Прераждане, карма и живот след смъртта...

Съжалявам за трагедията, която ви е сполетяла.  Ужасно е да загубиш детето си, съдбата така да ти го открадне!

Майка ми редовно ми подарява четирилистни детелини, имам чувството, че има разсадник, но това не пречи да ми се случват и нещастия. Докато е жив човек и има близки и приятели, които да обича - нещастията са неизбежни, те са другата страна на любовта. Ех, ако  от детелините зависеха събитията в живота ни...

По повод попредния пост за детелините много често намирам четири листните. Както се загледам и отгоре ги виждам. Лятото на 2009 намерих пет листна- ей така сред трилистните и не съм се объркала наистина си беше детелина. Прибрах се при родителите ми да ги видя и казах на татко и той се чуди. Няма и след месец той почина. После четох че петлистните  детелини са на лошо... Честно казано съмнявам се че и четирилистните носят щастие....

Точно след лятото в което намерих няколко четирилистни детелини изгубих и татко и родителите на съпруга ми - в една година и тримата. Как да повярвам, че носят щастие? Нямаше щастие - имаше само смърт, мъка и черно и в душите и в телата. Не вярвам вече в четирилистните детелини...

Здравейте,
попаднах на темичката случайно и не знам защо изпитах огромна нужда да споделя нещо, което много ме мъчи, но не съм споделяла с никой.
Когато бях бременна в 7 г.с. на гинекологичният преглед се установи двуплодна бременност. Още си спомням ехографа как се виждаха двете тупкащи сърцица в един плоден сак. Двамата с мъжа ми бяхме много щастливи и бърахме да споделим хубавата новина на всички. Същия ден се обадих на моя приятелка от детството, с която се виждаме рядко (тя живее в чужбина), но се чувстваме много близки. Тя има два аборта и след това 4 спонтанни. Знам колко много иска да има дете, но понякога грешките от младостта ни струват много... Та тя искрено се зарадва, когато и съобщих, че чакам близнаци и ми каза "дай едното на мен", а аз съвсем спонтанно и отговорих "давам ти го". В този момент сякаш някой ме удари с мокър парцал и осъзнах какво съм казала. В 12г.с. на прегледа се установи, че е останало само едното бебче и доктора ми каза "синдром на изчезналия близнак".
Много плаках и просто не мога да забравя този разговор.
И сега, когато някой ми каже да му дам малкия, че мама е много изморена (ей така на майтап), аз винаги отговарям, че мама не го дава на никого 

Точно преди 10 години на този ден се простих със сина си, който беше на 29 години и 6 месеца. На следващия ден след погребението ходихме на гробищата и след като си тръгнахме, срещу нас започнаха да "валят" звездички. Бях сигурна, че е синът ми. Съпругът ми, който не вярва в такива неща, каза - "Това сигурно е от мъглата" - явно и той е почувствал, че е свързано с детето ни, но някак не можеше да го възприеме. Имам чувството, че вече съм писала за това, ако е така, ме извинете, но днес съм в такава депресия, че може и да си въобразявам, а имам нужда да споделя.

arina 

 

арина, съжалявам!  Вашата голяма "звездичка" е с вас завинаги.

Благодаря ви, момичета.

Попаднах случайно на темата, а може би не е случайно, има дни в които сякаш искаш да споделиш болката си повече от друг път. Преди 15 години бяхме 4 бременни приятелки, щяхме да раждаме горе-долу по едно и също време. Един ден едната започна да разказва че се родило мъртво детенце и се чуди как е възможно това. Оставаше ни месец до раждането, аз някак се притесних и си помислих-ами ако и на мен ми се случи. И то се случи. 9 дни преди термина ме хванаха болки и тръгнаха да ме карат към болницата, и досега майка ми ме пита защо по пътя съм казала че 2 ни карат, но 1 ще приберат от там. Нямам обяснение защо съм го казала, но когато ме прегледа доктора ми каза че бебето ми "няма сърдечна дейност" тези думи още ми кънтят в ушите-моето момченце си бе отишло завинаги.
 На следващата година се роди големия ми син, повечето от вас знаят как се износва бременност след такова преживяване... След това започнаха проблеми в къщи от съвсем друго естество и майка ми взела че отишла при някаква гледачка. Дойде си в потрес, защото нямаше и бегла представа какво се случва в семейния ми живот, думите и бяха: " Жената каза че ако не е ангелчето ти, което бди над теб и братчето си, досега нямаше да си жива" И това наистина е така, сякаш съм чувала едно гласче да ми казва винаги- още не идвай при мен, грижи се за брат ми.
Минаха много години, сина ми е тинейджър, разведох се, създадох отново семейство, пожелахме да имаме детенце и чудото се случи още същия месец в който си го пожелахме. През цялото време до 4 месец имах усещането че този път ще имам момиченце, но един ден се събудих от сън, в който държах в ръцете си малко момченце с чипо носле и големи очи. Минаваха месеците и наближаваше раждането. Термина ми бе на 11.02.2010г, но аз бях убедена че нещо не е наред и ще родя по-рано. В началото на годината почина единия ми дядо. След няколко дни ми насрочиха секцио за 22.01, но на 19.01 раждането започна. На 20.01 се роди момченце с чип нос, големи очи, но и с Истински възел на пъпната връв. Доктора стана бял като чаршаф и думите му бяха- това дете се роди под щастлива звезда, някой от горе го закриля. Не бях се сблъсквала с такъв възел, но после разбрах, че много малък процент деца оцеляват при раждане с това чудо. След още 6 дни почина и другия ми дядо.
Убедена съм че те двамата ми помогнаха да не страдам повече, убедена съм че моето ангелче бди над нас и ни помага... нямам сили да пиша повече, защото ми е много мъчно въпреки годините минали от тогава.
Извинете ме за спама, но тук сред вас мога да си обясня многото странни неща които ми се случват без да бъда обявена за луда. Прегръщам ви силно и се моля да има по малко мами на Ангелчета.

mii, миличка 
Всеки си има по един ангел, който му помага. При теб е твоето момченце, а при мен е мама. Представям си какво и е било на нея, когато една година се е борила с болестта и е знаела, че умира. Представям си как се е простила с мен 

mii.. ти също си ангелска мама... . Признавам разказа ти ме развълнува страшно много...

mii 
Настръхнах цялата докато четох разказа ти. Не вярвам, че в живота има случайни неща.
През цялата ми втора бременност имах чувството, че нещо ще стане, че нещо не е както трябва. Не споделих с никого защото го отдавах на страха и когато се появеше тази мисъл бързо я разсейвах с нещо приятно. Имах прекрасна бременност, бебето се развиваше повече от перфектно и чаках денят в който ще го гушна. Всичко се обърка когато се роди. Раждането беше със секцио, показаха ми го, бял, пухкав, прекрасен.. Още същата вечер започна да получава гърчове и спря да диша, а единственото което ми казваха е, че не знаят какво му е. Не мога да опиша това което преживях през следващият един месец! Ужас и страх, че ще загубя и него! Знам, че в този момент Тя беше до мен, моята малка дъщеричка, моето ангелче и помогна на мама и на братчето си да се справят! Сънувала съм я веднъж, усещала съм я много пъти...
На някой това може да му се струва смешно и нереално, но за мен е истина...или поне ми се иска да е. Да знам, че е за малко с мен, макар и мислено!

Наистина,няма нищо случайно.С втората си бременност и аз изживях същото.Много проблемна бременност,но имах усещането,че някой пази дъщеричката ми и е писано да се роди.Първо бях контактна на дете болно от Рубеола,на което по-късно му отмениха диагнозата, но вече ми бяха взели кръв да ме изследват за антитела срещу Рубеола.И до ден днешен не мога да си обесня как ми объркаха изследванията и излязох с прясна инфекция на токсоплазмоза.Оттам лечение,амниоцентеза-взеха ми 2 епруветки с околоплодна течност.В края на 8-ми месец ми поставиха диагноза полихидрамнион и високи стойности на С-реактивен протеин.Имала съм всички симптоми за гестационен диабет,но никой не ме изследва и се усъмни за това.Може би амниоцентезата е помогнала в случая. Решиха да ми направят секциото по-рано и се установи,че бебето ми отново е с увита 3 пъти пъпна връв.Доктора ми каза,че ако бяхме закъснели и един ден е можело да се задуши.Все още вярвам,че я пазеха и продължават да я пазят нероденото й братче,Господ и съдбата!

sladurana_83 не мила нито ми е смешно нито нереално Близо година и нещо нито съм го сънувала нито съм го усещала сякаш го пуснах и там някъде по нависоко да отлитне .Всяка вечер заспивам и се моля поне в съня да дойде,но
Прегръдки за всички ангелски мами

Прочетох темата от началото и много ме заинтригува...

Много  за всички изстрадали и дано има по малко майки на ангелчета 

И на мен ми се е случвало да сънувам, че ми падат зъби и ме боли.... Като се събудих веднага погледнах в съновника - показа смърт.... аз не погледнах сериозно 

След около 2-3 часа ми съобщиха, че мои много близък приятел е катастрофирал и е загинал на място. След още 2 седмици и дядо ми почина ей-така изведнъж без да е имал никакви болести...

Не знам дали е случайно, ама е факт