Публикувана: 2 юни 2008, 14:33 ч.
Последно мнение: 24 дек. 2011, 01:38 ч.

Прераждане, карма и живот след смъртта...

100 776
346
1

# 75 11 септ. 2008, 10:26 ч.

Мнения: 533

Тази нощ сънувах отново моето ангелче точно както си го представях с косичка и очички като на татко си и дебеличко досега сънищата ми бяха гадни все не ме искаше все се сърдеше.А този път плачкаше чух го от другата стая и отидох да си го взема някаква жена уж трябваше да го наглежда и аз като си го гушнах така се успокои и ми подари най-красивата и скъпа усмивка милинкия ми така ми се стопли душицата Party

много ме развълнува съня ми!

# 76 11 септ. 2008, 14:58 ч.

за темата
аз писах такива неща в темата за сънищата,за дрешките,и още не помня къде.страх ме беше да не си помислите,че нещо съм изкукала и за това се радвам,че не съм само аз така.
сега имам кученце,на около месец и половина,поне така ми казаха.преди три дена отидох на гроба на сина си и чух,на мен така ми се стори детски плач.беше малко кученце краи оградата на гробищата.взех го иго занесох при гроба,нахраних го дадох му водичка.
то веднага почна да се гушка в мен и заспа в ръцете ми.оставих го там и си казах-ако и утре е там пак ще му занеса храна и вода.беше там,беше седнало точно върху гроба и ме гледаше така сякаш ме молеше да не го оставям там.вчера пак отидохме всички,нали станаха 40 дена от смъртта и кученцето пак беше там.
и така вече си имам кученце.в къщи като го занесох то веднага след като се повъртя в стаята отиде и легна под компутъра -лубимото място на сина ми.
а кученцето е женско,нали полът няма значение при преражданията.
преди не съм ги осъзнавала тези неща,макар ,че съм се интересувала по темата,друго е да го преживееш лично.
и ме е яд че не прибрах котенцето,което бече дошло на погребението.
и сега си имам за кого да се грижа и да обичам animal037

# 77 11 септ. 2008, 16:23 ч.

сега като пиша кученцето лежи до краката ми.на цвят е светлокафяво почти жълто.синът ми беше с тъмноруса коса.
не знам какво име да му дам.чувала съм,че не е хубаво да се кръщава на наскоро починал близък.а аз като го видях на езика ми доиде женския вариант на името на сина ми.
някои може ли да ме посъветва
newsm78

# 78 11 септ. 2008, 16:24 ч.

Мнения: 3 016

Постъпи така както го чувстваш.

# 79 11 септ. 2008, 17:21 ч.

Мнения: 3 166

Аз също мисля,че вътрешният ти глас ще ти подскаже на-добре. Не винаги трябва да следваме общоприетото. Кръсти кученцето така, както си го усетила в първия момент.

# 80 11 септ. 2008, 23:48 ч.

Мнения: 273

kato cetiah i az si pomislih,ce moge bi tova e niakakav znak ot sina ti.az bih go vzela sashto.krasti go s imeto koeto ti e doshlo parvo.niama da e greshka.

# 81 12 септ. 2008, 21:33 ч.

хана-така кръстих малката.
да ви разкажа и друго.
днес излизах по работа и съм забравила да заклиуча клавиатурата на телефона.тои ми остана от сина и ми е скъп спомен от него.
като се прибрах извадих телефоните,неговия и моя.като погледнах екрана -набран моя номер без повикване,пише маика ми,в12.10.
а точно около тоя час имах среща с един адвокат да говорим за завеждане на дело за смъртта на сина ми.
мисля утре да ходя да запаля свещичка и да раздам храна.душата му изглежда не е намерила покои все още,
не знам,почва вече да ме хваща страх,викам си нещо да не ми е мръднало от цялата болка която продължавам да изпитвам.
благодаря ви момичета за подкрепата,тук във форума намирам наи-голяма утеха .
Hug

за всички

# 82 12 септ. 2008, 22:53 ч.

Мнения: 3 166

fanimaya , настърхнах като четях.
Оределено не си мръднала. Това, че понякога ни е така трудно да вярваме в знаците, не означава, че ги няма или че си въобразяваме, когато ги открием.

# 83 13 септ. 2008, 08:41 ч.

вчера забравих да ви благодаря Hug

на слънчице,рени и светлана.помогнахте ми .

името е близко но не е същото,само някои букви.
аз нали си знам че е на сина ми.
сега отивам да запаля свещичка и да раздам храна Praynig

# 84 22 септ. 2008, 17:24 ч.

Мнения: 2 270

През цялата бременност (за мен продължи 21 г.с.) имах тягостното чувство, че нещо не е както трябва, но след всеки преглед, на който ми казваха, че всичко с бебчо е ок си мислех, че изперквам и се опитвах да мисля позитивно. На прегледа при Марков, когато откриха проблема - цял ден ми беше притеснено, но като отидохме в кабинета ме обзе странно спокойствие, той ми съобщаваше лошата новина, а аз не реагирах . . .

# 85 23 септ. 2008, 00:08 ч.

София, "Младост 3"
Мнения: 9 210

Цитат на: pretty в пн, 22 сеп 2008, 17:24

същото бе и с мен да ти кажа
слава богу лошо не се случи...но се успоких когато научих, че бебто има някакъв проблем...

# 86 27 септ. 2008, 15:14 ч.

Изчетох цялата тема и плаках много.
Аз докато бях бременна със София сънувах, че баба ми, която почина като бях в 8 клас, я гледа. Това го сънувах 3 пъти, казвала съм на мама и си мислех, че значи, че баба ще ни пази, но явно е искала да ми каже, че ще я гледа на небето...
Докато бях бременна чувах почти постоянно кукумявка, но понеже живеехме в блок с възрастни хора си мислех, че не кука за мен тази кукувица, но явно за мен е била, по точно за София.
В дена на смъртта й (18.10.2004) докато беше в операционната отидохме до Св.София да запалим свещички и като запалих свещичката за София тя угасна, без да има вятър, а другите си горяха......незнам защо си казах, че това е знак - за добро или за лошо, е.........., явно беше за лошо....
Като четох написаното за нумерологията веднага се сетих, за рожденната дата на Софи - 8.09
Четох колко много от вас усещат присъствието или сънуват дечицата си, за жалост аз не съм я сънувала моята Софи, а много искам......
Незнам какво още да напиша.

# 87 27 септ. 2008, 17:17 ч.

София
Мнения: 1 941

Преди сънувах много моята Поли, но от известно време не. По-точно сънувам нещо - свързано е с болеста й, сънувам и дете, но на сутринта не помня кое е, а също така и подробности.

Имам какво да напиша още в тази тема, но ми трябва време и сили, които засега нямам...

# 88 27 септ. 2008, 19:47 ч.

Варна
Мнения: 2 305

Не ни е кукала кукумявка, не са ни гаснали свещи, не съм сънувала лошо (майка ми обаче - нон-стоп) и какво стана накрая?

# 89 29 септ. 2008, 00:43 ч.

Мнения: 41

По въпросите за прераждането и живота след смъртта аз като християнка се доверявам единствено на Библията. Не на врачки, астролози,източни религии,сънища или мои усещания, а на Божието слово. И може би ще разочаровам някои от вас, но ще ви кажа съвсем накратко какво казва Библията по въпроса :
Смъртта представлява пълно небитие - "защото живите поне знаят,че ще умрат. Но мъртвите не знаят нищо..." /Екл.9:5/ Има още мн. потвърждаващи стихове. На много места Библията нарича смъртта сън. Сън,от който ще има събуждане-при възкресението, когато Христос се завърне за втори път. В момента няма задгробен живот. Никъде в Библията не се говори за безсмъртна душа. Нашата надежда е въскресението и живота,който Бог обещава след това. Идеята за безсмъртието навлиза по-късно в християнството от езичеството, гр. философия и източните религии. Няма прераждане. При спиритични сеанси не се явяват нашите починали близки, а падналите ангели,за които се говори в библията. Аз също някога вярвах както вас, но от както чета и изследвам Библията съм наясно с мн. неща. Също имам мн. скъпи починали близки,сред които и моето момченце,което много,много ми липсва,но живея с надеждата че 1 ден, при второто пришествие ще си го гушна и повече няма да има сълзи и раздяла! Препоръчвам ви Библията като най-достоверен източник на информация.

Препоръчани теми

Прераждане

Група за взаимопомощ при скръб

Починал съпруг

подсъзнанието може всичко 10

Причина:

Причина: