Прераждане, карма и живот след смъртта...

Момичета!Изчетох до тук всичко и ви препоръчвам нещо интересно ,което е по темата и гледах наскоро:Филма " Флюк"

Здравейте момичета. Да има много знаци; съжелявам че след загубата на скъпото ми дете почвам да ги разбирам 

Не знам откъде да започна. Може би съм била на 13 - 14 години. При много тежко боледуване имах нещо между сън и халюцинация. В съня бях бременна с близнаци и някой дойде и ми ги взе още преди да се родят. Този сън съм го сънувала поне няколко пъти един исъщи. За уточнение - наложи се да прекъсна първата си бременност,защото тогавъшния ми приятел не искаше бебето. Направих аборт и се разделихме. Това се случи на 04.11.2004г. При втората ми бременност термина ми беше на 04.11.2008г. Бебето изгуби тонове на 26.11.2008г. Другото странно нещо беше, че до последно не можехме да се разберем с татко за името. Дори, когато предния ден започнаха контракциите пак започнахме да спорим. Сякаш сме си знаели, че ще остане ангел. Вече работим за второ бебе и имаме име и за момче и за момиче.А татко Ники твърди, че работи за близнаци.

тъжна мама от сърце ти желая мечтите ви да се збъднат

Същото е и с мен,след загубата на двечките,започнах или да получавам или да разбирам знаците. сънищата ми не грешат,сънувам събития и след това се случват,снощи сънувах приятелка,която живее от години в чужбина,беше уплашена,наранена,знам,че нещо и се случва,но как да и помогна?

 Тъжна мама,съчуствам  за мъката ти,не губи вяра,ще се случи чудото,да родиш здраво и красиво бебе. не планирай нищо,дори и име,бъди спокойна и нещата ще дойдат от самосебе си. намери силата,която всяка майка носи в себе си,бъди спокойна и вярвай.

Казват ,че водолеите имат много силна интуиция.Аз сред многото сънища няма да забравя един:
Бях бременна в 4 месец и се събудих с ужасяваща душевна  болка...-това е само сън,но така и не се успокоих-бях сънувала че раждам момченце с едно око.Боже, как се преживява такова нещо.През цялата бременност ме преследваше това тягостно чувство"нещо с бебето не е наред".Въпреки всички ехографски прегледи никой не ми каза,че има нещо за което да се безпокоя.Мислех  си пък не може 8 пъти никой да не види нещо сериозно.И ето ,че дойде деня,в който легнах на операционната маса за цезарово сечение.Помня думите на анестезиоложката:"Колко си хубава,Е....!"В същият миг сълзите ми рукнаха от очите-сякаш знаех какво ме чакаше".Събудих се в реанимацията и разбрах,че момченцето ми няма шансове да живее.И кошмарът от съня се превърна в реалност.
И за да ви развеселя-ето друг случай.Обажда се майка ми ,докато съм на гости на братовчедка ми в София и пита"Как си бе ,майко,сънувах че боядисваш с някаква синя боя?".Направо не повярвах и отвърнах:"Че боядисвам,боядисвам,ама боята не е синя ,а черна..."Братовчедка ми беше решила да пребоядиса холните мебели и естествено ме беше включила в процеса по обновлението.

Свекърът ми почина 3 месеца преди да забременея. Беше дългоочаквана и много желана бременност. Нямах никакви проблеми, всичко вървеше идеално, бебето ни беше така мечтаното от нас момиченце, и си растеше, и бяхме на 7-мото небе, докато не дойде време за втората фетална морфология.
Вечерта преди прегледа сънувах свекъра ми, изключително пребледнял и притеснен. Нищо не каза, само ме изгледа ужасно натъжено, и помня, че си помислих "боже, колко е притеснен горкия!". Събудих се с неприятно чувство, но бързо забравих всичко. На прегледа ми съобщиха ужасната новина, че е по-добре да се предизвика раждане. Сега си мисля дали той не е дошъл да ме предупреди по някакъв начин?

От както загубих бебето си имам чувството, че полудявам. Всяка вечер сънувам - първата вечер след раждането сънувах как плача, а някой идва и ми казва "не плачи, бебето е живо!" и аз "как така??" и те пак, "живо е, ти си майка, имаш си дъщеря, жива е!". В този момент се събудих. Скоро сънувах 3-4 годишно момиченце, с дълга тъмна коса (като моята) на две опашки. Решавам да ги разплета и започвам да я сресвам.... Вчера сънувах, че съм бременна с тризнаци, но скоро след това нещо става и отново съм на магарето за кюретаж. Не знам какво да мисля, полудявам ли, да търся ли помощ.. не знам.

Аз много често сънувам баба ми,която почина минала година.Тя беше дълги години с инсулт и трудно ходеше. А я сънувам толкова жизнена и много често ми вика : "Аз ще ида да се поразходя" и аз нищо не казвам а тя добавя :"Нищо ми няма, добре ми е сега". Това много ме радва, защото знам колко й тежеше, че не може да излиза спокойно. Преди време бях нещо болна и я сънувам как ми вика: "Ох на баба душицата, пак ли си болничка" (така реагираше всеки път като й съм й се обаждала и съм била болна).
Но най-запомнящия ми сън с милото ми бабче е: Седим аз и тя на терасата и гледаме надолу към някаква непозната жена,която разтоварва някакви куфари от багажника на една кола. Аз през това време казвам на баба ми "Ама защо тя ще идва аз ще остана при теб", а баба ми отговаря :" Не може бе бабо тука е за стари хора" Ако се сетя още нещо ще пиша пак, че пак ми се напълниха очите със сълзи. Мислих, че ми е поминало.

Смятам че човек сам най-добре си дава отговор на тези въпроси.Сънищата са част от нашата индивидуалност.Аз лично вярвам на усещането от самия сън и то е водещото,за да го разгадая.При първата си бременност преди да знам,че съм бременна сънувам ,че пътувам в една кола с приятели,които вече имаха момченце.Казах си вероятно съм бременна и беше така.Няколоко месеца по-късно сънувам бременна една колежка,а тя в действителност има едно момиченце,но 100% не може да има деца,защото след раждането са махнали матката.Нещо отвътре ми подсказа,че тази бременност няма да завърши добре.Оказа се ,че плодът не се развива и се наложи аборт по медицински показания...
Може би сънуваш бъдещото си момиченце...

Аз незнам дали трябва да пиша тук..но ще напиша няколко думи и за мен.....по темата..
Голямата ми дъщеря беше с термин 9.07. Датата наближаваше че и подмина, но тя не се раждаше. В същото време на мъжа ми майка му беше много болна и я чакаха всеки момент да почине, а аз съответно да родя. Но нито едното не ставаше. В нощта на 12ти към 3 часа се обадиха да ни кажат че на мъжа ми майка му е починала. На 13ти към 3 часа аз получих контракции. Докато се раждаше Дени, погребваха баба й.
Незнам, но когато я видях за пръв път изведнъж ми се стори все едно виждам баба й. Дени беше останала в корема с 1 шепа води и разядена буквално плацента. Но слава богу засега е жива и здрава.
Обаче след написаното от Cher "Също според нея на  8 и 13 били родени хора, които изкупвали греховете на родители и прародители. Братовчедка ми беше родена на 13ти " ми стана малко притеснено...всъщност винаги искам да гушкам Дени и винаги си мисля, че не го правя достатъчно.....дано детенцето ми е живо и здраво и да има много радости в живота...
Поне радостното от поста на Cher е, че малката е родена на 16ти....

За сънища не мога да говоря, както и за умряли хора, но мога да кажа за себе си, че съм сигурна че има сила, която аз наричам Бог. Винаги когато съм се помолвала горещо за нещо на Бог съм го получавала или е ставало по някакъв начин. Което ме радва и плаши. В това число са деца, семейство, кариера, близки....
Няма да забравя като малка на 10 години как една вечер се помолих на Бог да пази дядо ми и да оздравее /на другия ден му предстоеше операция почти на живот и смърт/ И тогава казах /тъпа работа детски мозък, ама е факт/.. "Давам си половината здраве, само дядо ми да се  оправи" Заспах и след 2 часа получих страхотни болки в корема, които и лекарите не разбраха от какво са. После минаха, а дядо ми се оправи. Незнам съвпадение ли беше или не...
.....Дано на някой не му се стори прекалено глупаво това дето съм написала

   Миналото лято точно преди да наравя тест за бременност сънувах майка си (загубих я преди много години, когато бях на 19). Та сънувах я една такава забързана даде ми някакъв плик и подмина. Аз се затичах след нея и я пиатам "ама какво е това" и се опитвам да и го напъхам обратно в ръцете, а тя ми казва "до  септември" На 17 септември загубих бебчето си.
   Преди два месеца пак я сънувах. Седим в къщата на дядо ми. Аз държа едно бурканче с дребна маринована риба и и давам да опита. Една рибка, втора, тя се дърпа и не иска повече, а аз настоявам.....  Бях бременна с близнаци. Вчера ме кюретираха, защото първо едничкото спря да се развива, а след него и другото.
   Незнам какво да си мисля.... може би че предадах неродените си дечица в ръцете на баба им?!

Рея съжалявам мила

Рея, много съжалявам, мила!
Преди три години бях забременяла и ми определиха дата за раждане 12 Декември! Майка ми изтръпна, защото на тази дата през 2003г. батко ми почина от инфаркт! Карах много тежка бременност и майка ми постоянно, милата е била на тръни! Два дни преди фаталния 12 Септември майка ми е сънувала батко ми и той посегнал и взел едно бебче - момченце! Майка ми му викнала - Вани недей, а той и отговорил - Той е  мой! На 12 Септември, два дни по-късно, на видеозон лекарят ми видя че са две бебетата и след броени часове аз ги изгубих! Водата ми изтече и ме изпратиха във Варна, където едното бебе беше в кувиоз три дни и си отиде мирно и кротко както се е появило, а другото бебче беше починало в мен по пътя за Варна! Незнам защо батко ми е взел само едното в съня на майка ми, може би защото едното изобщо е нямало шанс! Но датата се оказа фатална за моите близначета! Мама винаги ще ги помни, но сега като виждам дъщеричката си виждам бебчето което видях и докоснах! Толкова много прилича на баткото, който не успя да има, но знам че от небето я пазят две ангелчета! 

На мен не ми се вижда никак тъпо. Незнам дали това, което ще напиша е по темата - но когато бях все още твърде млада за деца - имах връзка с момче, от което ме беше страх да не забременея ( макар че се пазехме ). Закъсняваше ми и се страхувах, тогава се помолих на БОГ много силно, да не съм бременна и дори през ума ми мина някаква ужасна мисъл, за която сега съжалявам. Помислих си, че е по-добре цял живот да нямам деца, отколкото тогава да съм бременна (по неподходящо време). Ужас... Как е можело да си помисля такова нещо ? Но ме беше страх ... Сега съм на 31 и все още нямам деца, а от няколко години това е цел номер едно за мен ... Така ми се ще да разваля тази "сделка с Бог" ...
 Надявам се да не съм досадила на някой - но този спомен наистина ми тежи.
Иначе по темата - много пъти съм сънувала неща, които са се сбъдвали и са ми казвали някои неща преди да се случат. Един от тези сънища е, че две мои познати раждат. И на двете познах деня , а наедна от тях дори името на детето ( а нямах идея дори как биха го кръстили ).

Искрено се надявам да не се сбъдне тази глупава орисия,но за всяка болка има и билка,в теб самата е твоето избавление.Аз толкова години нямах късмет с бременостите,че често съжалявах защо ли не бях по-лекомислена на млади години.Според мен след 2 години ще имаш детенце...