Прераждане, карма и живот след смъртта...

dyndaka,този форум е за хора преживяли загуба,а не религиозен.
А за вярата...всеки сам избира да вярва или не.
Ако ни подкрепяш просто го направи

Aз също имах "предупредителен" сън.

Вечерта, преди да загине синът ми сънувам, че свекъра е починал, свекърва ми слага маси с големи бели покривки. Но не в двора им, а на пътя, точно където се случи нещастието. Каза ми, чакаме роднините от Белослав.

На следващата сутрин детето отиде там на гости. На обед, когато са излезли до магазина с дядо си го блъсна кола, шофирана от жена от Белослав.

Dyndaka аз мога да си паля свещи понякога в църквата,но от както детето ми почина  съпруга ми в църква не влиза ,в бог не вярва и библия не чете.(да не кажа че в такива глупости не вярва)много от момичетата преживели загуба се чувстват по този начин и им е доста по добре.Нека да дадем възможност и други да пишат в темата,а не непрекъснато да четем колко много вярваш в бог.Има и други интересни теми във форума ако искаш разгледай някой от тях.

Момичета,здравейте,не съдете толкова строго момичето,това просто е нейният начин да се справи с болката,насочвайки се към библията и религията,но мила dyndaka,всеки от нас трябва да узрее за този момент,сърцето само ще ти подскаже,когато почуства желание да се обърне към светата книга. След като изгубих първото си дете,много страдах и непрекъснато питах Бог,защо ми го даде за малко и след това си го взе обратно,обвинявах сътбата,Бог,всичко,дори не мислех да ходя на църква,не исках,бях огорчена,но това е нормално,разбирате ме нали? Какво е Бог,това е светлината,добротата,състрадателността,човечността,имайки всичко това в душата си,вие всъщтност сте вярващи,християни,следващи Божия път,не са ви нужни църкви и др. Вярвайки в добрината,вие вярвате и в Господ,не потъвайте в скръб и не съдете никого,защото това е дявола. Изберете вие сами,кой от тях да пуснете в душите си. Бъдете силни.

 
 Айде вече без отклонения от темата!
 
Ако някой специално се вълнува от темата за Бог и вярата в него, че   и  дявола гледам намесихме   да си пусне друга тема. Темата има съвсем конкретно зададени параметри и обхваща точно определени насоки на коментар.

П.С Зорка80, малко нередно ми се струва точно тук да твърдиш, че потъването в скръб е дяволът. Повечето от нас са минали и минават през този етап. Да разбирам ли , че сме се свързали вече с него?
Впрочем за мен точно това не бива да се случва - да контролираме скръбта - тя трябва да се изживее.

Нямам какво да добавя просто към написаното от момичетата... На мястото на Аги, бих кликнала на бутончето към модераторите.   Нека забършат това-онова и да се върнем на темата.
Светле, мисля, че Зорка се е изразила малко по-объркано. Аз разбрах от думите й, че да съдиш е нещо, което идва от дявола   Може и така да е. Нали само Бог има право да съди... Но няма как да си минал през всичката тая мъка и да останеш спокоен, неразтърсен, с непоклатима вяра. И без да си задаваш един куп въпроси, без да търсиш причини, без да ти прималява от болка заради очевидната несправедливост - дори при смъртта трябва да има ред! Децата ТРЯБВА ДА остават след родителите! Другото е... Всяка от пишещите тук момичета знаят какво точно имам предвид!
... И да си призная нещо...
Нямах нерви да прочета всичко от dyndaka. Обещала съм си да не губя време да чета опитите за списване на хора, които не са си учили уроците по български език в прогимназията и поради това обременяват четящите ги с неприятната задача да се мъчат в разчитането на крайно неграмотно написан текст! Но затова пък материалът си го бива за темата с правописните грешки в "Клюкарника".
viki_biky, вън от темата!

аз незнам кой кого съди и кой в какво вярва знам ,че аз бях в ада ако има по лошо от това да погребеш детето си .....абе с две думи различни хора различни виждания ,всеки се знае себеси в крайна сметка тук в форума всички се молеха за детето ми ,всички ме подкрепиха,тук сме хора които нито сме се виждали дори ,но сме толкова близки с мъката си все едно ,че сме приятелки от години,поне така го чуствам аз,благодаря ви ,че ви има .

където се търси истината - има спор

но има и друго - има места където не бива да се прекалява със спора и настояването

в крайна сметка това е подфорум за взаимопомощ
не за диспути
и ако има известно нежелание да се спори, то причините са очевадни - и ще помоля тези новите случайно отскочили до тук, тези дето не са се замислили като спорят какво причиняват - да вземат и да помислят

помощ можеш да дадеш само ако те помолят...иначе си е живо изнасилване да натрапваш мнението си, че и да спориш ожесточено и при положение, че спора само наранява хора, които просто имат нужда то съчувствие и разбиране, а не от проповеди и нраво и религо- учения.....
тук не се търси вярата...тук се споделя болката от загубата й....

затова преди да се съди някой - моля поставете се на неговото място...представете си не вашия житейски опит, а личо неговия....за малко си представете неговата загуба като ваша...
и да видим дали ще продължите спора.....

DYNDAKA ще споделя личното си мнение придобито в процес на години опит в комуникацита си с хората - повярвай едно е ПОЧТИ да преживееш нещо, а нещо съвсем друго - да го ПРЕЖИВЕЕШ...ама има огромна разлика и тя е като живота и смъртта....като това дали сестра ти е жива.......и ще ти кажа - не съди без да си го преживяла, щото ако пишеше тук по причина смърт - не съм убедена какво би писала.....а ти? ти за себе си сигурна ли си ако преживееш смърт и то на свое дете - ти какво ще пишеш?
аз когато се създаде форума имах пресни впечатления то страха то свмъртта на дете - също по преживяно то мен...но времето минава и детето ми е слава богу е живо....и вече знам - разликата между живота и смъртта е огромна и някакъв горчив опит, не е като да преживееш трагедия....не ти дава нито познание нито разбиране...може да ти даде само състрадание и частичен поглед върху чуждата болка...нищо повече...
ако разбереш това, ще разбереш хората тук, и евентуално ще усетиш къде си преминала границата...но не вярвам  да успееш....мен ми трябваше време и много грешки да се усетя, дано ти обаче го направиш по-бърза....

а за моите приятели тук ще напиша -хората не разбират, но това не ги прави лоши...опитват се и искат...понякога съм щаслива, че им такова неведение - това значи, че не са изпитали тази жестока болка...
не се засягайте, защото тези, които знаят и разбират трябва да прощават на тези, които все още не са прозряли....трябва да има състрадание към хорското невежество....когато не е от лошо сърце....или поне аз така мисля....


за СЪДЕНЕТО....не знам с годините се обърквам
от една страна считам, че не бива да се съди - по библейския принцип, че за да хвърлиш камък трябва да си убеден, че си по-добър...а нямам и идея каква е пр

Предлагам да сложим ТОЧКА.

     Здравейте момичета.Искам да ви споделя нещо,което се случи на погребението на моята баба.Когато почина,много хора от селото,където живееше дойдоха да се сбогуват с нея. По едно време една от жените казва:"Айде сега да видим,кой първи ще я посрещне". Аз ги изгледах учудено,защото когато дядо почина,нямаше такъв обичай.Но си замълчах. Тогава същата жена сложи в краката на баба метална купичка с вода.Вътре постави клонче чемшир и го нарече за нея.След това постави още няколко с различен брой листенца,като всяко наричаше-това е дядо,другото майка и,баща и,брат и и т.н.За вас ако е лъжа,за мен е истина...Минута след това,сякаш някой беше потопил пръст във водата и е започнал да прави кръгове.Клончетата се въртяха около бабиното,много бано.Първо до нея се приближи това на свекър и.След това на майка и,после на дядо.На другите не помня последователността.Гледах като зашеметена.Никой не мърдаше,не ставаше и течение.Как започна да се движи водата така и не разбирам до ден днешен.

На 16.01 тази година загубих бебчето си в 14г.с. много ми е тежко и някога може би ще пиша и затова, но последните три дни преди да се случи, сънувах странни неща - първата нощ сънувах, че съм загубила сина си на улицата и не мога да го намеря, обикалях, лутах се, плаках и така се събудих...не успях да го намеря.
На втората нощ сънувах, че моята баба, която е жива държи едно бебе облечено цялото в бяло, аз му приготвях млякото, а тя се чудеше колко е кротко бебчето и не плаче, въпреки че вече е гладно...толкова ясно си го спомням това бебче, беше като кукла - не мърдаше, само ме гледаше. 
Последната нощ сънувах, че ми се отчупи част от преден зъб, чела съм в съновниците, че това е лош знак.
Но това бебе облечено в бяло няма да го забравя....

априлска мама, съжалявам за загубата ти! 

когато почина моя бащта,сънувах странен сън.той стоеше на дървен люлеещ се стол,в стая обляна в неоново бяла светлина.люлеейки се на стола той премина като на кино лента през всички етапи на живота в низходящ ред,наи накрая се превърна в бебе стана от стола и каза:аз ще бъда твоето дете.после изчезна,години след този сън родих момиче след тежка бременност.аз вярвам че душата на баща ми живее в моето дете,не знам дали някой от вас се е замислял за прераждането,но аз мисля че то е факт

Вчера влязох да напиша нещо друго.
Моята баба е загубила по-малкия си син, когато той е бил на 15 години при нещастен случай.
Когато моя брат се роди (имаме 7 години разлика) тя все разправяше, че чрез него сина й се е преродил. Даже си наложи на своето, да го кръстят родителите ми на името на чичо ми... Ама мен все си ме човъркаше нещо. Въпреки приказките й, аз бях убедена, че чичо ми отдавна е приключил делата си на земята и скоро надали ще се завърне. И аз все исках да й го кажа.
Започнах да сънувам чичо си. Идваше при мен да ме вземе и ме водеше на разни месата. И всеки път ми казваше с усмивка, кажи на майка ми, че съм добре. Да не ме мисли! Ще се съберем след време. Аз дълго време не се решавах да й кажа, какво сънувам. Мислех, че много ще се натъжи. Но пък и чичо ми беше доста настоятелен. Не спирах да го сънувам просто. Въпреки че ми беше много интересно това, което ми говори и местата, които ми показва, усещах, че той иска да предам посланието му.

Един ден се престраших и казах на баба си какво сънувам. Тя нищо не каза, само много плака! Същата вечер чичо ми пак дойде при мен в съня ми. Но този път само ми се яви за миг, все така усмихнат, все едно се сбогуваше.

Повече не го сънувах до миналата година през ноември. Баба ми беше много болна и общо взето береше душа. Вечерта преди тя да почине чичо ми ме посети. Все така усмихнат и лъчезарен. И пак имаше послание за майка си. Каза ми да й кажа, че скоро мъките й ще свършат.

Честно да си кажа, някак си си отдъхнах. И не ми беше тъжно от загубата й! Приех го толкова нормално!  След това честичко сънувам баба си. Навестява ме и тя. Толкова спокойна и усмихната, и с едно различно отношение към мен. Все едно ме разбира за всяка моя постъпка (приживевсе бяхме контра с нея).