На моменти и аз се дразня от простотиите на някои колеги, но нито съм била определящ фактор в назначаването на тези хора, нито ще съм определящ фактор в уволняването им...поради ред причини Как се справям с това...ами според настроението си. След като те ежедневно ме заливат с попдробности от битието си ,пускат груби майтапи, отнемат ми време,за да ме занимават с глупости и номерът им минава, така и аз се правя на особена, на подвалстна на настроенията си,за да им покажа,че в даден момент не желая да ме занимават...или просто си намирам някаква мнооого важна работа, отбягвам странични от работата разговори с тях и така. От време на време ги иронизирам тънко, маскирана зад чувстовото си за хумор. Понякога е трудно, да не изпростея и аз обаче...но се налага,когато виждам,че човекът много желае да "ме развесели".. тогава реагирам както очаква,за да не го обидя- все пак той не подозира,че изглежда смешен в очите ми.
И тук идва ред да кажа, че все пак в името на по-добрата търпимост се опивам да призная и положителните черти на дразнителите си и за щастие ги намирам.