.И мъжът ми веднага почва:ааа,не!сядай сега тука,пак ще паднеш.А тя е супер подвижна,бяга,скача,без да спре,от сутрин до вечер.И само защото ще падне евентуално,трябва сега да седне.Като му изсъсках!Когато бяха мънички,падат и той вече пребледнял като платно.Аз много се дразня от тези реакции.Вътрешно се притеснявам,обаче се смея,защото, ако и аз проявя такива емоции,детето ще се разплаче,ще се разстрои.А когато се смея,то става и куцук,куцук,без сълзи,си продължава напред.