Аз сънувах дъщеря си само веднъж вечерта когато с починала , а аз научих на др ден, а близнаците не ги бях сънувала до преди 2 години кгато трябваше да стнат на 3 г и ми се явиха 2 момчета близнаци а аз гледах през прозореца и един глас ми каза това са твоите момчета.Чесно казано не можах да го изтълкувам ама няколко дни много плаках прекалено истинско беше и ме заболя много.Иначе татко го сънувам много често и като раздам ми олеква.
- Публикувана: 2 юни 2008, 14:33 ч.
- Последно мнение: 24 дек. 2011, 01:38 ч.
Прераждане, карма и живот след смъртта...
Radostislava, все пак да не забравяме че и Библията е писана също от хора и самата религия е имала за цел да подчини човечеството. Човешкото знание се развива и разпростира извън пределите на възможното и видимото и това, че църквата отрича нещо не значи, че то не съществува. Да не забравяме какво се е случвало с Галилей и др..., защо сега да не вярваме в нещо, което църквата пак отрича. За мен не църковните канони са истинската Вяра! 
И аз след като прочетох написаното от Радослава, се замислих върху развитието на религията. Има Стар, има и Нов завет.
Доскоро Ватикана приемаше мъртвите бебета като грешници. Това вече не е така. Даже вече и извънземните бяха признати като вид. Т.е. всичко търпи развитие. Хората са различни, вярват в различни представи за Всевишния - Господ Бог, Аллах, Буда, в Тангра, в слънцето, в обичаното си детенце ... Вярата, когато я има е в сърцето. Вярата е в съществуването на доброто у хората. Вярата е даже и в най-дребните ни мечти. Понякога тази вяра може да бъде намерена в редовете на някоя книга. Защото някой друг вече е минал по пътят, по който и ние вървим.
В момента в главата ми чувам част от една песен
Връщам се оттам накъдето ти летиш.
Искам да ти кажа, днес ще ти разкажа
сам какво открих:
Небето е високо, слънцето далеч, вятъра нашепва в такт: ...
Доскоро Ватикана приемаше мъртвите бебета като грешници. Това вече не е така. Даже вече и извънземните бяха признати като вид. Т.е. всичко търпи развитие. Хората са различни, вярват в различни представи за Всевишния - Господ Бог, Аллах, Буда, в Тангра, в слънцето, в обичаното си детенце ... Вярата, когато я има е в сърцето. Вярата е в съществуването на доброто у хората. Вярата е даже и в най-дребните ни мечти. Понякога тази вяра може да бъде намерена в редовете на някоя книга. Защото някой друг вече е минал по пътят, по който и ние вървим.
В момента в главата ми чувам част от една песен
Връщам се оттам накъдето ти летиш.
Искам да ти кажа, днес ще ти разкажа
сам какво открих:
Небето е високо, слънцето далеч, вятъра нашепва в такт: ...
Radostislava, все пак да не забравяме че и Библията е писана също от хора и самата религия е имала за цел да подчини човечеството. Човешкото знание се развива и разпростира извън пределите на възможното и видимото и това, че църквата отрича нещо не значи, че то не съществува. Да не забравяме какво се е случвало с Галилей и др..., защо сега да не вярваме в нещо, което църквата пак отрича. За мен не църковните канони са истинската Вяра!
Да.
След моя аборт още същия ден отворих един сок куинс...До тогава не знаех че под капачката има надпис. Дали ги слагаха от скоро или аз не бях обръщала внимание, но на тази капачка пишеше "Навсякъде ще те открия!" Сещате се какво си помислих. След този гаден ден отново поглеждам капачката-никога не съм виждала същия надпис.
И искам да ви споделя нещо друго. Моя много близка приятелка (ние сме 3 приятелки още от 1-ви клас) загуби племеника си при нелеп инцидент. След много мъка и доста години днес приятелката ми има пак племеник. Излязохме да ни почерпи. Дойде и другото момиче-третата ни дружка. Тя и подари нещо, което много ме впечатли. Малка икона с един светия, който държи бебенце. Аз никога не съм знела че има такъв. Наумила съм да си потърся и за мен, ще си я осветя и ще се моля да не се случва нищо лошо повече, когато очаквам следващото си дете.
И искам да ви споделя нещо друго. Моя много близка приятелка (ние сме 3 приятелки още от 1-ви клас) загуби племеника си при нелеп инцидент. След много мъка и доста години днес приятелката ми има пак племеник. Излязохме да ни почерпи. Дойде и другото момиче-третата ни дружка. Тя и подари нещо, което много ме впечатли. Малка икона с един светия, който държи бебенце. Аз никога не съм знела че има такъв. Наумила съм да си потърся и за мен, ще си я осветя и ще се моля да не се случва нищо лошо повече, когато очаквам следващото си дете.
Тя и подари нещо, което много ме впечатли. Малка икона с един светия, който държи бебенце. Аз никога не съм знела че има такъв. Наумила съм да си потърся и за мен, ще си я осветя и ще се моля да не се случва нищо лошо повече, когато очаквам следващото си дете.
Моля,питай и пиши кой е светията!
Radostislava, все пак да не забравяме че и Библията е писана също от хора и самата религия е имала за цел да подчини човечеството. Човешкото знание се развива и разпростира извън пределите на възможното и видимото и това, че църквата отрича нещо не значи, че то не съществува. Да не забравяме какво се е случвало с Галилей и др..., защо сега да не вярваме в нещо, което църквата пак отрича. За мен не църковните канони са истинската Вяра!
Да съгласна съм с Angela и с Рони .Аз също съм вярваща християнка ,католичка съм ходя всяка неделя на църква ,но същото така вярвам че моето ангелче е някъде там на едно по-добро и по-прекрасно място тази вяра ми дава сила да продължавам напред.Говорила съм и с много свещеници да Библията също е писана от хора освен това написаното не трябва да се приема дословно има различни тълкования на това което са искали да кажат.
снощи сънувах сина си.обзе ме такава мъка и едновременно обич.
имах невероятното чувство,че ме прегърна и целуна.на лицето му грееше невероятно лъчезарната му усмивка.
сякаш се опитваше да ми внуши:мамо,добре съм,но много ми е мъчно за теб..очите му излъчваха доброта..
изведнъж се стреснах и събудих.а кученцето,което скоро след смъртта му осинових се беше сгушило до главата ми ,ближеше бузата ми и скимтеше тихичко...
имах невероятното чувство,че ме прегърна и целуна.на лицето му грееше невероятно лъчезарната му усмивка.
сякаш се опитваше да ми внуши:мамо,добре съм,но много ми е мъчно за теб..очите му излъчваха доброта..
изведнъж се стреснах и събудих.а кученцето,което скоро след смъртта му осинових се беше сгушило до главата ми ,ближеше бузата ми и скимтеше тихичко...
Аз съм писала не повече от 2 пъти тук и то не по темата а защото чета вашите трагедии и ви се възхищавам на силите.
Та по темата.Бях бременна в 12 седмица и сънува,че раждам бебето(едно голямо бебе) но точно тогава майка ми(която е жива и здрава и дано да е така много дълго време) идва и ми взе бебето.Качиха се в едно такси а аз викам след тях.Изведнъж тя се обръща и ми казва,че това бебе не е за мен.
Това е два дена след това вече нямаше бебе.
Другата случка е със синът ми Йоан,един ден го гушкам и изведнъж просто му казвам,че съм много щастлива че точно той ми е дете,че съм си избрала най доброто,тогава Йоан ме погледна много строго и каза,че не аз а той ме е избрал защото съм била самотна и хубава.
Та по темата.Бях бременна в 12 седмица и сънува,че раждам бебето(едно голямо бебе) но точно тогава майка ми(която е жива и здрава и дано да е така много дълго време) идва и ми взе бебето.Качиха се в едно такси а аз викам след тях.Изведнъж тя се обръща и ми казва,че това бебе не е за мен.
Това е два дена след това вече нямаше бебе.
Другата случка е със синът ми Йоан,един ден го гушкам и изведнъж просто му казвам,че съм много щастлива че точно той ми е дете,че съм си избрала най доброто,тогава Йоан ме погледна много строго и каза,че не аз а той ме е избрал защото съм била самотна и хубава.
Искам и аз да напиша нещо.
Преди два месеца загубих детето си,и то на два месеца.Не знам дали съм си въобразила или ми се е причуло,но през нощта когато спяхме в реанимацията с него,нощта преди операцията,се събудих от изпищяване - проплакване.Скочих и отидох до него,но беше спокоен,а мислех,че е проплакал в съня си.Дали е усещал,че на сутринта ще умре?
Преди два месеца загубих детето си,и то на два месеца.Не знам дали съм си въобразила или ми се е причуло,но през нощта когато спяхме в реанимацията с него,нощта преди операцията,се събудих от изпищяване - проплакване.Скочих и отидох до него,но беше спокоен,а мислех,че е проплакал в съня си.Дали е усещал,че на сутринта ще умре?
. И аз си задавам същия въпрос . Моето малко момченце се бори до последно и накрая миличкия едвам ,едвам си отваряше оченцатата от кувьоза сякаш искаше да се сбогува с мен .........