Прераждане, карма и живот след смъртта...

                          Здравейте и от мен!
       
             И аз имам какво да разкажа по темата.

            Първо - аз през цялата бременност не успях да се настроя, че ще имам бебе, че ще бутам количка и т.н. Не си обяснявах защо, спомнямам си че като бях бременна с голямото си дете беше различно. Просто имах едно гадно усещане постоянно и въпреки че се опитвах да го прогоня, то беше по-силно от мен - чак се ядосвах на себе си, защо постоянно ми се въртят лоши мисли.
            Второ - докато бях бременна обяснявах на всички, че този път ще си гледам детето 2 години, ако разбира се "не ми мине черна котка път". Незнам защо го казвах точно така. Около 10 дни преди да родя "черната котка" ми мина път. Най-спокойно прекоси улицата пред мен. Още тогава сърцето ми се сви - и започна лошото предчувствие.
            Трето - имам починала преди 10 години братовчедка. 5 дни преди да родя я сънувах, бпхме се събрали всички роднини, а тя се задава отдалеч по улицата и бърза много. Като дойде до нас се хвърли на шията ми и започна да ме целува, да се смее и ми казваше че много се радва че ме вижда и че отдавна е очаквала срещата ни. Искаше да ми вдъхне някакво спокойствие. Тази моя братовчека почина на 28 години - пред очите на двете си дечица - едното на 7, другото на 3 години. Като станах и прочетох в съновника пишеше - смърт в семейството. Много се ядосах, защото знаех вътрешно че този сън не  е случаен.
            Постоянно се карах на съпруга си, защото той последните дни преди да влезна в болницата постоянно обясняваше на Станимир (голямото ми дете) как ще си играят много скоро с бебето (Цеци). Казвах му - докато не се приберем вкъщи живи и здрави не говори такива неща на Станимир.
            Свекърва ми постоянно е сънувала мъртвите роднини, месеци наред, като последния и сън е бил изкопан празен гроб.
            След като Цеци почина, всяка вечер се моля да го сънувам и да ми каже, че е добре - само това искам, да се успокоя поне малко. Не досега не съм успяла, продължавам да чакам и да се надявам...
            След като почина баба ми е сънувала починалия ми дядо щастлив, облечен в чисто нов костюм. Питала го е защо е облечен така, а той с усмивка на устата й е казал: "Как така, защото така трябва".
            Аз вярвам, че когато се случват лоши неща ние получаваме знаци, които да ни предупредят, но нашето съзнание просто не иска да ги приеме. Та кой иска да приеме, че детето му ще си отиде! За съжаление обаче никой не ни пита!

                         Прегръщам ви всичките!
           

Отдавна не съм писала...
Напоследък и при мен се случват "странности". Играчките на Филип внезапно започват да пеят. Без да има никой около тях, никой видим за нас. При това забелязвам, че това са само играчките, с които той много обича да играе и които правят впечатление и на приятелчетата му, когато са у нас.
А снощи съвсем ясно по бебефона чух как някой ме вика с "мама", но не беше гласа на Филипчето. Отидох, естествено, веднага. Той си спеше спокойно. Да, знам, че може да са се преплели вълните на съседни бебефони, но все пак... А играчките... За тях нямам "приемливо" обяснение. Просто някой си играе и това е. Момиченцето ми, на което не успях да купя никаква играчка...
Сега ще се върна да ви изчета. Това го написах спонтанно и затова не коментирам нищо. Извинете ми и благодаря, че ви има! 

Момичета аз за първи път влизам във вашата тема.По принцип избягвам да чета"Родители преживели загуба"после много плача и не се чувствам на себе си.Аз също съм изгубила момиченцето си.Сега като прочетох някой от сънищата ви направо настръхнах.Преди да родя и аз съм сънувала различни неща.Например падане на зъби и една кръв. Предчуствах че бременоста ми няма да завърши добре.Въпреки че докторите казваха че всичко е ок.Когато питаха големия ми син за това че съм бремена.Той отговаряше -Да с две бебета е мама.  На края на осмия месец родих моето момиченце.Живя много за кратко,но остави дълбока рана в живота ни.Почина на 22 число.Толкова силна беше болката ни,че няма да ви казвам в каква депресия изпаднах.После ходих често палих свещи молих се плаках.Исках бог да ме дари с детенце.Пет години няма и няма.Ходих по доктори изследвания.Казвах им че не мога да забременея а те ми отговаряха  че било на психична основа.ве4е казах на съпруга ми че си имаме едно и да ни е живо и здраво.Малко преди да видя двете червени линии сънувах моето ангелче.Седнало ха едно легло.Цялото в бяло и се смееше. Минаха се няколко месеца и се оказах бременна.Роди ми се син на 22 число.           Благодаря на Бога че чу молбите ми.

мама Муци,аз съм сигурна,че душата на детенцето което си загубила се е преродила и пак е с теб 

Като прочетох какво сте написали,момичета, направо настръхнах!!!!!!
Има знаци които ни се дават и както повечето от вас са установили просто не искаме да ги забелязваме понякога.
Аз сънувам много, понякога дори повече от един сън на нощ. Повечето от сънищата ми са пълни със символи, но няма да ви занимавам сега с това.

Ще ви разкажа съня, който някакси предсказа малката смърт. Началото на септември сънувах че мои приятели ми казват, че ще умра до края на октомври - до 31. Аз се изплаших ужасно!! Но те неспираха да ме убеждават че няма от какво да се страхувам, че ще се почуствам много спокойна и щастлива. След около две седмици разбрах че съм бременна - към 19. Отвреме на време се сещах за съня си, но си казвах че трябва да мисля позитивно. Към края на октомври доки ми каза - съжелявам,но няма тонове!!!!! Тогава разбрах че това е смърта за която съм сънувала.
Но момичета в интерес на истината много исках аборта който трябваше да ми направят да е след 31.10,  страхувах се да не умра и аз...... и слава богу , беше през ноември.....

здравейте,на нас нищо не ни подсказваше че ще се случи нещо лошо,
в един момент просто ни се обадиха че детето ни закарано в пирогов....
като отидохме вече й обработваха раните,качиха я в реанимацията без придружител щото неможело....
но като се прибрахме по някое време до вкъщи ,на масата в кухнята беше оставено огледалото от банята счупено,така и не се разбра кой го беше счупил.След два дни детето ни почина
  за всички ангелчета

 Не бях отваряла темата до сега, но и моето мнение е, че наистина трябва да се доверяваме на предчуствията си.
 Аз в началото на бременността си сънувах как някой ме преследва, за да ми вземе бебетата. Спомням си дори, че бях казала на мъжа ми за кошмара, а той ми вика, че това са глупости.
 Накрая наистина ми ги взеха.

Много неща които пишеш са така.Явно добре познаваш Библията.Какво означава всяка душа която съгреши ще умре.Аз не мисля че едно бебе е съгрешило с нещо.То е толкова чисто и невинно и ние предпочитаме да казваме то е ангел и ни гледа.Аз си мисля че неговите близки са съгрешили с нещо и така госпад ги наказва.Наскоро бях гледала едно предаване с Александра( на актрисата Пепа Николова дъщерята)тя каза ада е на земята.В доста ситуации си мисля дали не е права наистина.

Да, библията дава много пророчества и има много проницателност в думите, но някак обясненията не са ми ясни... Това за мен са просто думи, написани от други хора - било то мъдри, силни или праведни. Не мога да повярвам, защото тя не ми дава отговор на много, много въпроси.  Вярвам в Силата и Духа на нещо - необяснимо за мен. Просто си вярвам. Не твърдя, че съм права, не мисля и, че съм убедителна за другите, но просто исках да споделя, че за мен помощта идва от хората. И в този форум намерих много майки, които с едно или друго на външен вид дребно нещо (понякога и в отговор с едно цветенце) ми помагат да се изправя срещу проблемите и мъката и да се справям. Дават ми сила и ме подкрепят. Едно огромно Благодаря    на всички вас.

Не съм чела Библията...няма и да я прочета. Знам само, че не е редно децата да си отиват преди родителите. Знам, че ако има Бог, не би допуснал невинни малки създания да страдат. Не съм идеална...но съм сигурна, че чак такъв грях не съм сторила за да съм наказана по този начин...И сто пъти да прочета Библията, никога няма да прежаля детето си каквото и да пише там...Ще ми липсва докато съм жива...

Подкрепям тезата на Slavi_yo много добре го е написала.И аз мисля точно така.Slavi_yo те мила

Всеки се стреми да намери утеха, едни я намират в Библията, други в хората, трети в спомените... Всеки търси начин поне малко да притъпи болката си.
Понякога хората искат да помогнат, но не забелязват, че вероятно предизвикват допълнително мъка.

 

  Мисля че темата си вървеше добре докато не се намесиха големите букви.Имам чувството че някой ми крещи насреща.