Попаднах на книгата на Майкъл Нютън за "Пътят на душите"
- Публикувана: 2 юни 2008, 14:33 ч.
- Последно мнение: 24 дек. 2011, 01:38 ч.
Прераждане, карма и живот след смъртта...
Izvinqvam se predvaritelno no nqmam kirilica! Iskam da vi razkaja moqta istoria bqh bremenna v 4 mesec i sanuvah na edna stena chisloto 7 sveteshe mnogo qsno..nikoga ne sum obrushtala vnimanie na sunishtata no togava spodelih tova s maja si ! Sled 1 mesec otnovo sushtia sun .. detenceto mi se rodi s malformacia i pochina na 7 Juli.. 
Здравейте, казвам се Рени и загубих сина си преди шест месеца. Беше само на 2 г. и 9 месеца. Роди се с тежък сърдечен порок и трябваше да му бъдат направени три операции. Първите две бяха много тежки, но ги преживяхме с надеждата последната също да мине и това да остане зад гърба ни и да продължиме напред. Не ни беше писано обаче. Детенцето ми не успя да преживее третата операция. Бори се, не се предаде, 12 дни , но тялото му го предаде. И аз като повечето от вас вярвам, че господ ще ми го върне, че ще се роди отново, но този път здрав. Толкова много ми липсва. Болката е толкова силна и неличима, не съм се предала, гледам с вяра в бъдещето...Всъщност като се зачетох видях, че не си внушавам. И аз сънувам странни сънища още от дете. Най-често повтарящия се беше, че ме хапе змия, почти една година преди да почине баща ми го сънувах, имаше много хора, а него го видях в една стая, блед като видение, легнал...не си спомням дали в съня ми беше умрял, но чувството с което се събудих беше ужасно. Сънувах и как зъбите ми падат, просто така...Винаги съм се страхувала от тези сънища и съм знаела,че нещо лошо ще се случи, но си повтарях, че си внушавам...Надявам се наистина да има прераждане и отново да прегърна сина си. Той беше прекрасно дете...
Миличка elidani2 съжалявам много за загубава ви 
. Аз също се чудя защо така се получава. При мен детенцето ми почина на 44 дена и я бях виждала поне 3 пъти и сега като си затворя очи знам как изглеждаше и винаги мога да си я представя, но никога не съм я сънувала. Единствения ми сън беше преди да се роди, а дори не знаех как ще изглежда. И след това нищо.... Мъжът ми каза че много често я сънува, но не и аз. Дори не сънувам нищо свързано с целия период на бременността. Чак се чувствам толкова гадно, все едно съм изтрила тази част от живота си. А не искам да е така. Понякога си мисля че това е начин някой от нас да се справят с болката си, като заключват тази част от подсъзнанието си. Това че не ги сънуваме не означава че не мислим за тях и че сме спрели да ги обичаме!!!
За твоето момченце
. Аз също се чудя защо така се получава. При мен детенцето ми почина на 44 дена и я бях виждала поне 3 пъти и сега като си затворя очи знам как изглеждаше и винаги мога да си я представя, но никога не съм я сънувала. Единствения ми сън беше преди да се роди, а дори не знаех как ще изглежда. И след това нищо.... Мъжът ми каза че много често я сънува, но не и аз. Дори не сънувам нищо свързано с целия период на бременността. Чак се чувствам толкова гадно, все едно съм изтрила тази част от живота си. А не искам да е така. Понякога си мисля че това е начин някой от нас да се справят с болката си, като заключват тази част от подсъзнанието си. Това че не ги сънуваме не означава че не мислим за тях и че сме спрели да ги обичаме!!!За твоето момченце
мили момичета, никое дете не мрази майка си, дори тя да го е заслужила!
причината да не сънувате децата си според мен е, че не е дошло време! имайте търпение. може ангелчета да не могат - или е рано или има др причина.
Вярвайте в тяхната обич така както бихте искали да вярват и те във вашата!
причината да не сънувате децата си според мен е, че не е дошло време! имайте търпение. може ангелчета да не могат - или е рано или има др причина.
Вярвайте в тяхната обич така както бихте искали да вярват и те във вашата!
Рени 
моите съболезнования за Петю ,мислех че при вас нещата са добре ,но ................Пишех в сърдечни малоформации ,когато Никол беше жива 2008 година.
Какво да кажа ,моето момиче се бори 62 дни и почина ,но аз знаех ,че няма шанс макар ,че лекарите все даваха надежда ,няма да забравя като ми казаха ,че ако преживее операциите ,които бяха 4 може да живее ,но все някой ден сърцето и ще напомни за себе си ,искаха да ми кажат ,че няма да живее много ,просто е въпрос на време ,такава болка изпитвах такава мъка ,главата ми всеки ден изтръпваше цялата ,молитвите ми към Бог бяха да направи най -доброто за моето дете ,което обаче се оказа най тежкото за мен и баща и .
Там където са нашите ангелчета няма игли ,скалпели ,няма болка ,тя е само за нас и това си го повтарям постоянно ,защото иначе щях да подлудея .Мина време и родих жив и здрав син ,който много ми напомня за нея ,понякога ги бъркам на снимките като бебе ,и знаеш ли мисля си че тя е отново при нас ,или много ми се иска и за това си го втълпявам но .......
Нека почива в мир твоето детенце
за твоето непрежалимо момче.
моите съболезнования за Петю ,мислех че при вас нещата са добре ,но ................Пишех в сърдечни малоформации ,когато Никол беше жива 2008 година.Какво да кажа ,моето момиче се бори 62 дни и почина ,но аз знаех ,че няма шанс макар ,че лекарите все даваха надежда ,няма да забравя като ми казаха ,че ако преживее операциите ,които бяха 4 може да живее ,но все някой ден сърцето и ще напомни за себе си ,искаха да ми кажат ,че няма да живее много ,просто е въпрос на време ,такава болка изпитвах такава мъка ,главата ми всеки ден изтръпваше цялата ,молитвите ми към Бог бяха да направи най -доброто за моето дете ,което обаче се оказа най тежкото за мен и баща и .
Там където са нашите ангелчета няма игли ,скалпели ,няма болка ,тя е само за нас и това си го повтарям постоянно ,защото иначе щях да подлудея .Мина време и родих жив и здрав син ,който много ми напомня за нея ,понякога ги бъркам на снимките като бебе ,и знаеш ли мисля си че тя е отново при нас ,или много ми се иска и за това си го втълпявам но .......
Нека почива в мир твоето детенце
за твоето непрежалимо момче. 
Рени, и моето момиченце почина от много тежка сърдечна малформация, скоро ще станат 2 год. и 2 месеца, почина на три месеца. На нас също трябваше да ни правят минимум три тежки операции. Както ти е писала другата Рени болката е все така силна. Имам си едно прекрасно слънчице, както Кроелка, но за разлика от нея аз не виждам в него , нея Обожавам го , той е моята утеха, но тя е тя.....Ето сега ти пиша и отново плача.....Да, живота продължава и грешно е , когато казват , че времето лекува, не, не лекува просто ние се научаваме да живеем с болката си.
kroelahai, reni _805
elidani2, не тъжи мила Ще го сънуваш, може би той все още няма какво да ти каже. Аз отчаяно исках да сънувам дъщеричката ми. Сънувах я най - ясно като забременях повторно, тогава в съня ми я видях като пораснало момиченце. Тя стоеше на вратата в стаята и ме гледаше многозначително, погледа й ми показваше раздяла. После тя се обърна , погледна ме за последно и излезе. Това ми говореше , че повече няма да я видя /все още не знаехме пола на детето / , но аз вече знаех , че няма да е тя. И наистина на първия 3 Д ехограф, казаха - момче. Мъжа ми не искаше да повярва, но уви е так и въобще не си приличат ни най - малко. Все пак духа няма пол, но аз като майка , интуитивно знам, че това не е тя.
За всички наши малки слънца, които са там някъде далече от нас
и моето момиченце почина от много тежка сърдечна малформация, скоро ще станат 2 год. и 2 месеца, почина на три месеца. На нас също трябваше да ни правят минимум три тежки операции. Както ти е писала другата Рени болката е все така силна. Имам си едно прекрасно слънчице, както Кроелка, но за разлика от нея аз не виждам в него , нея Обожавам го , той е моята утеха, но тя е тя.....Ето сега ти пиша и отново плача.....Да, живота продължава и грешно е , когато казват , че времето лекува, не, не лекува просто ние се научаваме да живеем с болката си.kroelahai, reni _805
elidani2, не тъжи мила
Ще го сънуваш, може би той все още няма какво да ти каже. Аз отчаяно исках да сънувам дъщеричката ми. Сънувах я най - ясно като забременях повторно, тогава в съня ми я видях като пораснало момиченце. Тя стоеше на вратата в стаята и ме гледаше многозначително, погледа й ми показваше раздяла. После тя се обърна , погледна ме за последно и излезе. Това ми говореше , че повече няма да я видя /все още не знаехме пола на детето / , но аз вече знаех , че няма да е тя. И наистина на първия 3 Д ехограф, казаха - момче. Мъжа ми не искаше да повярва, но уви е так и въобще не си приличат ни най - малко. Все пак духа няма пол, но аз като майка , интуитивно знам, че това не е тя.За всички наши малки слънца, които са там някъде далече от нас
Хората казват,че времето лекува,обаче това не е вярно нямя лек за такава жестока болка!Аз загубих момченцето си на 26.03.11 беше само на 50 дни и още ме боли и колкото повече време минава болката ми става по силна.Откакто почина не сам спряла да го санувам,вече почти 9 месеца!Сега съм бременна пак и когато докторката ми каза,че ще бъде пак момченце се зарадвах много и мъжът ми също!Господ си знае работата,той ми отне едно момченце и сега ми връща друго!На всички майки,които са изгубили своите рожби искам да им кажа,че сам съпричастна с тяхната мъка и болка.Това е рана,която се превръща в белег за цял живот.Това е за всички малки ангелчета
Моето малко момченце също почина от сърдечна малформация. Беше само на два дни, а аз така и не успях да си го видя и гушна. Месец преди да се роди го сънувах, като на сутринта се събудих с ясното усещане за нечия смърт, но не разбрах че ще е бебенцето ми. Седмица преди да се роди вече знаех, че ще има някакъв здравословен проблем, но пак не вярвах . Накрая когато лекарите казаха, че има проблем със сърцето вече знаех какво ще се случи. Детенцето ми няколко пъти ме предупреждаваше, ама аз така и не разбрах какво ми казва.
Преди около месец пак го сънувах като присъствия. Ясно разбрах, че ще се върне, дори ми каза как ще си го позная.
Макар, че не можах да му бъда истинска майка той много ми липсва. Гледам да не плача много, за да не тревожа хората около мен, но... на моменти ви иде да вия от мъка.
Сега чакам чудото и се надявам последния ми сън да е бил истински, така както са били тези преди него
За всички малки ангелчета
Преди около месец пак го сънувах като присъствия. Ясно разбрах, че ще се върне, дори ми каза как ще си го позная.
Макар, че не можах да му бъда истинска майка той много ми липсва. Гледам да не плача много, за да не тревожа хората около мен, но... на моменти ви иде да вия от мъка.
Сега чакам чудото и се надявам последния ми сън да е бил истински, така както са били тези преди него
За всички малки ангелчета