Точно там е проблемът, че шефовете си затварят очите, демек всичко става с мълчаливото им съгласие.
Или почни да показваш лееееко и фино нокти. Тоест, спри да си добрата и усмихващата и съгласяващата се. Така смятам аз.
- Публикувана: 31 май 2008, 08:57 ч.
- Последно мнение: 4 юни 2008, 10:09 ч.
Атмосфера на работното място
Вдигай тогава гълъбите и търси на друго място. Сега работа ..... с лопата да я ринеш.
Или почни да показваш лееееко и фино нокти. Тоест, спри да си добрата и усмихващата и съгласяващата се. Така смятам аз.
Аз нямам проблеми вкъщи.
Атмосферата на работното място е много важна, защото основната част от ежедневието преминава там. И ако е неблагоприятна в един момент просто няма да издържиш и ще им теглиш майната на парите. Другият вариант е да си съсипваш здравето заради негативни емоции.
така ще стане, а и вече нямам сили да се държа добре. За съжаление, за стотен път си доказах тезата, че за да те уважат другите трябва да им " скачаш на главата". Хората явно не обичат да се държат добре с тях....
Тук си напълно права. И аз не мога да приема този вид взаимоотношения, което доста ме терзае понякога. Мислех си един ден, когато имам дете как бих искала да го възпитавам ( предимно да стане добър, учтив, разбран, мислещ човек, да им уважение към хората и т.н.)
горкото дете! Сегашните общества са джунгли, където най- неподходящото е да си добър. Незнам.В момента съм много объркана, трябва ми време да помисля малко. А толкова много се борех, за да стигна дотук и сега заради тия нещастници, едва ли не ще трябва да напусна. 
Много е кофти на работното място да не се разбираш с колегите.Опитай с един,двама да се сработиш така мисля,че
ще ти е по-лесно.Като се има в предвид,че не искаш да напуснеш.Все пак доста време от деня ти минава на работа.
Не си длъжна да им ставаш приятелка,опитай се да се впишеш в колектива им,така по-леко ще минава деня.
Пожелавам ти успех.
ще ти е по-лесно.Като се има в предвид,че не искаш да напуснеш.Все пак доста време от деня ти минава на работа.
Не си длъжна да им ставаш приятелка,опитай се да се впишеш в колектива им,така по-леко ще минава деня.
Пожелавам ти успех.
Разбирам много добре за какво говориш. При нас атмосферата е същата - клюки, интриги, присмехи, подигравателни погледи. В началото се връзвах, но в последните години игнорирах напълно тези, които създават тази атмосфера, и общувам с колеги, които са ми приятни. Освен това разбрах, че нищо не ги дразни така, както пренебрежението и това, да не знаят нищо за даден човек - в смисъл за личния му живот. Използвам това и хем ги дразня, хем ги бъзикам, хем и като ги насмета за някой гаф в работата, не смеят и "копче" да ми кажат. И познай кой е щастливият сега ...
Възпитанието на колегите vs добра заплата е твърде малко информация, на базата на която да се вземе решение. Има и други фактори като възможностите за развитие, професионалното ниво, на което се работи, спецификата на работата и степента, до която ти допада, личната ти ситуация в момента и т.н. - прецени ги, претегли ги и чак тогава избери как да постъпиш. Хората не можеш да промениш, но би могла да си поставиш приоритети и да решиш с кое си склонна да направиш компромис.
В предишната ми работа, сега съм по майчинство, работеха предимно жени
Всички знаем, какво става като се съберат повечко на едно място
Никога, ама никога не съм им обръщала внимание
Винаги с усмивка, с достойнство. Върших си работата перфектно, външният ми вид също беше перфектен
Обожавах, когато чувах "подмятания" зад гърба си
Амбицирах се още повече и ми ставаше забавно още повече
Но аз съм такъв човек. Явно с интригите на околните се зареждам и стимулирам - колкото и странно да е
Разбира се, че са ме намесвали в тях пряко
Никога обаче не съм си позволила, да клеветя някого пред началството.
Даже когато са ме питали дали всичко е както трябва , съм отговаряла положително
Съвета ми е да продължаваш да си вършиш работата съвестно и да не обръщаш внимание
Ако някой има проблем с теб, той да напусне
Щом работата те удовлетворява и финансово, не виждам смисъл заради селски душици да се предаваш
А ако пък наистина много ти е писнало, откриваш нова възможност и разбира се, теглиш една за довиждане
Успех
Всички знаем, какво става като се съберат повечко на едно място
Никога, ама никога не съм им обръщала внимание
Винаги с усмивка, с достойнство. Върших си работата перфектно, външният ми вид също беше перфектен
Обожавах, когато чувах "подмятания" зад гърба си
Амбицирах се още повече и ми ставаше забавно още повече
Но аз съм такъв човек. Явно с интригите на околните се зареждам и стимулирам - колкото и странно да е
Разбира се, че са ме намесвали в тях пряко
Никога обаче не съм си позволила, да клеветя някого пред началството.
Даже когато са ме питали дали всичко е както трябва , съм отговаряла положително
Съвета ми е да продължаваш да си вършиш работата съвестно и да не обръщаш внимание
Ако някой има проблем с теб, той да напусне
Щом работата те удовлетворява и финансово, не виждам смисъл заради селски душици да се предаваш
А ако пък наистина много ти е писнало, откриваш нова възможност и разбира се, теглиш една за довиждане
Успех